Къде са свързани временното и вечността
Можем да бъдем богати на литургична практика и преуспели в традициите, но ако нямаме милост и любов, в действителност сме духовно фалирали. Нашият Бог Сам направи любовта и милостта основни критерии, според които ще бъдем съдени в Последния ден. Изпълнението на закона е любов, а не литургична практика, както смятат фарисеите.
Ако виждаме нашата Православна вяра само в контекста на литургическата практика и продължителността на службите, но не обичаме другите, няма да спечелим нищо с вечна стойност. Ако не покажем състрадание и милост към всеки, когото срещнем, ще извършим тежко престъпление срещу Православната вяра и ще застанем пред Бога без нищо, което да покажем от нашия живот.
Нашите богослужебни ритуали и религиозни традиции нямат никаква стойност, ако нямаме любов и милост. Когато се издигаме с искрена евангелска любов към другите, ние ставаме Божии съработници, защото нашата християнска любов и милост са най-божествената черта, която е възможна за човешкото същество. Нашата милост е израз на нашата любов към Бога, защото в нашата любов към Бог нашата милост се излива върху тези, които страдат и върху тези, които са болни или безпомощни по тяло и дух. Нашата християнска милост извира от любовта и е конкретен израз на любовта.
Нашите религиозни ритуали и практики не са цел, а пътища, по които влизаме в дълбока връзка с Бога, Който е Любов. Самата същност на нашата християнска вяра е любовта, защото Самият Бог е любов (1 Йоан 4: 8). По този начин християнският морал, нашата етика и дори нашите богослужения и ритуали са немислими в отсъствието на любовта. И тази любов не е просто акт, който е възникнал от чувство за етичен дълг, а нещо, което обвързва нашия свят – видимия с небесния свят, този който е невидим. Единият свят е временен, а другият свят е вечен, но и двата са били създадени от Бога. Времевият свят е този, в който се упражняваме и се подготвяме за вечния свят. Милостта и любовта са средствата, чрез които двата са свързани.
С любов в Христа,
игумен Трифон