Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Въпреки че това не е Коледа за онези от нас, които празнуваме по Стария календар (ние трябва да изчакаме до 7 януари, за да отпразнуваме празника на Рождество), искам да споделя следната извадка от невероятната книга „Измъчван за Христа“, от Ричард Върмбранд, лутерански пастор, страдал под комунистическото иго. Действието се случва на Бъдни вечер.
В последните си дни, докато живее в САЩ, пастор Върмбранд се обръща към Православната църква и това обяснява защо бе толкова привлечен от Православието.
„Ненадейна любов
Когато бях в затвора, паднах много, много зле. Имах туберколоза и на двата дроба, а четири от прешлените ми бяха атакувани от нея. Имах също така чревна туберколоза, диабет, сърдечна недостатъчност, жълтеница и други болести, които дори не мога да си спомня. Бях близо до смъртта.
От дясната ми страна имаше свещеник на име Иску. Той беше игумен на манастир. Този човек вероятно на четиридесет, бе толкова измъчван, че бе близо до смъртта. Лицето му обаче беше спокойно. Той говореше за надеждата си за небето, за любовта си към Христос, за вярата си. Той излъчваше радост.
От лявата ни страна беше комунистическият мъчител, който измъчваше свещеника почти до смърт. Той бе арестуван от собствените си другари. Не вярвайте на вестниците, които казват, че комунистите мразят само християни или евреи – това не е вярно. Те мразят всички. Те мразят евреите, мразят християните, мразят антисемитите, мразят антихристияните, мразят всички. Мразят се и един друг. Карат се помежду си, а когато се карат един комунист с друг, единият влиза в затвора и го измъчват като християнин, бият го.
И така се случи, че комунистическият мъчител, който измъчваше този свещеник почти до смърт, беше измъчван също почти до смърт от другарите си. И той също умираше близо до мен. Душата му агонизираше. През нощта той ме събуди, казвайки:
„Пасторе, помоли се за мен. Не мога да умра, извърших такива ужасни престъпления.“
Тогава видях чудо. Видях агонизиращият свещеник, който призова други двама затворници. Облегна се на раменете бавно, бавно мина покрай леглото ми, седна на леглото на този убиец и го погали по главата му. Никога няма да забравя този жест. Гледах убит мъж, който галеше убиеца си! Това е любов – той намери милувка за него.
Свещеникът каза на мъжа: „Ти си млад; не знаеше какво вършиш. Обичам те с цялото си сърце“. Той обаче не каза само думите. Можете да кажете думата „любов“, която е дума с пет букви. Той обаче наистина обичаше.
„Обичам те с цялото си сърце.“
След това продължи: „Ако аз, който съм грешник, мога да те обичам толкова много, представи си Христос, който въплъщава любовта, колко много Той те обича! И всички християни, които сте измъчвали, знай това, че те ти прощават, обичат те и Христос също те обича. Той желае да бъдеш спасен много повече, отколкото ти можеш да поискаш да бъдеш такъв. Чудиш се дали греховете ти могат да бъдат простени. Той желае да прости греховете ти повече, отколкото ти желаеш опрощение. Той желае да бъдеш с Него на небето много повече, отколкото ти самия можеш да поискаш да бъдеш с Него. Той е любов. Трябва само да се обърнеш към Него и да се покаеш“.
В този затвор, в който нямаше възможност за личен живот, чух изповедта на убиеца за убитите. Животът е по-вълнуващ от роман – никой писател не е писал такова нещо. Убитите – близо до смъртта – получиха изповедта на убиеца. Убитите дадоха прошка на греховете на своя убиец.
Помолиха се заедно, прегърнаха се и свещеникът се върна на леглото си. И двамата починаха същата вечер. Това беше на Бъдни вечер. Но не беше Бъдни вечер, в която си спомняме за родилия се преди две хиляди години Иисус, във Витлеем. Беше Бъдни вечер, в която Христос се роди в сърцето на комунистическия убиец.
Това са неща, които видях с очите си“.
Благословено Рождество Христово на всички читатели, които го отпразнуват по новия Календар!
С любов в Христа, игумен Трифон.
Предстоятел на манастира „Христос Спасител“, о-в Вашън, Вашингтон, САЩ.
