Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„Кой от вас е прeклонил ухо към това, кой е вникнал и е слушал за бъдещето?“ (Исая 42:23).
Бъдещето е нещо, над което всеки човек би искал да има власт. Изкушението да предузнаем, да сме предупредени и подготвени за предстоящото, винаги ни съпътства във всеки преломен момент от живота ни. Такъв момент е и изпращането на всяка стара година и посрещането на всяка нова. Колкото и да се стараем да разсъждаваме като зрели хора, вътрешността на сърцата ни все още трепери, знаейки, че завършва още един етап от живота ни и започва нов, дори и той да е само календарно обусловен. Нещо вече приключва, а нещо ново предстои. Всеки от нас тайно си казва, че не желае повече да бъде изненадван от независещи от него обстоятелства. Същевременно друг стремеж плахо припламва в нас, даващ ни надежда, че може би пък в бъдещето най-накрая ще получим това, което винаги сме желали. Страхът от непознатото се смесва с желанието нещо в живота ни да се промени към добро. И точно както разнородните елементи в природата не могат да се смесят, така и тези две стихии на човешкото съзнание не могат да намерят покой, а непрекъснато се сблъскват в търсене на надмощие.
Страхът или надеждата ще надделее в нас?
Това е изкушение за всеки човек – вярващ или невярващ, суеверен или църковен. Всички сме подвластни на бързотечащото време. Всички сме принудени на пуснем нашето Вчера и да посрещнем нашето Утре. Но различните хора реагират на заплахата Бъдеще по различен начин. Лишените от вяра търсят начини да пробият воала на неизвестното чрез немощни и безплодни методи. Обръщат се към врачки, за да получат своя личен поглед в бъдещето срещу скромна сума пари. Изслушват със затаен дъх компетентни коментатори, аналитици и социолози, сякаш човешкото знание е дотолкова неограничено, че би могло да предвиди всичко. Очакват с нетърпение да прочетат годишния си хороскоп, който деспотично ще очертае щрихите на това, което да очакват. Всичко това, разбира се, са отчаяни опити на невярващия човек да победи неизбежното и да изпревари времето, като предварително се подготви за неговите изненади.
„Нека ги доведат, и нека те ни явят какво има да стане.. . Кажете, какво има да стане в бъдеще, и ние ще знаем, че вие сте богове, или направете нещо добро, или лошо, за да се почудим и заедно с вас да видим.“ (Исая 41:22-23).
Същото трескаво неверие се крие в душите дори на отдавна въцърковените християни. Прикриваме го зад официалното си смирение и сякаш, за да убедим себе си и другите прилежно изричаме „да бъде Твоята воля“. Истината е, че за нас бъдещето е също толкова страшно и непознато, колкото и за невярващите хора. Ако бъдем честни пред себе си ще трябва да видим душите си като трепереща тръстика, очакваща да бъде връхлетяна от урагана на непознатото. Егото ни не обича да бъде изненадвано. Колко естествено и колко разбираемо е това душевно състояние за всички ни! Имайки предвид обаче, че и миналото и настоящето са в Божиите ръце, и че самото време е Негово творение, имаме само един единствен лек за нашите несигурност и недоверие в бъдещето. „Тъй казва Господ, Светият на Израиля и негов Създател: ще Ме питате ли за бъдещето на синовете Ми и ще искате ли да Ми се месите в делото на ръцете Ми? Аз създадох земята и сътворих на нея човека; Аз – Моите ръце простряха небесата“ (Исая 45:11-12).
Всеки християнин е призван преди всичко към упование и покорство на Божията воля. Всеки от нас трябва да положи в жертва страховете, параноите и предположенията си, и да предаде живота си на Този, Който го е призовал към живот. И все пак човешкото сърце е и ще бъде заплетено в грижите на този свят до самия миг на нашето представяне пред Господа. Знаeйки нашия състав, Създателя милостиво ни е дал всички отговори, от които се нуждаем в словата на Свещеното Писание. Нека всеки от нас търси удовлетворение на въпросите си именно там – в излязлото от Светия Дух Божие намерение! „Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: да ви не мамят вашите пророци, които са между вас, и вашите гадатели; и не вярвайте на сънищата, които сънувате, ..Защото само Аз зная намеренията, които имам за вас, казва Господ.“ (Йеремия 29:8-11)
Истинно е Божието слово и то никога не се връща празно, както ни казват Писанията. В блажено упование и доверие в Него ще намерим нашето щастие. Колкото до настоящите ни тревоги и нужди, Бог не ни е забравил и ще продължи да се грижи за нас, както го прави и за всяко врабче по земята и за всяко полско цвете. През живота ни, Божията вярност ни е дала стотици поводи да се окуражаваме, относно бъдещето и неговата неизвестност. „Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.“ (Римляни 8:38-39).
Нека всички страхуващи се от бъдещето християни да погледнат на новата година като на шанс, да изпитат собствената си вяра и за пореден път да се уверят в Божията любов към тях! Скъпи християнино, нито една политическа промяна, никакво икономическо сътресение, никакви непредвидени обстоятелства могат да ти се отразят, ако Божието премъдро допущение не позволи това. Дори космите на главата ти са преброени и никой от тях няма да падне, без Вседържителят да е позволил. Твоите грижи са в Неговите ръце – децата ти са и Неговите деца и Той ще се грижи за тях, много повече отколкото ти би могъл. Благосъстоянието ти, зависи изцяло от Небесния ти Баща, който никога няма да пренебрегне нуждата на детето си. Чуй приканващия му към доверие глас, който казва: „Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя. Ето, на Своите длани съм те начертал“ (Исая 49:15-16).
Нека всички самотни хора, очакващи най-накрая самотата им да бъде облекчена да не падат духом през новата година! Господ Иисус Христос познаваше самотата също като теб. Той беше сам в пустинята на изкушенията четиридесет дни. Сам се молеше да го отмине горчивата чаша, когато учениците му спяха в Гетсиманската градина. Сам Той вървя към Голгота, носейки Кръстта Си, изоставен от всички. Никой по-добре от Бог не разбира мъката на сърцето ти. Но ти трябва да разбереш, че самотата е неотменен момент, предхождащ празничната трапеза. Самотният период в живота ти е твоето скитане в пустинята. И както дявола изкушаваше Самия Христос, така изкушава и теб, опитвайки да те повали с всичките ти слабости. Но ти не се предавай! Възползвай се от това изпитание и му позволи да изкара наяве всичко онова в теб, от което трябва да се отървеш. В този момент от живота си трябва да научиш великата истина, че ако не се научиш да си щастлив с Бога, никой партньор не би могъл да донесе щастие и смисъл в живота ти. Може би, точно в този етап на самотата ти Господ променя теб, за да си готов да встъпиш в брака или в приятелството, които толкова искаш. Може би точно сега Той действа в живота на правилния човек, който е помислил за теб. Бъди мъжествен и бодър, и не си мисли, че Бог ще те остави да носиш кръстта на самота си по-дълго отколкото трябва. Вместо негодувание и ропот, че живота ти минава самотно, постарай се да използваш времето си да научиш най-ценния си урок. „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.“ Матей 6:33. Също така помни: „Понеже ето, царството Божие вътре във вас е.“ (Лука 17:21).
Нека всички християни, непосилно борещи се с някой омразен грях, да не се страхуват, че ще бъдат победени от проклетия идол в живота им. Ако обичаш Господа с цялата си душа и сила, ти няма да си вечно роб на това, което те е заробило сега. Твоят порок, твоята слабост, твоят дългогодишен грях не е по-силен от Царя на вселената, Който се бори за сърцето ти. Твоят Бог е ревнив Бог и няма да остави душата ти беззащитна срещу безмилостното изкушение. Не трябва и за миг да се съмняваш, че твоят Господ ще ти дойде на помощ, когато личното ти изкушение заплаши да те погуби! Винаги си спомняй, че не твоите сили ще те избавят, а именно Бог ще го направи заради Собствената Си любов към теб! Защото независимо, колко е пропито от Греха сърцето ти, никое дяволско средство не е по-силно от Божията любов. „Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността – люта като преизподня; стрелите ѝ са стрели огнени; тя е пламък много силен. Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят.“ (Песен на песните 8:6-7).
И най-вече не забравяй, че ти не си сам в тази борба. Бог допуска изкушения в живота ти, за да видиш предела на собствените си сили и да изповядаш Неговото всемогъщество. Точно както изпращаше врагове на израилтяните в древността, за да може да се прослави силата Му, така и в твоя духовен живот има изкушения, които могат да бъдат победени само от Бога, Който те е избрал за Свой раб. И точно както Мойсей призоваваше народа си да се уповава на Бога срещу жестокия фараон, така и сега Божият глас те приканва към същото. Защото Той няма да остави своето дете само срещу духовния фараон и неговите армии. „не бойте се, чакайте – и ще видите спасение от Господа, което Той ще извърши сега над вас; защото египтяните, които сега виждате, няма да ги видите вече довека; Господ ще се бори за вас, а вие бъдете спокойни.“ (Изход 13:13-14).
Нека всички Божии деца, които се надяват най-съкровенните им молитви да бъдат чути, да не изоставят мечтите си. Ако Бог е вложил благо намерение в живота ти, ако желанието на сърцето ти е според Неговата свята воля, то тогава не спирай да се уповаваш на твоя Господ. Може би живота ти се нуждае от промяна. Може би единственото ти тайно желание е богоугодно и полезно, но така и не си го получил все още. Вярвай, че твоята молитва е чута и Бог ще ти даде отговор в най-подходящото за теб време. Предай се на Неговия промисъл и не брой дните до получаването на своя подарък, а напротив – радвай се в Господа, за да не пропилееш дните на живота си в очакване на това или онова. Научи се да бъдеш щастлив там където си, с това, което имаш в момента! Благодари на Бога за всичко, с което те е благословил и радостно вярвай, че Небесният ти Отец е по-склонен да дава, отколкото ти си способен да получаваш. Що се отнася до специалното желание на сърцето ти, не се отчайвай! Стой в молитвата си все едно си поставен на стража! „Отговори ми Господ и рече: запиши видението и начертай ясно на скрижали, та, който чете, лесно да може да прочете, защото видението се отнася още към определено време; то говори за свършека и няма да излъже; па и да се забави, чакай го, защото бездруго ще се сбъдне, няма да се отмени.“ (Авакум 2:2).
И помни, че с твоите богоугодни желания и намерения трябва да прославяш не себе си, а Този, Който ти ги дава. „Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко?“ (Римляни 8:32).
Нека всеки православен християнин не се тревожи или притеснява от идващата нова година в живота си! Ако живеем с Христос в сърцата ни, ние сме завинаги подвластни на Премъдрия и любящ Бог, а не на капризите на съдбата. Да не забравяме, че не посрещаме бъдещето сами, а заедно с Преславната наша Владичица Богородица, с цялото Небесно войнство, с нашите ангели хранители и светци покровители! Молитвите на знайни и незнайни застъпници – монаси и миряни биват ежечасно отправяни към Бога за всеки, който има нужда. Ти не си нито сам, нито беззащитен. Нещо повече – всяка изминала година, всеки ден и всяка минута, които времето безмилостно краде, ни доближава все повече до онзи всежелан миг, в който Бог ще изтрие всяка сълза и смърт не ще има вече. Каквито и трудности да ни чакат в бъдещето, те са крайно незначителни в сравнение с радостта от срещата с Нашия Господ.
Нека през новата година да вярваме повече, да се молим повече, да помагаме на ближиния повече и да се радваме повече! Нека никога не забравяме Чии сме!
„И тъй, никой да се не хвали с човеци, защото всичко е ваше: било свят или живот, или смърт, било настояще, или бъдеще, – всичко е ваше; вие пък сте Христови, а Христос – Божий.“ (Първо Коринтяни 3:21-23)
Честита Нова година!
Автор: Даниел Лазаров
