Начало / Интереси / Малките грехове

Малките грехове

Читателю, ти си чул да говорят за „малки“ грехове, а може би, и ти сам говориш за такива. Но трябва да знаеш, че така наречените „малки“ грехове съвсем не са нещо малко и маловажно. 

Свещеното Писание ни дава много примери за това. Малко дръвца, събрани скришом, стават причина човекът да бъде виновен (Числ. 15:32-36). Едно незначително негодувание от страна на сестрата на израилевия вожд Моисей било наказано с проказа (Числ. 12:2-15). Неизявеното, а само тайно в сърцето проявено съмнение при трудни моменти в живота, затворило пътя към Ханаанската земя за Моисей и Аарон. (Числ. 20:12).

И, наистина, като помислим за Всесъвършения Небесен наш Баща, можем ли да смятаме, че и най-малката грешка не е оскърбление за Него? И не е ли тя отричане на съвършеното, към което сме призовани? Ако ние се ограничаваме само с това, което считаме, че е съществено в Закона Божи, ако си позволяваме малко по малко да нарушаваме тоя закон, то ние очевидно нямаме намерение да станем съвършени и оставяме послушанието, над което Господ Иисус ни е заповядал постоянно да се трудим. 

Нашите ежедневни грехове не ни тревожат. Ние често си мислим: Вярно е, не съм светец, но не съм и кой знае какъв голям грешник!

Така се успокояваме и успиваме. А това състояние е гибелно. Този, който презира малките грехове, без да усети изпада в големи прегрешения (Сирах. 19:1). Например ако ние не се стараем да бъдем чистосърдечни в дребните житейски работи, то навикът в лъжа и лицемерие ще сграбчи сърцето ни завинаги. Чрез умножаването на малките грехове се стига незабелязано до ония опасни граници, които отделят само с черта живота от смъртта. 

Жалък и окаян е човекът с малките грехове, защото той умира за благодатта, без сам да знае това. Става враг на Бога, а смята, че е Негово чедо. Упражнява се в някакво благочестиво дело, а непрестанно го подкопава. Умива се често в банята на покаянието, а се осквернява отново все повече и повече. Пристъпва към Трапезата на Небесния Отец, ползва се от всички права на праведните, а е дързък оскърбител на светинята и е отдавна изблюван от устата на Вечния (Откр. 3:16). Как ще се учуди този лъжеправедник, когато Господ открие тайните помисли на сърцето (1 Кор. 4:5) и когато всичко ще се покаже такова, каквото си е! Колко чужди овце ще се намерят в Божията кошара, които ще бъдат поставени между козите (Мат. 25:32, 33)!

Трябва да бъдем бдителни: да не се окажем като злощастния Аман, който без да знае, че се е лишил от милостта на своя господар, дошъл спокойно на трапезата му и искал да се ползва с всичките права на любимец тогава, когато неговата присъда била вече прочетена (Естир, 5:12 и 7:1-10).

Дяволът начева своите пристъпи с малките грехове. Той обикновено не представя отначало големите беззакония. Как започва той да изкушава Спасителя на света? – Най-напред Му предложи да обърне камъните в хлябове, т.е. да отслаби и да наруши поста си. Сетне – да се хвърли от покрива на храма, т.е. да се изложи на опасност със желанието да се възползва от Божията помощ. Най-сетне – да падне и му се поклони, т.е. да оскърби и похули Своя Отец (Мат. 4:3-9).

Големият грях обикновено не е пръв опит на нашето сърце. Давид си позволи „похот на очите“, преди да извърши прелюбодеянието с Уриевата жена и да устрои убийството на Урия. Юда възлюби среброто, преди да предаде Учителя си (Йоан. 12:4). Петър стана много самонадеян, преди да се отрече от Господа (Мат. 26:33).

Малките грехове погубват големи хора. Детинството на злото се нарича малък грях. То отначало е дребно, незабележимо и никого не плаши, но човек свиква с него и не усеща, кога е пораснало и се е вместило в сърцето му като господар в къщи. Тогава борбата със злото става не само трудна, но често – невъзможна. То си намира свои доводи, за да се защитава и основания, за да се оправдава. 

Човек трябва да се отнася с еднаква сериозност и към малките и към големите неща в живота. Когато прокаженият Нееман негодувал, че пророк Елисей не му казал нищо особено, а само да отиде и да се умие във водите на река Йордан, и когато се отдалечавал гневно, бидейки изпълнен с презрение към Божия човек, тогава ония, които го придружавали, укротили гнева му с думите:

„Ако Божият човек беше ти заповядал нещо трудно, нямаше ли да го изпълниш? Защо сега се отказваш да изпълниш поръчката му? Защото само ти каза да се умиеш на Йордан ли?“ (4 Цар. 5:13)

Т.е.: Ти, който си отличен войник (4 Цар. 5:1), преодолял си големи трудности, проявявал си удивителни подвизи, печелел си блестящи победи, с други думи обръщал си внимание все на големи неща, защо се отказваш да изпълниш малкото, което може да бъде с големи последици? Нееман послушал рабите си, отишъл на Йордан, потопил се седем пъти, според думите на Божия човек, и тялото му се обновило като тялото на малко дете и се очистило (4 Цар. 5:14). Дребните неща не са без значение!…

И ние, които се мислим християни и търсим Царството Божие, трябва да изпълним поръката на св. Църква: да бъдем внимателни към себе си и да не вършим малките грехове. Всеки ден да се пазим от малките грехове, всеки ден да се борим срещу ония, които са ни останали верни и в малките работи, както и в големите (Лук. 16:10), които са вършили малките грехове, както и големите. 

Автор: архим. Прохор, сп. „Духовна култура“, юни 1948 година. 

За Ангел Карадаков

Виж още

good-shepherd-2

Колко ценни са грешниците?

„що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш?“  Псалм 8:5 Едва ...