Тези исторически църкви разполагат със сложни дърворезби, които смесват християнските и викингските символи.
Kогато Норвегия приема християнската вяра, бившите викинги построили огромни катедрали и църкви, за да почетат новата религия. Всичко това направили изцяло от дърво, а не от типичната за времето каменна конструкция. По време на Средновековието новият тип дървена конструкция в строителството става популярна в Северозападна Европа. Тя се среща особено често в Норвегия, където е използвана за изграждането на църкви.
Ключовата характеристика на тяхната конструкция е, че не се използват носещи дървени колони (наречени дъги), а дъските се поставят директно в дупки в земята, което ги прави податливи на гниене. Това налага около основите на този тип сгради да се поставят камъни. Така дървените дъски и останалата част от сградата се намират на издигната платформа, която ги предпазва от водата в почвата. Методът се оказал толкова ефективен, че много църкви от 12 век могат да се видят и днес. Смята се, че в периода 12 – 13 век по този метод в Норвегия са построени между 1300 и 2000 църкви. Някои от най-известните от тези сгради се характеризират с покрив с множество триъгълни рамки, които постепенно намаляват по размер. В много от тях има портали, украсени с фини дърворезби и стенописи, които се отличават с езически и християнски мотиви. Около 30 са оцелелите до днес църкви с подобна конструкция.
Урнес Ставкирхе е един уникален исторически паметник в списъка с религиозни и исторически забележителности в Норвегия. Църквата е изцяло дървена и се счита за най-старата от своя вид на територията на страната. Тази постройка няма никакви прозорци. Независимо, че е събаряна и издигана наново цели три пъти, църквата в Урнес все още стои на първоначалното си местоположение и е фундаментална за връзката между християнството и древната викингска култура. Уникалният исторически паметник е собственост на дружеството за опазване на норвежките древни паметници, а от 1979 г. е включена в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
Основите на постройката са положени в периода 1130 г. – 1150 г. В нейната архитектура се различават както християнски религиозни елементи, така и викингски декоративни мотиви, предимно свързани с изображенията на животни, наподобяващи дракони. Това, което днес е останало от църквата в Урнес, е на повече от 900 години и включва красиво резбован портал, няколко дървени талпи и ъглова колона с два фронтона, принадлежащи на най-първата сграда на това място. От тъмния интериор на църквата в Урнес впечатление прави запазеният от части олтар от XII в., който изобразява Разпятието, както и някои запазени украси от по-късен етап. На главната порта на църквата в Урнес е изобразена сцена, която олицетворява битка между Христос и Сатаната. Битката е пресъздадена чрез четирикрако животно, най-вероятно лъв, захапало змия, виеща се нагоре сред гъсти листа.
Дървената църква Хеддал (Телемарк) е най-голямата в Норвегия. Тя е не само средновековен архитектурен шедьовър, но и духовен център на миряните от областта. Рунически надписи съобщават, че е посветена на Пресвета Богородица.
Боргунд – църквата на викингите
Дървената църква Боргунд се намира в едноименното норвежко градче в област Лаердал близо до мястото, където древните жители на района са извършвали своите жертвоприношения. Тя е построена в периода 1180 г. – 1250 г. в чест на Св. апостол Андрей Първозвани и се смята за един от най-добрите образци на типичната средновековна ранноскандинавска храмова архитектура.
Следваща архитектурния план на базилика, църквата Боргунд е класифицираna като трикорабна. Отвън конструкцията излъчва особена елегантност заради конусовидния купол в единия си край и високата камбанария в противоположния, които създават усещането за плавно и хармонично „изкачване“. Този модел широко се използва в храмовото строителство през XIX в. Църквата е изградена около 4 гигантски дървени стълба, издигащи се директно от каменните основи, така че вътрешността да бъде защитена от допълнителни (периферни) дъсчени стени. Централните зали в правоъгълния кораб са с висок таван, олтарът е тесен, а в източната му част се отваря кръгъл купол. Външните галерии, обикалящи цялата църква, са с ламперия, която в горната си част оформя т. нар. мини-аркади от малки колони. Поредицата от триъгълни покриви, свързваща двата купола, както и всички по-ниски са увенчани с християнски кръстове.
Източници: www.smithsonianmag.com
travel.rozali.com
Добротолюбие Православие, вяра, църква

