Начало / Uncategorized / Трябва така да помогнем, че да не навредим

Трябва така да помогнем, че да не навредим

По повод вчерашното решение на Св. Синод разговаряме с Ловчанския митрополит Гавриил, един от членовете на определената комисия, която ще се занимае с проблема на Македонската православна църква. Кои са проблемите пред МПЦ и имаше ли опит да се окаже натиск върху Св. Синод? На тези въпроси отговаря Ловчанският митрополит Гавриил. 

– Ваше Високопреосвещенство, Св. Синод реши да стане посредник на Македонската църква с останалите православни църкви. Как може да се тълкува решението?

– Не, че ние досега не сме се опитвали да помогнем на Македонската православна църква, но трябваше в момента да отговорим на голямото тежнение на обществото ни, което се случи след обявяването на писмото на МПЦ. И преди в обществото ни битуваше мнението, че трябва да се помогне на МПЦ, но след публичното обявяване на писмото, това искане стана някак си по-силно. Много от хората, които реагираха, наистина имат искрено желание да се помогне на Македония по този начин, като Македонската православна църква бъде извадена от тази схизма, от изолацията, в която се намира. Стараели сме се и по-рано, когато сме се срещали с духовници от другите Поместни православни църкви, да поставяме въпроса за снемане на схизмата. Има и неща, които Македонската църква трябва да направи. Вчера обаче взехме съвсем официално и генерално решение. За целта образувахме комисия, която да започне усърдна работа по решение на казуса, за което ще има срещи с Македонската църква, с другите Православни поместни църкви. И всичко това, за да може Македонската православна църква да получи автокефалия, да получи благодатно служение, тъй като знаем, че схизмата е една врата, която затваря тази възможност и поради това не може да има съслужение.

– Св. Синод образува комисия начело със Старозагорския митрополит Киприан. Какво следва оттук нататък? Редовни ли ще бъдат заседанията на комисията? Към кои православни църкви първо ще се обърне тя?

– Всички тези неща ще бъдат решени от самата комисия. Все още тя не се е събирала на заседание, а това ще стане в най-скоро време. Комисията подробно ще разучи обстоятелствата и проблемите за решаването на въпроса и ще набележи срещи, както с комисията на Македонската православна църква, създадена за целта, така и с представителите на другите Поместни православни църкви. Ние ще се опитаме да направим всичко възможно да убедим ръководствата на другите Поместни църкви за решаването на жизненоважния въпрос на нашата Македонската православна църква. Най-важното обаче е от тях да бъде снета схизмата.

– След като се обяви писмото от Струмишкия митрополит Наум, в медийното пространство се пое една голяма инициатива за това да се насочи Св. Синод в една определена посока. Опитаха ли се да окажат натиск?

– Опитаха се да окажат огромен и невиждан натиск.

– Според Вас на какво се дължи това нещо?

– Сред хората, които се опитваха да окажат натиск, има такива, които умишлено искаха да навредят на родната ни Църква, която след едно неканонично решение би могла да попадне под схизма, в каквато сме били седемдесет години. Но повечето от хората имаха добро желание, но нямаха необходимата компетенция за това как трябва да се постъпи в момента. Уверени сме, че в своето преобладаващо мнозинство обществото се радва за сключването на дългоочаквания договор за дружба между България и Македония и, естествено, има желание да помогне и на Македонската православна църква. И ние именно към това се стремим да вървим.

– Един от проблемите, който стои пред Македонската православна църква, е и името, което те са избрали – Охридска архиепископия. Според Устава на БПЦ-БП – член 1, алинея 3 – Българската църква е правоприемник на Охридската архиепископия, следователно Македонската църква към днешна дата не е възстановена Охридска архиепископия. Смятате ли, че този проблем може да бъде решен и кое е най-подходящото нещо, което да не създаде препятствие за нарушаване на Устава на БПЦ и на историческата реалност, а в същото време приемането на канонична Македонска църква?

– Това са въпроси, с които ще се занимае комисията. Естествено, те от една страна са готови да ни обявят за Църква-Майка, ако ние изпълним желанията им, но от друга страна в техния Устав пише, че Македонската православна църква е правоприемник на Охридската архиепископия. В нашия пък пише, че БПЦ е правоприемник, което е историческа истина. Ясно е, че не може – ние, Църква-майка, да бъдем правоприемник и те да бъдат уж наше чедо, но и те да бъдат правоприемник. Това са именно въпроси, с които комисията трябва да се занимае и да води разговори, така че едно бъдещо название да не противоречи на уставите. Там има и други проблеми, например гръцкоговорящите църкви не искат да признаят названието Македонска православна църква. Името се оказва много сериозна пречка. По този въпрос също трябва да се водят преговори и да видим как може да се реши този казус, тъй като те много пъти са го поставяли като сериозен проблем. Даже Струмишкият митрополит Наум, когато идва в Ловеч ми каза, че Вселенският патриарх им е поставил условието да си сменят името, да не се наричат Македонска православна църква, но това въобще е мнение на гърците и на гръцкоговорящите църкви. Виждате, че нещата не са никак прости и трябва да се намери най-добрия начин за решаването им. Крайната цел е изключително важна – да получат благодатно служение и да бъдат приобщени към семейството на братските Поместни православни църкви.

– Имаше ли опасност за Българската църква, ако на вчерашното си заседание Св. Синод беше решил да приеме автокефалноста на Македонската църква и да влезе в евхаристийно общение с нея? Имаше ли реална опасност за Българската църква да получи тя също схизма или пък да бъде дискредитирана от другите Поместни православни църкви?

– Голяма опасност имаше за Българската православна църква. Голяма опасност, защото това е нещо, на което ние нямаме каноническо право. Ако го бяхме сторили, то ние щяхме да вървим срещу решението на всички Поместни православни църкви. Те са признали схизмата, която е наложена от Сръбската църква и те няма да признаят, че ние имаме право да я отменим. Това е ясно и би било много глупаво от наша страна и пагубно, ако ние бяхме направили такава фатална грешка. Слава Богу, че по думите на Евангелието: „където са двама или трима, събрани в мое име, там съм и Аз посред тях“, Господ вразуми Св. Синод на БПЦ да вземе правилното решение.

– В някои медии вече се появиха коментари, че с вчерашното си решение всъщност Св. Синод е решил да не решава проблема с МПЦ. Поемането на инициатива за сътрудничество с останалите православни църкви не е ли начало на решаване на проблема?

– Ние нямаме друг начин, по който можем да помогнем на МПЦ, освен този. Ако ние попаднем под схизма, ние няма да можем от тук нататък с нищо да им помогнем и те няма да могат с нищо да ни помогнат. Това ли трябва да стане? Как да го решим? Това е стъпка към решаването на въпроса. Другото е да затворим за нас възможността завинаги да помогнем на Македонската православна църква.

– Преди решението на Св. Синод вие направихте ли консултации с митрополити от другите Поместни православни църкви от Гърция, Сърбия, Русия?

– Говорил съм с мои познати духовници от Гърция, Русия и Сърбия, и мои събратя архиереи също са говорили. Както изтъкнахме по-горе, гърците имат проблем с името на църквата в Македония. Руската църква също иска да им помогне, но да го направи чрез Сръбската църква и да намерят начин тя да им даде автокефалия. Определената комисия ще направи необходимото питане, ще се изготвят протоколи и накрая ще стане ясно кои са нещата, които създават проблем за признаване и вече ще бъде възможно да се пристъпи и към тяхното решаване.

– Колко време ще продължи работата на комисията, определена от Св. Синод?

– Докато бъде решен проблемът. Не мога да ви кажа като време. Този процес може да бъде решен бързо, но може и да бъде решен не толкова бързо. От наша страна зависи да се стараем да посредничим, та решението да бъде на всички Поместни православни църкви. Македонският народ страда в положението, в което се намира. Страда духовно. Дай Боже, в скоро време Македонската православна църква да стане една от каноничните Поместни православни църкви и да имаме пълно в Христа общение.

С митрополит Гавриил разговаря Ангел Карадаков. 

*Интервюто е публикувано в днешния брой на в-к „Стандарт“.

За Ангел Карадаков

Виж още

279993.p

Бермудите искат да станат стожер на традиционния брак

Само шест месеца след решение на съда за приемане на еднополовите бракове, британската отвъдморска територия ...