Йерусалиме, Йерусалиме … Колко пъти съм искал да събера чедата ти… ! (Матей 23:37)
Светът отново се изправи пред една трудна и сложна политическа и религиозна ситуация, поставяща в изпитание живота и оцеляването на народи, които от древност търсят в Светия град Йерусалим своето място на молитва, мир и покой, като надежда за бъдещия живот.
Оказва се, че дълго време Йерусалим е колкото светло и радостно, толкова и тъмно и тъжно място на конфликти и борби за овладяване на свещената Божия земя. Безкрайният конфликт е „конфликтът между израелци и палестинци из земите, които и двете страни наричат „свещени“. Това е конфликтът на конфликтите и от него тръгват повечето проблеми в съвременния свят“, споделя един от водещите български журналисти Св. Иванов (срв. Йерусалим – градът на вечното разделение. БТВ новините, коментар от 6 декември 2017 г.). Йерусалим е мястото, където „юдаизмът ражда“ двете монотеистични религии – Християнството и Исляма. Йерусалим е и мястото на „голямото разделение на човешката цивилизация“ (Св. Иванов, пак там).
Ако трябва да се разглеждат корените на тези конфликти и проблеми, то трябва да се напомнят основни моменти от култовия и религиозен, а от там и социален и политически живот на народите, живеещи на територията на Йерусалим и региона. Изследователи на юдейската религиозна традиция определят, че някои от факторите, които могат да се поставят на преден план в този процес в основата на религиозна ситуация, започват още в процеса на формиране на религиозните вярвания на юдеите по отношението на Храмовото място.
За „Светия град“ Йерусалим
Символичното и политическо значение на Йерусалим за световните религиозни традиции е известно. Около 1000 г. пр. Хр. той става „Град Давидов”, вследствие на което в продължение на повече от четиристотин години царете от династията на Давид установяват тук своите резиденции. Оттогава надеждите на юдеите са насочени към идването на един месиански цар от рода на Давид. Соломон построява Храма в Йерусалим на хълма Мория. През втората половина на VIII в. пр. Хр. настъпилият политеизъм и синкретизъм провокира реакция сред защитниците на монотеизма и довежда до засилване на тенденциите за издигане авторитета на Йерусалимския храм. „Предпоставките за засилването на тенденции за централизация на култа в Йерусалим биха могли да се търсят в различни посоки. В голяма степен те са взаимносвързани, което прави невъзможно посочването само на една причина за осезаемото ограничаване на култа в столичното светилище. Интерес представлява и проблемът за т.нар. религиозен синкретизъм на Йерусалим, който се изразява в „смесването на елементи от различни религии и довежда до появата на стремеж към съчетаване в един култ на религиозни представи и норми на различни по своята същност и произход вярвания, в случая на библейски монотеизъм и езически политеизъм. Осъществява се критичен избор и редукция на култовите места, като традиционните светилища вече не се възприемат като легитимно място, което е причина за пълната централизация на култа, превърнала Йерусалимския храм от централно в единствено култово място. (срв. Е. Дамянова, „Тенденции за централизация на култа в Йерусалимския храм през втората половина на 8 в. пр.Хр. (археологическо и екзегетическо изследване)“, дисертация, София, 2011, с. 74). Централизационните тенденции биха могли да бъдат проследени в един надисторически план, при който централизационната идея преминава от храмоцентризъм към христоцентризъм. В идеята за Йерусалим като свещен град присъства една Богочовешка диалектика. (Е. Дамянова. Пос.. съч., с. 145).
В Новозаветната епоха религиозен синкретизъм се наблюдава и при смесването на религии в рамките на една империя, вследствие приближаването на нейните народи и обмена на различни възгледи или в резултат на намеса от държавната власт, какъвто се наблюдава и в древните градове-държави Рим, а по-късно и в Константинопол.
Християните приемат Месия в личността на Богочовека Иисус Христос, поради което в евангелията се отделя голямо внимание на Йерусалим като място на страданията на Спасителя. Тук Той приема кръстна смърт и погребение (Мат. 27:31–66; Марк 15:20–47; Лука 23:26–56), възкръсва от мъртвите (Мат. 28:1–8; Марк 16:1–8; Лука 24:1–12) и се възнася на небесата (Марк 16:19–20; Лука 24:50–53). От IV век градът става център на многобройни християнски поклоннически пътувания.
Иисус Христос, обаче, преобразява възгледите за Свещения град и за свещеното място, където трябва да се срещне и прославя Бога. Той е Онзи видим образ на Невидимия Бог, Който успява да преобърне историята и да превъзмогне човешкия грях на неподчинение и гняв към Бога в обич и мир както към Бога, така и към човеците – близки и далечни, познати и непознати. Той, при срещата си със самарянката предупреди света и каза: „повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца. … Защото иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят“ (срв. Йоан 4: 21,23). Иисус Христос е Самият Храм Божий. Христос е основният камък, положен в небесния Сион в единната постройка, каквато е Църквата. Църковната общината – вярващите са „светия храм в Господа, чрез Него построен като жилище на Св. Дух” (Еф. 2:21 сл., срв. 1 Кор. 3:16 сл.). Вярващите стават една постройка, в която те са „живи камъни” (1 Петр. 2:5). След като Словото става плът, понятието за храма търпи изменения. Смъртта и Възкресението на Иисус Христос води до изместване на значението на Йерусалимския храм и заместването му от нов храм в лицето на есхатологичната Църква (Мат. 18:20) (Е. Дамянова. Пос. съч., с. 136). „Със Своята смърт, както отбелязва епископ Атанасий Йевтич, Христос разширява географско-историческите граници на Светата земя и Светия град, превръщайки историята в есхатология“ (Jевтиђ, А. Света Земља (историja и есхатологиjа). Христос Алфа и Омега. Врњачка Бања, 2000, с. 79). Новият Завет не насърчава обаче буквален интерес към светилището и Йерусалим. Християнството е чуждо на всякакви амбиции за възглавявания, не търси земни центрове и не поставя Йерусалимския храм на преден план. Липсата на едно единствено или поне главно светилище за Христовите последователи не отрича централизацията на култа и не ограничава нейното значение в рамките на старозаветната история. Съсредоточаването на култа на едно място излиза извън интерпретацията в сферата на религиознанието на Израил и придобива по-широко богословско значение. Би могло да се каже, че в новозаветен план то се радикализира. Йерусалим не е повече географско или държавно-правно понятие, а символ на Божия народ, в който се въплътява цялата община от вярващи по целия свят и по всяко време.
До към 623 г. вярващите мюсюлмани се обръщат към Йерусалим като молитвена посока (къбле). За тях градът е третият по свещеност град след Мека и Медина, „Свят град“, „Свят дом“, „Град на Светия дом“, или както към X век се среща в съкратена форма „Свят“ (ар. Ал-Кудс). Вярващият следва да извърши поклонение (хадж) в този град, в случай че по някаква причина не може да се осъществи пътуване до Мека. В основата на тази традиция, освен почитта към Авраам и към Соломон, който заема важно място в Корана като пророк, лежи и предание, според което Мохамед пребивава в града една нощ и именно от тук се възнася (мирадж) на небето (Сура 17 Ал-Исра). Това е основният мотив за желанието на всички да владеят Йерусалим и неговото свято място.
Настъпи ли наистина този момент? Какво се случва с древния център на всички религии? Кой иска да притежава Йерусалим и какви да претенциите за него?
В последните дни ситуацията изправи на крак политическите и религиозните кръгове в света.
Светът беше разтърсен след решението на Американския президент Доналд Тръмп да обяви официално Йерусалим за столица на Израел и да премести Американското посолство от Тел Авив. Търсенето на мирно съжителство и религиозно спокойствие бе изместено от разгарящите се наново конфликти. Вярващите от трите монотеистични религии – юдеи, християни и мюсюлмани отново се изправиха пред момента на избор за своето съществуване на територията на Йерусалим и извън него. Събитията от последните три показват това.
Из политическите и дипломатически коментари:
„Американският президент Доналд Тръмп призна Йерусалим за столица на Израел. Това стана в официално обръщение от Белия дом. „Когато стъпвах в длъжност, аз обещах да не си затварям очите за предизвикателствата, каза Доналд Тръмп. Йерусалим не е само сърце за три световни демокрации, но и сърцето на най-успешната демокрация“, припомни американският президент“. Тръмп дипломатично сподели, че „преместването ще стане факт, ако и двете страни – Израел и Палестинската автономия, са съгласни“. Американският президент категорично призова евреи и палестинци да уважават и спазват сега съществуващия статут за Храмовия хълм и да се избягва всякаква форма на насилие. „Време е младите и умерените гласове из целия Близък Изток да поискат за себе си ярко и красиво бъдеще“, „Нека преосмислим старите предразсъдъци“. Президентът на САЩ завърши речта си, като поиска от лидерите от региона „да се присъединят към САЩ в благородния стремеж към траен мир“. Той каза: „Бог да благослови християните, мюсюлманите и евреите“. „Минути след речта си американският президент Доналд Тръмп подписа указ за шестмесечна отсрочка за преместването на американското посолство от Тел Авив в Йерусалим. По този начин ще се даде време на Държавния департамент да сондира сближаване на позициите на палестинците и евреите по проблема. В речта си Доналд Тръмп отбеляза, че преместването на мисията ще става в консултации с Израел и Палестинската автономия“ (news.bg от 7 декемри 2017 г). Веднага след неговата реч започнаха ответни реакции. С настъпването на нощта стотици палестинци в Ивицата Газа започнаха да палят американски знамена. В същото време хиляди евреи излязоха по улиците на Израел, за да празнуват решението на Доналд Тръмп. Стената на плача на Храмовия хълм беше осветена в цветовете на американското знаме. „Спонтанни протести обхванаха Ивицата Газа, след като се разбра за решението на президента на Доналд Тръбп да признае Йерусалим за столица на Израел. Лидерите на палестинците призоваха за три „дни на гнева“ срещу решението, предаде катарската телевиция Al Jaseera. Същата телевизия информира, относно мотивите за това решение от страна на американския президент. Според нея, той изпълнява предизборната си кампания, с което „ще зарадва ключови финансови донори“, както и „засилването на популярността му сред основния електорат – десни и евангелисти“. (публикацията е цитирано от Агенция „Фокус“ на 7 декември 2017 г.). Външният министър на ЕС Федерика Могерини изрази официално становище в комюнике: „Eвропейският съюз изразява сериозното си безпокойство относно решението на президента на Съединените щати Тръмп за Йерусалим и последиците, което то може да има за перспективите за мир“ (news.bg от 7 декемри 2017 г). „Френският президент Еманюел Макрон изрази съжаление от решението на президента на САЩ за Йерусалим и призова на всяка цена да се избегне насилието. Макрон е готов да предложи своите услуги на посредник“. (news.bg от 7 декемри 2017 г). „Статутът на Йерусалим може да бъде дефиниран само чрез преговори, заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. Решението на Тръмп за Йерусалим е безотговорно според Турция“ (news.bg от 7 декемри 2017 г). „Правителството на Йордания, страната пазителка на мюсюлманските светини в Йерусалим, заклейми като нарушение на международното право решението на Тръмп“ (news.bg от 7 декемри 2017 г). „Анкара смята решението на Тръмп за безотговорно, заяви министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу: „Осъждаме безотговорната декларация на американската администрация. Това решение противоречи на нормите на международното право и на резолюциите на ООН“. (news.bg от 7 декемри 2017 г).
Резолюциите на ООН по въпроса за статута на Йерусалим се грижат за провеждането на балансирана политика в региона. В Резолюция 271 от 15 септември 1969 г. по повод палежа на джамията Ал-Акса и унищожаването на културните ценности Съветът за сигурност потвърждава, че „всеки акт на унищожаване или оскверняване на свещени места, религиозни здания и райони в Йерусалим може да създаде сериозна заплаха за международния мир. Като припомня приетите от Съвета за сигурност и от Общото събрание резолюции, отнасящи се до опитите на Израел да измени статута на град Йерусалим, и като застава зад принципа за недопустимост на териториално разширение по пътя на войната, резолюцията постановява, че позорният акт на осквернение на джамията Ал-Акса подчертава необходимостта от това Израел незабавно да прекрати всички мерки и дейности, целящи да изменят статута на град Йерусалим. В тази връзка Съветът се обръща към израелската страна с призив за строго съблюдаване на положенията в Женевската конвенция и международното право…“ (Резолюции ООН S/RES/271(1969).
Публикациите и коментарите по тази тема продължават. „Саудитска Арабия изразява дълбоките си съжаления след решението за признаване на Йерусалим за столица на Израел. Тя вече предупреди за сериозните последици, които може да има това неоправдано и безотговорно решение. Това се посочва в комюнике на кралския дворец, цитирано от държавните медии. (news.bg от 7 декемри 2017 г). „Великобритания не е съгласна с решението на американския президент Доналд Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел, защото то няма да помогне на усилията за мир в региона. За това предупреди британският премиер Тереза Мей“. (news.bg от 7 декемри 2017 г). На 16 декември 2017 г. пресцентъра на Министерството на външните работи на Р България съобщи: „Статутът на Йерусалим, като свещен град на трите монотеистични религии, следва да бъде договорен чрез израелско-палестински преговори за мир, които да доведат до споразумение относно окончателния статут на палестинските територии. Всяка промяна на статута на Йерусалим, която не е постигната посредством израелско-палестински преговори, би могла да се отрази негативно на усилията за възобновяване на близкоизточния мирен процес“. (news.bg от 7 декемри 2017 г). Близкият Изток и Европа разкритикуваха решението на Тръмп за Йерусалим като „провал и безсилие“, „безполезно и опасно“. Лидерите на страните от Близкия Изток на Йордания, Египет, Турция, Саудитска Арабия и Лигата на арабските държави се изказаха против решението на Тръмп. Политически анализатори предупреждават, че това решение може да провокира нова ескалация на конфликт в региона и нарастване на терористичните актове в САЩ и по света, и дори поставя под съмнение мирните преговори. Върховният лидер на Иран Али Хаменеи нарече плана на Тръмп за преместване на американското посолство от Тел Авив в Йерусалим, като признак на „провал и безсилие“. Президентът на Иран Хасан Рухани призова ислямските страни да се обединят против „подозрителното, незаконно, провокационно и много опасно решение“. Саудитска Арабия също сподели „дълбоки опасения“ по повод възможните последствия след заявлението на Тръмп, посочи Newsru.com. (http://txt.newsru.com/world/07dec2017/jerusalemreaction.html , публикувано на 7 декември 2017 г.). Според руския източник Сирия счита, че с „това решение е доказателство, че САЩ повече не може да играе роля на свръхдържава“. Президентът на Египет Абдель-Фаттах Эль-Сиси призова „да се внимава в отношенията с Израел“. Официалният представител от Германското правитество заяви, че „Канцлерът Ангела Меркел не поддържа решението на американския президент“ и че проблемът в Йерусалим трябва да се обсъжда в рамките на решенията за две държави. Дипломати от ЕС се присъединили към мнението на главата на Палестинската национална автономия Махмуд Аббас, който уговарял Владимир Путин да повлияе на решението на главата на Белия дом, цитира Руският институт за стратегически изследвания (https://riss.ru/smi/46176/).
Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху заяви, че решението на американския президент Доналд Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел е едно от ключовите събития в историята на еврейската държава, пише „Таймс оф Израел“. Нетаняху е уверил Тръмп, че статуквото на Храмовия хълм ще се запази.
(http://www.newsru.com/world/07dec2017/jerusalemreaction.html).
Из коментарите и декларациите на религиозните лидери:
Папата, отправи апел за стабилността на Йерусалим, като свещен град за евреи, християни и мюсюлмани. На генералната аудиенция във Ватикана (в сряда на 6 декември), папа Франциск изрази „дълбоко безпокойство“ за създалата се ситуация през последните дни в Йерусалим и призова да се спазва статута на свещения град, съгласно приетите резолюции на ООН. Радио Ватикана предаде думите на папата: „Не мога да премълча дълбокото си безпокойство за ситуацията, създадена през последните дни, и отправям прочувствен апел към всички да се спазва статутът на този град, съгласно приетите резолюции на Обединените нации. Йерусалим е уникален град, свещен за евреи, християни и мюсюлмани, които в него почитат Светите места на различните религии, и който има специално призвание за мир. Моля се на Господ, тази идентичност да бъде съхранявана и укрепена за благото на Светата земя в Близкия Изток и в целия свят. Нека надделеят мъдростта и предпазливостта, за да се избегнат нови елементи на напрежение в света, вече конвулсиращ и белязан от многобройни и жестоки конфликти“. Относно този деликатен въпрос папа Франциск разговаря вчера по телефона с палестинския лидер Махмуд Абас. Това бе потвърдено от говорителя на Светия престол Грег Бърк, който уточни, че проведеният разговор е „по инициатива на Абу Мазен“, след телефонен разговор с американския президент Доналд Тръмп, който му е съобщил намерението да премести американското посолство в Йерусалим“. (http://bg.radiovaticana.va/news/). Папата призова президента Тръмп да не премества Американското посолство от Тел Авив в Йерусалим.
Из Слово на Йерусалимския патриарх Теофил при откриването на православно-еврейски диалог. (Йерусалим, 6 декември 2017 г.)
„Разбира се, Йерусалим означава много неща за много хора. Йерусалим е уникален, Йерусалим е универсален. Йерусалим е много конкретно място, поставено в свещената и светска история; той също е обект на духовния копнеж на великите традиции на Авраам.
Невъзможно е изобщо да се разбере Йерусалим, без да се изправим и да се борим с неговия религиозен и духовен характер. Земният Йерусалим е отражение на небесния Йерусалим. Човек не може да разглежда Йерусалим просто от исторически, археологически, политически, етнически или културни гледни точки. Защото Йерусалим дължи мястото, което заема, точно поради своя основен религиозен и духовен характер, и опитите да се отрече или да се сведе до минимум това доведе до неадекватни разбирания. За православната ни перспектива бихме казали още, че Йерусалим има специален християнски характер, който не може да бъде отречен, ако човек желае да има пълна картина. Йерусалим има както еврейски, така и мюсюлмански характер, и без пълнотата на този религиозен и духовен пейзаж Йерусалим губи неговото откровено значение. За нас един от ключовете за разбиране на значимостта на Йерусалим е да оценим връзката между пророческото слово – давар на езика на Стария Завет и Въплътеното Слово в езика на Новия Завет. За християните това е един непрекъснат език на свидетелството на Бога, което се е проявило в тази Света земя и в този свят град…. Тези аспекти на Йерусалим не могат да бъдат разделени. Ние виждаме тази приемственост както в Писанията, така и в живота на Църквата. Православната църква като цяло, и особено Йерусалимската патриаршия, се гордеят с факта, че Църквата е универсална в своята мисия и прегръдка. Ние се стремим да бъдем всеобхватни, а не изключителни, и това се вижда най-вече в ролята на Патриаршията, за да се гарантира, че светите места са достъпни за всички. И достъпни по специален начин, защото Светите места не са просто археологически обекти; те са точки на продължаващата среща с живия Бог в молитва, преданост и богослужение.
Така разбираме духовното и религиозно значение на Йерусалим. И разбира се, така разбираме нейната мисия. Йерусалим не е просто „символ“ в съвременния смисъл на идеята за идеал, макар че това със сигурност е така. Йерусалим е живият свидетел на божествения мир, на божествения копнеж за помирението на всички хора един с друг, с цялото човечество и с Бога…“.
По същото време на 6 декември Вселенският патриах Вартоломей се срещна с Президента на Израел Рувен Руви. Поводът за посещението бе получаването на почетната степен „Доктор хонорис кауза“ от Еврейския университет в Йерусалим, с която бе награден патриарх Вартоловмей. (съобщи Ecumenical Patriarchat,12/06/17. www.patriarchate.org, www.romfea.gr ).
Всички лидери на Християнските деноминации написаха общо писмо до президента на САЩ Доналд Тръмб (виж www.orthodoxie.com).
„Уважаеми господин президент,
Ние сме напълно информирани и оценяваме факта, че през последните дни отделихте специално внимание на статута на Йерусалим. Следим внимателно това и отбелязваме, че е наш дълг да изпратим това писмо до Ваше Превъзходителство. На 17 юли 2000 г. изпратихме подобно писмо до лидерите, които се срещнаха в лагера „Давид“, за да вземат решение за статута на Йерусалим. Те любезно приеха нашето писмо. Днес, г-н Президент, уверени сме, че и вие ще вземете предвид нашето мнение за значението на статута на Йерусалим. Нашата земя е предопределена да бъде земя на мира. Йерусалим, градът на Бога, е и град на мира за нас и за света. За съжаление, нашата здрава земя и Йерусалим, Светият град, днес са конфликтна земя. Тези, които обичат Йерусалим, мобилизират цялата си воля и работят, за да го превърнат в земя и град на мир, живот и достойнство за всичките си жители. Молитвите на всички вярващи – трите религии и двата народа, които принадлежат на този град – се обръщат към Бога и искат мир, както казва псалмопевецът: „Върни се, Всемогъщи Боже! Погледни от небето и виж!“ (80,14). Вдъхновете нашите водачи и изпълнете умовете и сърцата им със справедливост и мир.
Г-н Президент, ние проследяваме със загриженост възможностите за промяна на начина, по който Съединените щати разбират и разглеждат въпроса за статута на Йерусалим. Ние сме уверени, че такива решения водят до увеличаване на омразата, конфликти, насилие и страдание в Йерусалим и Светите земи, все още далеч от нас в продължение на целта за единство и водещи към едно разрушително разделение. Ние ви молим, господин Президент, да ни помогнете да се движим с повече любов и окончателен мир, което не може да бъде постигнато, без Йерусалим да бъде отворен за всички.
Нашите тържествени съвети и нашето искане е Съединените щати да продължат да признават сегашния международен статут на Йерусалим. Всяка внезапна промяна би довела до непоправима вреда. Ние сме уверени, че със силната подкрепа на нашите приятели, израелците и палестинците, може да се работи за договаряне на справедлив и траен мир в полза на всички онези, които се стремят да изпълнят съдбата на свещения град Йерусалим. Светият град може да бъде споделен и напълно задоволяващ за всички, след като политическият процес помогне за освобождаването на сърцата на всички народи, които живеят там от ситуациите на конфликт и унищожение, които преживяват.
Коледа ще дойде скоро. Това е празник на мира. Ангелите пеели на небето: „Слава на Бога във висините и мир на земята за хората с добра воля“. В навечерието на Коледа искаме Йерусалим да не бъде лишен от мир. Ние Ви молим, господин Президент, да ни помогнете да слушаме песента на ангелите. Като християнски лидери в Йерусалим, ви каним да вървите с нас по пътя на надеждата, за да можем да изградим справедлив и всеобхватен мир за всички народи в този уникален и свят град. С най-добри пожелания и най-добри пожелания за весела Коледа.”
Подписано от Патриарсите и главите на църквите в Йерусалим.
+ Patriarch Theophilus III, Greek Orthodox Patriarchate
+ Patriarch Nourhan Manougian, Armenian Orthodox Patriarchate
+ Archbishop Pierbattista Pizzaballa, Apostolic Administrator, Latin Patriarchate
+ Francesco Patton, ofm, Custos of the Holy Land
+ Archbishop Anba Antonious, Orthodox Coptic Patriarchate, Jerusalem
+ Bishop Swerios Malki Murad, Syrian Orthodox Archbishop
+ Archbishop Aba Embakob, Ethiopian Orthodox Patriarchate
+ Bishop Joseph-Jules Zerey, Greek-Melkite-Catholic Patriarchate
+ Archbishop Mosa El-Hage, Patriarchal Exarchate Maronite
+ Archbishop Suheil Dawani, Episcopal Church of Jerusalem and the Middle East
+ Bishop Munib Younan, Evangelical Lutheran Church in Jordan and the Holy Land
+ Bishop Pierre Malki, Syrian Patriarchal Exarchate
+ Mgr. Georges Dankaye, Armenian Patriarchal Exarchate
Не на последно място, трябва да се изтъкне позицията на Православната църква по въпросите на мира, разбирателството и солидарността в света.
В едно от решенията на Срещата на предстоятелите на православните църкви в Шамбези, Женева, 21-28 януари 2016 г., по отношение на мира и справедливостта, се декларира, че:
„Православната църква припознава и подчертава през вековете централното място на мира и справедливостта в живота на хората. Само по себе си това откровение в Христос се окачествява като „благовестене на мира” (Еф. 6:15), тъй като Христос всичко „умиротвори… с кръвта на кръста Му” (Кол. 1:20), „благовести мир на… далечни и близки” (Еф. 2:17) и стана „нашият мир” (Еф. 2:14). Този мир, който „надвишава всеки ум” (Фил. 4:7), е, както каза Господ на учениците Си преди страданията, по-всеобхватен и съществен от мира, който обещава светът: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава” (Йоан 14:27). И това е така, защото Христовият мир е зрелият плод на съединението на всичко в Него, на изтъкването на свещения характер и на величието на човешката личност като Божи образ; на показването на органичното единство в Него на човешкия род и на света; на всеобщия характер на принципите на мира, свободата и социалната справедливост и, накрая, на плодотворността на християнската любов между хората и между народите в света. Истинският мир е плодът от възтържествуването на земята на всички тези християнски принципи. Той е „мирът свише”, за който Православната църква винаги се моли по време на всекидневните си молитви и го изпросва от Бога, Който всичко може и Който чува молитвите на прибягващите с вяра към Него“.
В своето становище за Мира и предотвратяването на войната, се казва: (т.1.) „Църквата Христова осъжда войната въобще, като я разглежда като резултат от злото и греха в света. „Отде у вас тия вражди и разпри? Нали оттам, от вашите сладострастия, които воюват в членовете ви?” (Як. 4:1). Всяка война представлява разрушителна заплаха за творението и живота. Особено в случаите, когато войните се водят с оръжия за масово унищожение, последствията от тях ще бъдат страшни не само поради това, че смъртта ще покоси непредвидимо число хора, но и защото за тези, които ще останат живи, животът ще бъде невъзможен. Ще се появят неизлечими болести, ще бъдат предизвикани генетични изменения и други беди, които ще повлияят гибелно и на следващите поколения. Твърде опасно е не само ядреното въоръжение, но и химическото, биологическото и всякакъв друг вид въоръжение, което създава лъжливо усещане за надмощие и господство над околния свят. Тези въоръжения култивират атмосфера на страх и липса на доверие и са причина за нова надпревара във въоръженията…“.
(т. 3.) „Православната църква силно осъжда всевъзможните видове сблъсъци и войните, които се дължат на фанатизъм, произлизащ от религиозни принципи. Дълбоко безпокойство предизвиква постоянната тенденция в Близкия изток и другаде за увеличаване на подтисничеството и гоненията спрямо християни и други общности поради тяхната вяра, както и опитите за изкореняване на Християнството от традиционните места, където се е зародило. По този начин са заплашени вече съществуващите междурелигиозни и международни отношения, а много християни са принудени да изоставят домовете си. Православните християни по света страдат заедно със своите братя-християни и с всички останали, които са гонени в региона, и призовават за намиране на справедливо и трайно решение на проблемите там. Осъждат се също така войни, вдъхновени от национализъм, които предизвикват „етническо прочистване“, промяна на държавни граници и завземане на територии“. (Мисията на Православната църква в съвременния свят. Двери.бг, 3 март 2016 г.).
Автор: доц. д-р дякон Иван Иванов
Снимка: Архив, Thinkstock