Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Стоян Николов Михайловски е виден български писател и общественик, политик, председател на Върховния македоно-одрински комитет. Автор е на стихотворението „Кирил и Методий“, което се превръща във всеучилищен химн, след като Панайот Пипков създава музиката за него.
Роден е в Елена в 1856 година и е потомък на стар възрожденски високо просветен род – син е на Никола Михайловски и племенник на Иларион Макариополски. Учи в Търново (1865 – 1868), а в 1872 година завършва френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград, където е съученик на Константин Величков. След това от 1872 до 1874 година е български учител в Дойран, а през 1875 година заминава за Франция, за да следва право в университета в Екс ан Прованс. Литературната си дейност започва през 1872 в сп. „Читалище“ (Цариград). Печата и в „Периодическо списание на БКД“, сп. „Мисъл“ и в. „Ден“.
Сътрудничил е и на „Църковен вестник“. Творчеството на Михайловски е жанрово многообразно – пише епиграми, афоризми, басни, пародии, публицистика, философско-моралистични творби, поеми и драми.
„Който не вярва в непогрешима и свята божествена правда, не е способен да зачита никакъв принцип на човешката правда“. („Религията“, стр. 65)
„Патриотизмът без богопочитание – то е нещо като съзерцание без виделина“ („Религия“, стр. 65)
„Бъдният живот е възможен, понеже има един Бог всесилен и човеци създадени по образ и подобие Божие“. (III Апофт.) „Дух. пробуда“, бр. 7, 1906 г.)
„Само вярата в Бога поражда вяра в светла бъднина“. („Религия“, стр. 81)
„Бога познаваме, когато Го обичаме. Любовта към Бога е върховен дълг и върховно благо, условие за духовен възход, извор на всяко съвършенство“ (Кн. I „Бог“, неизв. съч., т. II, 1941 г., стр. 28)
„На християнството трябва да гледаме като на божествено откровение. То само ни дава истинския смисъл на живота. Всяка истина, всяка правда и всяка сила изхождат от християнското учение„. („Християнство“, стр. 96)
„Християнството е тържество на истината. То разкрива законите на живота“. („Християнство“, стр. 96)
„Християнското учение е слънце, което свети за всички човешки племена. Философската доктрина е самотна звезда, която свети за шепа хора“. (Там, стр. 99)
„Българската църква е израстнала из кръвта на българския народен гений. Тя е отражение на българската съвест. Тя е неотемлема част от оная цялост: правдини, вярвания, стремежи, идеали, исторически възход към всичко сияйно, истинно и добро – вкратце: неотемлена част от онова, което наричаме българщина“. („дух. пробуда“, 1906 г., бр. 4)
