Начало / Uncategorized / „Кухо“ Православие

„Кухо“ Православие

21150099_1898362343820500_32334390515518320_nДа приемем Православието без самохвалство

Архиепископ Аверкий от Сиракуза, блажена му памет, веднъж каза за новоприелите православието: „те са като черупки, те имат склонност да идват неподготвени”. Много от тях, след като са прегърнали православната вяра, се предават на погрешно усърдие, което не позволява отстъпление. В своето вълнение, че са намерили „истинската вяра“, те възприемат една външна форма на вероизповеданието, която изглежда духовна и ги кара да се чувстват така сякаш са на пътя към святостта. Те забелязват, когато друг енориаш изглежда безгрижен в кръстния знак, и през цялото време демонстрират пред всички около себе си правилния начин. При това правят кръст така, че изглеждат почти карикатурни, превзето извършват дълбоки поклони и в резултат разсейват другите миряни. Те спазват постите като гарантират, че техните не-православни роднини и приятели са добре запознати със сериозността на православния пост. Техните ъгли с икони могат да бъдат по-големи от тези на благочестивата стара жена, която е била православна през целия си живот и която е известна със святостта на нейната нежна грижа за другите.

Тези хора се превръщат в духовни глупаци, тъй като приемат новата си вяра с чувственост и гордост, която е на километри от святостта и благочестието, идващи след години на духовна борба. Външните им изяви на православни, често отвличат вниманието с всички дълбоки поклони, целуване на икони и палене на свещи, и могат да ги отклонят от борбата с личния грях. В своята „новост» към Православието те се хвърлят във външни и обществени проявления, като се предпазват от влизането в тайната на вярата, която идва само с придобиването на смирено и съкрушено сърце.

Копнежът ни за драматизъм и вълнение в нашата нова вяра може, ако я оставим, да се превърне в разсейване, което води до духовна гордост, а не до святост. Святостта идва със смиреното приемане на вярата, следвайки примера на свети хора, чиито живот често е скрит от нас. Ако нашето Православие е изразено главно във външните прояви, ние се стараем бързо да станем последователи на фарисеите, вместо да преповторим смирението на миряните.

Моят собствен духовен наставник, архимандрит Димитрий, ми даде най-добрия съвет, когато ми каза: „малко по малко”. С малки стъпки, с напътствията и наставленията, които идват от свещеника/ духовния отец или от съвета на онази благочестива малка стара дама, чието лице излъчва светлината на Христос, ние ще успеем да влезем в Царството, след като придобием смирение и радост, които не изискват екстравагантен външен вид.

Това показва, че силата на вярващите идва малко преди литургията и ни напуска след причастието. Това е наистина тъжно. Най-важното е, че всеки от нас трябва лично да бъде въведен в Православието. Тези, които са въведени в Православието от раждането си, имат много да споделят с новопокръстените. „Външното” засвидетелстване на вярата трябва да бъде само катализатор за навлизането във вярата, а „новите” православни християни да положат повече усилия за истинско участие в богослуженията, без да изключваме исторически възприетите „външни” форми на поклонение.

С любов в Христос,

Игумен Трифон

Игумен на православния манастир „Христос Спасител“ на остров Вашън в щата Вашингтон, САЩ

За Ангел Карадаков

Виж още

279993.p

Бермудите искат да станат стожер на традиционния брак

Само шест месеца след решение на съда за приемане на еднополовите бракове, британската отвъдморска територия ...