Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Трябва да оставим настрана цялото си възмущение.
Решението да простим на другия човек лоша постъпка към нас започва, когато решим да се освободим от негодуванието и мислите за отмъщение. Да простим на някого не означава да забравим какво ни е сторил, защото това може да бъде невъзможно. Паметта за болката може винаги да остане с теб, но когато решиш да простиш на човека, който те е онеправдал, хватката на отмъщението се оставя настрана. Когато ние простим на някого, е възможно дори да намерим себе си пълни със съчувствие и съпричастност към човека, защото акта на прошката отваря сърцето за Божията благодат.
Когато простим на някого, ние не отричаме неговата отговорност за нараняването или обидата, нито онеправдаваме неговата постъпка. Можем да простим на човека или да извиним неговото престъпление срещу нас. Делото на прощаване на другия отваря сърцата ни за мира, което води до затварянето на нараняването и болката, и ни отваря към любовта и мира. Това идва от живота без отмъщение.
Ако намерим себе си борещи се да простим, това е добро напомняне да си спомним онези болезнени неща, които сме сторили на другите и да си припомним моментите, когато на нас ни е било простено. Особено добре е напомнянето за това как Бог ни прощава и призовавайки Го да ни даде необходимата благодат, да оставим настрана отмъщението и наистина да простим на другия човек. Бързането да простиш и оставянето настрана на всичките мисли за отмъщение ще отвори сърцата ни за изпълнения с радост и мир живот.
Накрая ако се молим за онези, които ни обиждат, ние ще отворим вратата за всички добри възможности. Когато искаме Бог да помогне на човека, който е нелюбезен и наранен, нашите сърца биват излекувани, защото когато сме простили на другите, благодатта изобилства.
„Не връщайте зло за зло, или хула за хула, а, наопаки, благославяйте, като знаете, че към това сте призвани, за да наследите благословение.“ (1 Петр. 3:9).
С любов в Христа, игумен Трифон.
