Начало / Uncategorized / „Кухо“ Православие

„Кухо“ Православие

21150099_1898362343820500_32334390515518320_nДа приемем Православието без самохвалство

Архиепископ Аверкий от Сиракуза, блажена му памет, веднъж каза за новоприелите православието: „те са като черупки, те имат склонност да идват неподготвени”. Много от тях, след като са прегърнали православната вяра, се предават на погрешно усърдие, което не позволява отстъпление. В своето вълнение, че са намерили „истинската вяра“, те възприемат една външна форма на вероизповеданието, която изглежда духовна и ги кара да се чувстват така сякаш са на пътя към святостта. Те забелязват, когато друг енориаш изглежда безгрижен в кръстния знак, и през цялото време демонстрират пред всички около себе си правилния начин. При това правят кръст така, че изглеждат почти карикатурни, превзето извършват дълбоки поклони и в резултат разсейват другите миряни. Те спазват постите като гарантират, че техните не-православни роднини и приятели са добре запознати със сериозността на православния пост. Техните ъгли с икони могат да бъдат по-големи от тези на благочестивата стара жена, която е била православна през целия си живот и която е известна със святостта на нейната нежна грижа за другите.

Тези хора се превръщат в духовни глупаци, тъй като приемат новата си вяра с чувственост и гордост, която е на километри от святостта и благочестието, идващи след години на духовна борба. Външните им изяви на православни, често отвличат вниманието с всички дълбоки поклони, целуване на икони и палене на свещи, и могат да ги отклонят от борбата с личния грях. В своята „новост» към Православието те се хвърлят във външни и обществени проявления, като се предпазват от влизането в тайната на вярата, която идва само с придобиването на смирено и съкрушено сърце.

Копнежът ни за драматизъм и вълнение в нашата нова вяра може, ако я оставим, да се превърне в разсейване, което води до духовна гордост, а не до святост. Святостта идва със смиреното приемане на вярата, следвайки примера на свети хора, чиито живот често е скрит от нас. Ако нашето Православие е изразено главно във външните прояви, ние се стараем бързо да станем последователи на фарисеите, вместо да преповторим смирението на миряните.

Моят собствен духовен наставник, архимандрит Димитрий, ми даде най-добрия съвет, когато ми каза: „малко по малко”. С малки стъпки, с напътствията и наставленията, които идват от свещеника/ духовния отец или от съвета на онази благочестива малка стара дама, чието лице излъчва светлината на Христос, ние ще успеем да влезем в Царството, след като придобием смирение и радост, които не изискват екстравагантен външен вид.

Това показва, че силата на вярващите идва малко преди литургията и ни напуска след причастието. Това е наистина тъжно. Най-важното е, че всеки от нас трябва лично да бъде въведен в Православието. Тези, които са въведени в Православието от раждането си, имат много да споделят с новопокръстените. „Външното” засвидетелстване на вярата трябва да бъде само катализатор за навлизането във вярата, а „новите” православни християни да положат повече усилия за истинско участие в богослуженията, без да изключваме исторически възприетите „външни” форми на поклонение.

С любов в Христос,

Игумен Трифон

Игумен на православния манастир „Христос Спасител“ на остров Вашън в щата Вашингтон, САЩ

За Ангел Карадаков

Виж още

article-30409-175293_orig

Без Евхаристията няма живот

Св. Йоан Шанхайски и Сан-Франциски В бъдещото Царство Христово няма да има вече нужда от ...