Начало / Uncategorized / Българите в чужбина имат голяма нужда от БПЦ

Българите в чужбина имат голяма нужда от БПЦ

Image_дякон-Иванов-660x330Спомняте ли си как посрещахме дядо Мраз, когато бяхме малки?

Ако погледнете в албумите, скрити от вашите баби и дядовци, няма да се учудите, че животът ни минаваше по един и същ начин през тези празнични дни – всички посрещахме Нова година с пълни с украси елхи, гледахме 1-ва програма по телевизията, чакахме преоблечените като дядо Мраз бащи да донесат  подаръците, пишехме си детските писъмца за надежда и мир, скришно ядяхме от кашоните с банани, слушахме телевизионния поздрав и се веселяхме от звука от саморъчно направените бомбички…

Да, всеки един от нас си спомня тези моменти, които се свързваха с новогодишните празници. Но българските деца порастнаха, станаха по-цивилизовани, посрещнаха предизвикателствата на новия Запад, научиха се да живеят луксозно, замениха старите снимки с брилянтни новогодишни поздрави, фейсбук пожелания и преживявания в холивудски стил – скъпи коли, скъпи дрехи, скъпи молове, екскурзии, новогодишен „Дубай“, дядо Коледа… Така е за новите българи – децата на 90-те, смартфон-децата, плейстейшън-децата, фейсбук-семействата, фейсбук-приятелите, риалити-предаванията…

Тези поколения познават дядо Коледа, но дали познават историята за истинския празник. И така, Той се появи на земята не като герой на компютърна игра, а като Дете на Бога. Богочовекът Иисус се роди отдалечен от Закона, но пожелан от Пророците, беден в яслите, но възнаграден от мъдреците на Изтока, неприет от своите, но истински Месия за целия свят. Така започва приказката за Коледа. Никой не ни я разказваше на нас децата от 70-те – чавдарчетата, пионерчетата, комсомолчетата, децата на промените. За нас дядо Коледа беше западна илюзия.

И тези същите такива, каквито сме, израстнали със своите мечти, стремежи и илюзии, заживяхме и сами се научихме за истинския Бог и Неговото Рождение. Милиони от нас заминаха да търсят своето щастие далече от земите на дядо Мраз – от снежните, потънали в лед и спомени земи, към земите на дядо Коледа – топлите, палмови, морски земи. Повече от 3 милиона българи намериха дом, препитание и семейство в чужбина. Познали или не приказката за Младенеца, за чудото на Неговото Раждане и Неговата Свята Майка, те продължават да празнуват своите спомени за добрия дядо Мраз и красивата Снежанка.

Децата на 70-те вече имат своите деца. Те ги учат на това, което знаят за Коледа от другите държави, от новата България, от медиите, от това, което правят другите народи, и понякога от това, което прави Църквата. Не случайно слагам познанието за Рождество, което дава Църквата, на последно място. Мнозина биха критикували тази позиция, но реалността в чужбина е такава. Децата на 70-те не можеха да знаят за Рождество понеже „такъв беше режимът“ и избягаха от него, а децата на 90-те научават за Рождество от това, което им показва светът. Вече има свобода, демокрация, но режимът на едно общество е заменен с възможността да живееш като чужденец според плурализма на новите общества. Вече никой не се интересува дали наричаш този празник с названието от миналото, настоящето или бъдещето, защото никой не се интересува от твоята вяра и произход. Религиозният и културен плурализъм на съвременните общества се подхранва и живее от нихилизъм, песимизъм и така красивото многообразие, което затъмнява и видоизменя приказката за родения във Витлеем Младенец.

Днес, когато празнуваме Рождество и Нова година, религиозните водачи мълчат по важни за човечеството въпроси, а за онези, които издигат глас и викат към политическите лидери, се оказва, че гласът им е еднакъв на онзи „викащия в пустинята“, който подготви пътя на Господа – Йоан Кръстител, чийто празник ще празнуваме след няколко дни. Децата на 70-те не се интересуват повече от приказките на Църквата, защото са загубили надеждата. А децата на 90-те, като гледат живота на своите родители, не им остава нищо друго, освен да не вярват повече в приказките. Затова посланията на Църквата са слаби или неразбрани за новото поколение. Такава е ситуацията, която се наблюдава сред българите в чужбина в сравнение с православните и католически църковни общини, които наброяват милиони вярващи християни, преминали от спомена за фалшивия дядо Мраз към истинския Младенец, които постепенно и твърдо живеят според евангелските истини за Рождеството Христово.

За съжаление нашата българска църковна проповед все още не успява да замени приказката с реалността. Това, което се констатира като участие и присъствие по време на богослужебните последования за тези светли празници, са българи, които могат да се преброят с двете ръце. Някои биха казали по-добре малко, отколкото много, но това не трябва да е критерий за Църквата, която от първите векове установява своя богослужебен ритуал за Рождество и Богоявление, съобразен с хилядите вярващи християни. Малкото български свещенници – мисионери на Запад, извън пределите на България, се борят както с бюрократизма, нихилизма и формализма на съвременността, така и с религиозния консерватизъм, национализъм и финансовата устойчивост на старите общества. Трудно е да си кажем истината в очите.

Но, като добър пример за съвременно мисионерство на една бивша социалистическа държава, можем да споменем представителството на Румънската православна църква в Италия, която дори не е със статут на митрополия, а за последните 10 години има 250 енории и над 300 свещенослужители, както многобройни са и православните общини на Руската, Гръцката и Грузинската църкви. За стотиците хиляди българи в Италия има само двама свещеника. С голяма радост и благословение от Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний, и тази година българите в Рим и Милано посрещнаха празниците с тържествени служби, но стотици хиляди останаха без пастирски благослов.

Тук не става въпрос за онези овци, „които не са от тази кошара“, а за онези, които са приведени към Господа и чакат своя пастир. Нашите усилия не трябва да са нито статистически, нито формални, нито пожелателни, а реални и фактически. Ние отдавна не вярваме в дядо Мраз, а чакаме добрия дядо Коледа. Божият народ живее и расте днес и сега, и има нужда да живее в Господа. Кръстените православни християни, българите в чужбина все повече имат нужда реално да познават вярата на Църквата си, за да следват традицията и да я предават на своите наследници.

Тези новогодишни размисли не трябва да се възприемат като една песимистична констатация, нито като упрек към някого, а като възможност да разберем истината и да продължим напред, с надежда в бъдещия век. Да помогнем на нашите свещеници и миряни, с радост и мир, да посрещат светите Господски празници, като им дадем от топлината на Рождественската пещера и светлината на Витлеемската звезда. Бъдете мирни и благословени!

Автор: доц. д-р дякон Иван Иванов

За Добротолюбие

Виж още

0000363436-article2

Желязната църква «Св. Стефан» – перла в короната на Велика България

Из историята на желязната църква „Св. Стефан“ в Истанбул „Издига се в кв. „Фенер”, на ...