Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Св. първомъченик и архидякон Стефан след възнесението на Господа е поставен за дякон. Усърден в служението, той е първият мъченик за Христа. В защита на вярата при спор с еврейските първенци бил изправен на съд пред синедриона и осъден – убит е с камъни в 37 година. В деня, в който честваме първомъченика, решихме да ви представим 4-те най-популярни църкви, на които св. Стефан е патрон.
1. „Свети Стефан “ – архиепископската катедрала във Виена, Австрия
„Свети Стефан “ е католическа катедрала в центъра на Виена. Тя е сред символите на Австрия и сред най-големите забележителности в нейната столица.
Издигната е върху останките на две по-рано съществуващи църкви през периода 1137 – 1147 г. Сегашният си готически стил придобива към 1511 г. Катедралата е пострадала сериозно при пожар избухнал на 11 април 1945 г. Храмът е възстановен напълно през 1952 г. Издигната е в романски и готически стил. Височината на южната кула (строена между 1368 и 1433 г.) е 136,44 м, а на северната – 68,3 м. По време на хабсбургската династия никоя друга църква в Австро-унгарската империя няма право да бъде по-висока.
В периода на обсадата на Виена от турците през 1529 г. южната кула служи като главен наблюдателен център и щаб, ръководещ отбраната на града. Дължината на катедралата е 198,20 м, а ширината – 62 м. Покривът на катедралата, дълъг 111 м, е богато украсен с 230 хил. цветни керемиди. На северната му страна са изобразени гербовете на Виена и на Австрия. През 1676 г. унгарецът Ласло Шигри поръчва за село Печ икона на Богородица в памет на освобождението му от турски плен. Иконата се оказва в Печката църква и през 1696 година се прославя с чудеса. Император Леополд I я пренася във Виена, оставяйки на селяните нейно копие. Тъй като копието също се счита за чудотворно, Печ става място за поклонение и е преименуван на „Марияпеч“. До 1945 г. иконата се намира при главния олтар, после е поставена в югозападния ъгъл на катедралата до главния портал.
В камбанарията има 23 камбани, като 20 от тях се използват и всяка има своя роля.
2. „Свети Стефан (Несебър)“ (Новата митрополия) – бивша митрополитска катедрала в Несебър, България
Църквата „Свети Стефан“ или т.н. „Нова Митрополия“ е изградена в периода XI-XIII век. В XVI век тя е удължена на запад, а в XVIII век е добавен притворът. По план църквата представлява трикорабна базилика с размери 12 х 9,50 м. Средният кораб се извисява над страничните и е увенчан от изток и запад с овални фронтони. Датата на изписването на църквата е отбелязана в ктиторски надпис, разположен над южната врата на наоса – 1599 г.
Изобразени са над 1000 фигури на светци в 258 композиции. Сцените от чудесата на Христос са предадени в цяла поредица според евангелския разказ. Особеностите на стила на изобразяване позволяват да се разграничи ръката на трима майстори: двама са работили в източната част на наоса, а трети – в западната. В началото на XVIII век на източната стена на притвора е нарисувана сцената „Страшния съд“ в традиционна за времето си иконография.
В църквата са запазени оригинален по стил рисуван иконостас от края на XVI в. и резбован архиерейски трон и амвон от края на XVIII век. Иконостасът е дървен, пестеливо украсен с плитка резба. Той е триреден, но сега са запазени само двата регистъра. Апостолският ред е решен традиционно за XVI в. – върху една обща дъска. Образите на апостолите, на Св. Богородица и на Йоан Кръстител, от централната сцена „Дейзис“ са поместени под релефни арки.
Благодарение на съхранения си архитектурен облик, на иконостаса и преди всичко на високохудожествените си стенописи, църквата „Св. Стефан“ се явява един от най-значимите паметници на българското културно наследство.
3. „Свети Стефан (Костур)“ – средновековна православна църква в Костур, Гърция
Църквата е разположена в подножието на хълма Агиос Атанасиос между махалите Долца и Позери. Храмът датира от IX век или най-късно от 900-та година и вероятно е бил манастирски. В архитектурно отношение църквата е трикорабна сводеста базилика с нартекс и женска църква, единствената женска църква в Костур, в която е оформен малък параклис „Света Ана“. Тежки колони разделят вътрешността на три кораба, от които средният е много по-висок от другите. В шестостранната апсида има оформен владишки трон. Стените отвън са богато украсени с керамопластика.
Стенописите в църквата са два слоя. Първият е от изграждането на църквата в IX век със сцена на Страшния съд в архаичен стил и ктиторски портрети в притвора. В женската църква, разположена на втория етаж над притвора, има силно повреден образ на Богородица. В края на XII – началото на XIII век църквата е обновена и е изписан наосът. Забележително от иконографска гледна точка е изобразяването на трите възрасти на Христос – Емануил, Вседържител, По-стар от дните. Забележителен е и портретът на Теодорос Лимниотис от втората фаза, който подава модел на църквата на Свети Стефан.
4. „Свети Стефан “ (Желязната църква) – българска провославна църква в Истанбул, Турция
През 1849 г. влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди подарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни в цариградския квартал „Фенер“ между площадите „Балат“ и „Фенер“ на самия бряг на Златния рог близо до седалището на Вселенската патриаршия.
На 17 октомври 1849 г. е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен храм. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 г. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква и посветен на първомъченик и архидякон Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.
Нa 25 октомври 1859 г. княз Никола Богориди поставя основния камък на Желязната църква „Свети Стефан“. Поставянето на основния камък е напълно символичен акт от страна на Богориди, тъй като истинското строителство на днешната църква започва 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф също полага основния камък на 27 април 1892 г.
През 1850 година каменните къщи в двора са разрушени и с материала е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия, създадена със султански ферман на 27 февруари 1870 година. Екзархията функционира в Истанбул и след Освобождението на България до Балканската война през 1912 година.
Тъй като теренът е нестабилен и строежът на църквата е затруднен архитектът предлага конструкцията на църквата да бъде от предварително изготвени сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на чугунените елементи на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер, макар тя да не е строила дотогава железни църкви. Но Ваагнер вече има стабилен авторитет в областта на железните изработки – на виенското изложение през 1873 година компанията излага продуктите си в огромен павилион от стъкло и желязо.
Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 г. и са откарани по железницата до Триест, а оттам с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо. Всички елементи са захванати в основите с болтове, гайки и нитове – общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.
В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена – коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво влияние – това е и първият пример за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически образец и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, за да преговарят с руска фирма за избработка на православен иконостас. Иконостасът е направен от московската фирма на Николай Ахапкин. Иконите са изписани от Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес.
Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година – празника Рождество Богородично. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара като паметник, който да напомня за историческата ѝ роля в продължение на половин век.
