Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Митрополит Иларион (Капрал) за църквата в чужбина и проповядването в диаспората
С митрополит Иларион (Капрал) разговаря Олга Орлова
Негово Високопреосвещенство Митрополитът на Източна Америка и Ню Йорк Иларион, първият йерарх на Руската православна Задгранична църква, говори за неотдавнашния Епископски съвет в Москва, проповядването в днешния свят, Руската Задгранична църква и православните християни в Съединените щати.
– Владика Иларион, какви са резултатите от неотдавнашния Епископски съвет?
– Основният плод, който носим на Бога е подвигът. Трябва да посочим, че в днешния свят има «заместители» на Христовата Църква и трябва да влеем живот в енориите и вярващите в съответствие със Свещеното Писание и светоотеческото учение на Църквата. Всички тези неща бяха разгледани по време на разискванията на Съвета, как да се избегнат фалшивите учения, които светът се опитва да наложи и как да живеем в учението на Евангелието на нашия Спасител и Господ Иисус Христос.
– Министерството на младежта бе определено от Съвета като приоритет на църковния живот. Как младите хора да се обърнат към Христос?
– Най-важното нещо са младите хора. Трябва да се насочим към областите където са нашите деца. В емиграцията имаме съботни енорийски училища. Опитваме се да преподаваме руски език, история, литература и др. Трябва да подкрепяме младежите дори и след като са завършили училище. Ние трябва да организираме по-често младежки конференции, където те могат да се опознаят, в които истините на вярата са обяснени на техния език.
Ако основата на вярата се полага в детството, тогава е по-лесно да се намери път към нея по-късно в живота. Ако тази основа липсва, всичко става по-сложно. Често виждаме бракове, в които само единият е православен християнин. Ако един православен съпруг или съпруга има дори умерено ниво на вяра, този изпълнен с благодат ефект може да служи като пример. Ако обаче невярващият съпруг започне да доминира, тогава за съжаление семейството може да се окаже отделено от Църквата.
В ранна възраст дори децата от църковни семейства често оставят в страни от грижата на своите родители и пастири и попадат под влиянието на негативни неща. Особено чувстваме този натиск в светския свят в чужбина. Младите мъже и жени трябва да стоят близо до Църквата.
Храмовете могат да създават спортни клубове, клубове, организирани около общи интереси и хобита, за да могат младите хора да поддържат връзка с Църквата. Трябва непрекъснато да измисляме нови форми и възможности младите хора да участват в енорийския живот. Това е трудно в днешния свят. Свещениците в Русия имат по-добра възможност да организират младежите да участват в богослуженията.
– Какво е най-важното в живота на Църквата?
– Да останем заедно в единство, да развием талантите на всеки човек и да привлечем повече хора към спасението.
Църквата винаги е била универсална. Господ заповяда: “ И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.“ (Марк 16:15). Тази мисия съществува и тук, и в Русия.
– Йеромонах Николай Есекски разказва, че на чичо му архимандрит Софроний (Сахаров) някога един англичанин му казал, че той току-що, седмица по-рано е станал православен, и той отговорил с усмивка: „Православен? Опитвам се да бъда православен в продължение на 70 години и не мога да се справя … „
– Хората се нуждаят от Църквата. Емигрантите от Русия, Молдова, Украйна и други страни идват на Запад, търсят работа, и в крайна сметка намират нещо, което те не осъзнават – намират дом. Когато хората са дошли в Църквата в чужбина са получили родината си. В диаспората, сред чужденците, човек започва да търси нещо близко и скъпо и тази близост може да се намери именно в Христос. Цели семейства се връщат в Църквата след десетилетия на отсъствие. Те постепенно се събират в единство, намират своето общество, стават част от тялото Христово. Това е чудесно!
– Каква трябва да бъде мисията за тези, които са далеч от Църквата?
– Трябва да използваме средствата за масова информация, интернет, да публикуваме нови книги, тези източници могат да донесат Благата вест на много от нашите съвременници. Дори ако това са светски средства за комуникация, хората могат да научат за Бога. Когато техният интерес се увеличи, те могат да дойдат в Църквата. Колко американци, например, са приели вярата, заради книгата Пътят на един поклонник или книгата на митрополит Калистос Уеър? Плюс онези, които четат тези книги на немски или френски език.
– Какъв език използвате в богослуженията?
– В Америка е много важно да отслужваме на два езика: църковнославянски и английски.
– Кой език е по-привлекателен за енориашите?
– Църковнославянският, въпреки че нашите енории имат голямо разнообразие от енориаши. В Катедралата „Св. Йоан Кръстител“ във Вашингтон, например, рано в неделя Св. литургия се отслужва на английски език, а по-късно Св. литургията е на църковнославянски и църквата е пълна. В Ню Йорк, в нашата синодална катедрала на „Св. Богородица Знамение“ и параклиса „Св. Сергий“ отслужват на всеки език. В Бруклин също, тъй като повечето хора са рускоезични имигранти, те служат на славянски език. Но където има предимно американци, служат на английски език.
– Владимир Николаевич Лоски, руски емигрант, веднъж пише „Където е Светият Дух, винаги има разнообразие“.
– Да, и Руската Задгранична църква, макар и изолирана от американското общество, поддържа контакт с Гръцката, Антиохийската, Сръбската православни църкви и Албанската архиепископия.
– Дали тези традиции се обогатяват?
– Да, от известно време някои от нашите енориаши присъстват в Гръцката православна църква. Те предпочетоха византийското пеене. Сега имаме енории, в които използваме византийските мелодии.
Тъй като някои от гръцките епископи в Америка някога бяха изкушени от модернизма, свещениците им си бръснеха брадите. Въпреки това ние поддържаме здравословен консерватизъм. Тук най-вече можем да видим обратното. Слава Богу, че древната традиция се запази. Сега виждате, че много духовници, които някога си бръснеха брадите се връщат към външния си вид, който съответства на техния ранг.
Много гърци следват примера на стареца Ефрем Филотеу. Неговата духовна власт в Америка е осезаема, особено сред много млади свещеници и енориаши на Гръцката православна църква.
– Какво е специално за Задгранична църква?
– Не мисля, че има нещо специално за нас днес. Ние запазваме руските, дори царистки, предреволюционни традиции. В сравнение с църквата в Русия, ние сме само малка общност, ние сме малко, затова всички се познаваме. Имаме църковно семейство. Епископите и свещениците познават стадото си, ако не по име, поне по лице. Ние се познаваме. Тук в Русия, с толкова много хора, които идват в Църквата, този тип общност е невъзможна. След богослужение ние се опитваме да останем за обяд, приканваме хората да се присъединят на масата.
Имаме и други проблеми. Ние сме по-отделени от обществото. Ние сме разпръснати териториално. Имаме колкото се може повече духовници, трябва да ги образоваме или да ги поканим от други църкви, от други държави. Но с Божията помощ в нашата общност се вливат нови сили: не само емигранти от Русия и други страни от бившия СССР, които търсят работа, а и американци, които идват в Църквата. Много, много хора на Запад приемат Православието.
– Защо?
– Защото виждат истината за Православното християнство. Те виждат, че Православието съответства на древните времена, където евангелските и патристичните учения са били събрани и потвърдени от вековете. Това ни носи голяма радост. Създават се нови енории, включително англоезични енории. В края на краищата не сме толкова малки! Америка се е превърнала в много ползотворно поле за жътва за Православието.
– Вече е очевидно, че това е мястото, където ще бъде „реколтата на Христос“ в бъдеще?
– Има вярващи в Съединените щати, особено сред бившите англиканци, които активно са „въцърковни“ в Руската православна църква. Англиканската църква се разпадна и много по-стари духовници приемат Православието. Ние ги ръкополагаме, за да могат да служат като православни пастири. Стадата им следват това преминаване към Православието. Винаги получаваме призиви от тях, да ги поучавам и да ги ръкополагаме. Разбира се, първо ги подготвяме. Но когато започнем да работим с тях, осъзнаваме, че вече са научени.
Голяма част от литературата за Православието се публикува на руски днес, както и на други езици. Много хора, които приемат Православието се оказват много добре подготвени. Всичко това, чрез Божията милост, помага да расте Христовата Църква, разширяват се нейните спасителни хоризонти. Новите православни енории се появяват на места, където никога не са съществували, а Православието се разпространява през Американския континент. Православното християнство, благодаря на Бога, укрепва в Америка. Много американци са привлечени.
– Един от приоритетите на Съвета беше обучението на духовници. Как се справяте с този въпрос днес?
– Опитваме се да образоваме нашите пастири, но това не е лесно. Имаме само една семинария: Семинарията „Света Троица“ в Джорданвил, Ню Йорк. Няма много рускоезични студенти, затова решихме да преминем на английски език. Също така имаме кореспондентски курсове. Това помага на голям брой американски православни да получат обучение и да бъдат ръкоположени.
Не всеки, който иска, може да се запише в Джорданвил, така че да учи от дома. Някои се записват в Московската семинария и академия, както и в други училища в Русия. Някои от нашите бъдещи духовници учат в Ортодоксалния хуманитарен университет „Свети Тихон“.
– Тази институция имаше един от основните центрове за изучаване на живота на новите мъченици. Как се почита сега царското семейство в църквата в чужбина, която първо ги канонизира?
– Ние почитаме всички домашни на нови мъченици, чиито имена знаем: Кралските мъченици, светият патриарх Тихон и светители, новите мъченици и изповедници на Русия. Тъй като мощите на много от тях не са открити и дори не знаем къде са те, ние имаме общо тържество за тях. Много неща са публикувани и преведени на други езици, включително и на английски език. Време е необходимо на хората да четат и възприемат всичко това. Сега от Русия идват много книги, които дават информация за мъчениците. Важен е опитът и примерът им.
– Дали истината за православните се разкрива с подвига на новите мъченици на 20 век?
– Да, в светлината на американския опит, ние се опитваме да се обърнем към примера на новите мъченици на Руската църква.
– Как „малкото стадо“ на православното християнство засяга американското общество?
– Имаме малко влияние върху външния свят. Пастирите и енориашите, които живеят благочестиво, просто показват Христос на света.
