Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Какво да кажем за хората, които не са православни?
Винаги е жалко, когато хората, които твърдят, че са православни, осъждат други християни. Според традицията на Православието, където и да намерим красота и истина, тя е от Бога и нашето призвание като православни християни е да се радваме, когато видим, че другите имат поне част от Истината. Нападайки другите хора за това, което нямат, не правим нищо, за да им помогнем да продължат пътя си в Православието и всъщност можем да ги забавим или да ги отклоним от пътуването към пълнотата на Истината.
Има една прекрасната история за св. Силуан Атонски, който пътувал с влак, заедно с един архимандрит, усърден в това да поправя другите в истинската вяра. Пристигнала група пътуващи римокатолици. Спътникът на св. Силуан започнал да им казва, че трябва да станат православни, защото тяхната вяра е без благодат. Светецът го попитал дали наистина римокатолиците вярват, че Христос е истински Бог и че Той присъства в Евхаристията. Светецът попитал дали не е вярно, че тези католици вярват в Троицата и почитат Св. Богородица и мощите на светиите. Архимандритът отговорил „да“ на всички въпроси. Свети Силуан отвърнал, че за смирението е важно да знаем, че винаги трябва да искаме повече от себе се, но не и да преценяваме онези, които не са православни. Трябва да се зарадваме за знанието на това, което те имат. Светецът му казал, че не трябва да бъдем изпълнени с такава гордост, че да мислим, че имаме право да преценяваме, да коригираме или да учим другите.
Това не означава, че виждаме Църквата като разделена или че Православната Църква е нещо по-малко от основаната от Христос Църква. Това означава, че не си позволяваме да мислим, че имаме право да коригираме или да учим никого. Трябва да почитаме другите вярвания на хората и да не се отдаваме на гордостта, че имаме право да им преподаваме. Истината, която се намира в рамките на Православието, трябва да бъде споделена като живеем вярата в любовта, а не в съда или назидателното поправяне на другите. Истината е православната истина. Ако други религии обхващат малко от тази истина, трябва да се радваме и да благодарим за това, което имат.
Хората, които обичат Бога и се опитват да живеят чист живот, които Му се наслаждават според знанието, което им е дадено, трябва да бъдат уважавани. Те може би нямат пълнотата на апостолската истина, но ако те вярват в Бога и се опитват да живеят по Божия закон, ние трябва да благодарим на Христос за това. Те имат Бог като техен Отец, както и ние. Те могат да имат Църквата като своя Майка само ако видят в нас разликата, която Православието е направила в нашия живот. С това да бъдеш арогантен не правиш нищо, за да изразиш истината на Православието. Ако сме арогантни, не се различаваме от тези, които хлопат на вратите, за да «продават врата».
Този арогантен архимандрит би било по-добре да е споделил красотата на Православието, ако беше прегърнал тези римокатолици като ученици на Христос. Тогава те щяха да видят Христос в него и да знаят, че Православието наистина е вяра, чиито център е Христос. Те щяха да знаят истината за Православието, като видят в Него любовта на Христос.
Всичко това е вече казано. Важното е да си спомним, че самият Господ ни е натоварил да говорим истината. Ние не трябва никога да споделяме истината на православната ни вяра със страх, че можем да обидим някого, защото „с истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава, – Христос.“( Ефесяни 4:15). „
С любов в Христа,
Игумен Трифон
