Начало / Uncategorized / Св. Паисий Светогорец: Материалното ли ще желая или ще копнея за Христа?

Св. Паисий Светогорец: Материалното ли ще желая или ще копнея за Христа?

Ако хората не възпират сърцето си от пожелания за материални придобивки, които не са съществено необходими (и дума да не става за плътски пожелания) и не събират ума в сърцето си, за да ги отдадат заедно с душата си на Бога, тогава ги чака двойно нещастие.

– Отче, винаги ли е лошо да желаеш нещо?

– Не, желанието на сърцето само по себе си не е нещо лошо. Но когато някакви неща, макар и не греховни, заемат част от сърцето ми, тогава те намаляват любовта ми към Христа. Затова такова желание също е лошо, тъй като чрез него врагът възпира любовта ми към Христа. Когато желая нещо полезно, например една книга, и тя заема част от сърцето ми, тогава това е лошо. Защо някоя книга да заема част от сърцето ми? Книгата ли ще желая или ще копнея за Христа? Всяко желание, колкото и хубаво да изглежда, е по-ниско от това човек да желае близост с Христа или с Пресветата Богородица. Когато отдам сърцето си Богу, нима е възможно Бог да не ми отдаде целия Себе Си? Бог търси сърцето на човека. “Синко, дай си мен сърцето” (Притч. 23:26). Ако човек отдаде сърцето си Богу, след това Бог му дава и това, което сърцето му желае, стига то да не му е във вреда. Сърцето не се разпилява само когато бива отдадено на Христа и само у Христа човек намира богато ответно въздаяние от божествена любов в този живот, а в другия, вечния – божествено веселие.

Трябва да избягваме светските вещи, за да не завладяват сърцето ни и да използваме прости неща, и то само колкото ни е потребно. Да се грижим обаче това, което ползваме, да е здраво и надеждно. Ако искам да използвам една красива вещ, отдавам цялото си сърце на тази красота и за Бога не остава нито едно парченце от сърцето. Минаваш през някое място и виждаш една къща с хубави мрамори, резби, украси; възхищаваш се от камъните, тухлите и оставяш сърцето си там. Или пък в някой магазин виждаш красиви рамки за очилата си и ги пожелаваш. Ако не ги купиш, оставяш сърцето си в магазина. Ако ги купиш, закачаш сърцето си да виси на тия рамки! Особено лесно биват ограбвани жените. Малко са онези, които не пилеят сърцето си по суетни неща. Искам да кажа, че с всички украшения, цветни и лъскави неща, дяволът ограбва богатото сърце, което имат. Някоя жена има нужда от чиния? Ще търси да намери чиния с нарисувани цветя по нея. Ще речеш, че ще прокисне яденето, ако чинията е без цветя. Някои “духовни” жени се трогват от по-сериозни украси: двуглав (византийски) орел и т.н. А после питат: “Защо оставам безчувствена към духовното?” Как да почувстваш, когато сърцето ти е разпиляно по кухненски шкафове и чинии? Нямаш сърце, останало е само парче месо, което бие в теб, тик-так, механично като часовника, колкото само да се движиш! Защото малко сърце отива за това, малко за онова и за Христа не остава нищо.

– Т.е., отче, и тези прости пожелания са греховни?

– Тези пожелания дори и да не са греховни, са по-вредни и от греховните. Защото едно греховно пожелание някой път може да бъде осъзнато от човека, съвестта му да го осъди, тъй че да положи усилия да се покае, да каже “съгреших, Боже мой”. Докато тези “добри” пожелания не го тревожат. Мисли си, че всичко при него е наред. “Обичам доброто, обичам красивото, казва си, а и без това, нали Бог е сътворил всичко красиво.” Да, но любовта му не се насочва към Твореца, а към творението. Затова е добре да отсичаме всяко пожелание. Когато човек полага усилия заради Христа и жертва това, което обича и прави нещо, което не обича (колкото и хубаво да е онова, което обича), тогава Бог му дава по-голямо утешение. Преди да се очисти, сърцето е изпълнено със светски пожелания, на които се и радва. Когато обаче се очисти, започва да се измъчва от светските пожелания, отвращава се от тях и тогава радостите са духовни. Сърцето се очиства тогава, когато човек се погнуси от светските пожелания. Преди да се погнуси, то бива привличано от тях. Да, но ние не искаме ни най-малко да притесним ветхия човек в нас. Искаме да следваме прищевките на ветхия човек. Но как тогава да станем последователи на Христа?

– Отче, когато се затруднявам да отсека някое свое желание, трябва ли да настоявам в борбата?

– Да, дори когато на сърцето ти му е мъчно, че не правиш онова, което му се харесва, не трябва да му се подчиняваш. Защото, ако се подчиниш, ще почувстваш една светска радост, а след това една тревога, която пак е светска тревога. Докато, ако не се подчиниш и сърцето ти се огорчи, че не си направил онова, което му харесва, а ти се радваш за това, тогава идва Божията благодат. А това е и целта – да придобием Божията благодат. Значи, за да придобиеш Божията благодат, трябва да бъдат отсечени пожеланията, макар и да са добри; да бъде отсечена собствената воля. Тогава човек се смирява, а след като се смири, идва Божията благодат. Когато сърцето се огорчи по светски, тогава ще се зарадва духовно. Нека, колкото е възможно, човек да се учи да избягва светските утешения, да извършва вътрешна духовна работа, за да получи божествена утеха.

Из «С болка и любов за съвременния човек». Слова Том 1, Старецът Паисий Светогорец

Издава се с благословението на славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.

За Николина Александрова

Виж още

31073230_10216766752868191_1852243060520400294_n

Изпълват се 5 години от отвличането на двамата йерарси в Сирия

На 22 април се навършват 5 години от отвличането на двамата епископи в Алепо, Сирия. Припомняме, ...