Как да убиеш егото?
Съвременната психология ни учи, че трябва да се чувстваме добре със себе си и ни да се отречем от чувството за вина и грях. Грехът се разглежда като религиозен инструмент, с който хората да бъдат „вкарвани в правия път“ и държани в зависимост от институция, която ни връща в Тъмните векове. В епоха, в която човекът е издигнат дотам да бъде свой собствен бог, религията се разглежда като вид поробване. Горе Аз-ът! Долу чувството за вина!
Почитането на собственото аз като нов бог се извършва за сметка на общността и на него му се отрежда позиция с най-голямо значение. Преследването на собствената воля и на кариерата, издигането на социални и финансови резултати, както и на самоусъвършенстването в култ, допринасят за разрушаването на семейства и на социалната стабилност.
Божествената любов не търпи това издигнато положение на Аз-а, защото егото е враг на нашата духовна връзка с Бога. Във време на финансови кризи, ипотечни възбрани и висока безработица, служенето на собствения интерес ни обрича на един пуст живот.
Ние сме създадени за общение с Бога, а поклонението пред егото ни доведе до състояние на духовен банкрут. Абсолютният икономически срив и унищожаването на околната среда са пряк резултат от загърбването на духовните ценности. Причината за икономическия и екологичен колапс трябва да се търси в нашия духовен фалит. Трябва да се върнем към почитането на Бога и да отхвърлим поклонението към себе си.
Отричането на вината и греха е последният пример за това, че приемаме лъжата, извършена от дявола, великия измамник. Истинско щастие и истинско богатство придобиваме само чрез изпълнение на нашия дълг и на това, за което сме създадени – общението с Бога. Унищожението на егото започва с покаяние и придобиване на смирено и съкрушено сърце.
С любов в Христа,
Игумен Трифон