Начало / Uncategorized / 110 години от рождението и 35 години от кончината на Левкийския епископ Партений

110 години от рождението и 35 години от кончината на Левкийския епископ Партений

Тази година се навършват 110 години от рождението и 35 години от кончината на Левкийския епископ Партений, който е един от великите умове на БПЦ, живели през миналия век. Макар датите на рождението и кончината му да са отминали, решихме да ви припомним неговата биография.

Името му до ден-днешен се споменава с особено дълбоко уважение и почит, подобаваща на йерарх от сонма на църковните светители. В спомените на имащите честта да го познават, той е самоотвержено изряден архиерей и мъдър духовен наставник, съчетаващ в себе си Златоустов ораторски талант, пастирска любов и загриженост, ученост и още рядко срещано в наше време умение на песнописец – талант, търсен за изява и извън диоцеза на родната ни Църква. За живота и дейността му всъщност може да се напише много.

Дядо Партений е потомък на преселници от днешните турски предели – баща му Стамат Стоянов е цариградски българин, а майка му Стойка Димитрова – лозенградска българка. Преселват се (в различно време) в гр. Провадия, където създават семейство. Тук се раждат 12 деца, от които оцеляват само две: Янко и Стоян – бъдещият владика Партений. Стоян Стаматов Стоянов е роден на 7 март 1907 г. в Провадия. В детството помага на баща си в работата му като гостилничар. През учебната 1928/1929 г. завършва Софийската духовна семинария с пълно отличие. В последния шести семинарски клас Стоян приема монашески постриг с името Партений, воден под мантия от Стобийския епископ Борис – тогава ректор на Семинарията и впоследствие Неврокопски митрополит. Малко по-късно е ръкоположен за йеродякон, като есента на същата 1929 г. е приет в Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. На 20 юли 1933 г. е ръкоположен за йеромонах и е назначен за ефимерий и преподавател в Семинарията. През 1936 г. йеромонах Партений е изпратен за протосингел на Неврокопска митрополия. Година по-късно е научен специализант в Германия (гр. Фрайбург), където получава научната степен “доктор” по Философия, а след това и в Швейцария (гр. Берн), където пък получава степента “доктор” по Църковно-канонично право. След завръщането си от специализация продължава служението си като протосингел на Неврокопския митрополит Борис. Междувременно е възведен и в архимандритско достойнство. На това му послушание го заварва идването на т. нар. “народна власт” през 1944 г., като в тази връзка за отлично пастирско служение архимандрит Партений е “удостоен” с 40-дневен престой в Централния софийски затвор, откъдето излиза благодарение на активната намеса на Софийския митрополит Стефан – година по-късно – Български екзарх.

На 8 април 1945 г. е хиротонисан за епископ с титула Левкийски и заема поста втори викарий на Негово Блаженство Екзарха, а след избирането на първия викарий – епископ Пимен за Неврокопски мипрополит (поради трагичната смърт на дядо Борис през 1948 г.), епископ Партений става първи викарий. Като такъв той остава до смъртта си – 2 март 1982 г., с прекъсване за около две години (от януари 1965 до декември 1966 г.), през който период по решение на Св. Синод е изпратен за викарен епископ на Нюйоркския български митрополит Андрей.

Химнографският талант на епископ Партений – иначе специалист по Философия и Църковно право, е неоспорим.

Левкийски еп. Партений е автор на „Жития на българските светии“ в два тома, както и на множество трудове от нравствено-богословски характер.

Химнографските му трудове са многобройни:

Божествена литургия на св. ап. Иаков брат Божий – преведена от немски (1939 г.), като са били взети под внимание и други издания (гръцки и славянски). Издадена е в София през 1948 г.

Служба на св. Патриарх Евтимий Търновски, оригинално съставена в богослужебна прослава на просиялия в святост последен Търновски патриарх. Издадена е от Св. Синод през 1951 г.

Три служби за трима от софийските новомъченици – св. Георги Новий (†1515), св. Георги Новейши (†1534) и св. Николай Софийски (†1555), издадени в една книга от Св. Синод през 1954 г.

Три служби на св. Йоан Рилски Чудотворец – съответно за трите му, почитани от българския народ празници: Връщане мощите му в Рилския манастир (1 юли), Успението му (18 август) и Пренасяне мощите на светеца в Средец (София) или т. нар. “Отчовден” (19 октомври), издадени отново в една книга от Св. Синод през 1955 г.

Седем служби, поместени в богослужебен сборник, издаден от Св. Синод през 1958 г.

Служба на преподобни Теодосий Търновски, издадена от Св. Синод през 1951 г.

Последование за Неделя на Всички български светии, Служба на св. цар Борис І, Служба на преподобни Йоан Кукузел и още много др., някои, от които все още неиздадени.

За научните му постижения през 1981 г. е награден с почетния знак на БАН и с орден „Кирил и Методий“ – І степен.

Източник: http://www.bg-patriarshia.bg

За Николина Александрова

Виж още

279993.p

Бермудите искат да станат стожер на традиционния брак

Само шест месеца след решение на съда за приемане на еднополовите бракове, британската отвъдморска територия ...