Начало / Коментар / Бабиният олтар

Бабиният олтар

Image_6258370_126Спомням си, когато баба ни прибираше в своята стая, прилежно подредила семейните снимки в изискани стари рамки, сякаш „олтар“ наредени на Изток, от които се виждаше нашето минало…

И там сред всички тези сиво-кафяви образи на моите предци, стоеше едно изображение на майка, прегърнала едно дете. Много години минаха, баба и всички от нейния „олтар“ си отидоха от нас, просто законът на живота се изпълни за всеки от тях… Остана само образът на тази майка – в скромна малка жълта рамка, толкова малка и незабележима, но толкова светла и красива, че беше трудно да не се забележи. След години разбрах, че това е иконата на Богородица „Достойно есть“.

Трябваше ми време да разбера, доста години след това, че там в малката бабина стая, сред десетките очи, които ме гледаха от нейния скромен сив „олтар“, остана единствено непроменена иконата на тази Майка на майките.

Като дете тази жълта скромна рамка винаги я мислех за златна, а образът в нея ми даваше спокойствие, но се страхувах да я докосна. След време, когато трябваше да поема своя път в живота дори получих чудо от Нея – потърси ме Тя самата в съня ми. Призова ме, яви ми се в Своето Достойнство и ме въведе в храма точно на този ден – 21 ноември. Тогава бях млад и все още се чудех защо нашата баба все пазеше тази Майка, различна от всички други, в нейния личен „олтар“. Питах се. Дали тази Майка знаеше как се променят децата? Дали Тя самата от дете в дете е превърнала своето Аз? И кога е станало това? Мнозина от нас търсят отговор на тези въпроси и сега.

Когато белобрадият старец – един от най-чистите в нашата Църква, ми показа коя е Пречистата Майка, разбрах, че Тя предвечно е била определена както за своето детство, своята святост, така и за своята Майчина грижа и достойнство. Тогава осъзнах защо и баба се грижеше да пази малката икона на Божията Майка в своята малка стая …

Ако трябва да следваме историческите и библейски факти, то несъмнено трябва да знаем за някои дребни, но важни свидетелства, свързани с празника „Въведение Богородично“.

По стара юдейска традиция всяко новородено дете се представя и посвещава на Бога в един точно определен момент от неговия живот. Но, някои семейства нямали деца и това тегнело над тях като проклятие, което почерняло живота им.

Но, праведните нейни родители Йоаким и Анна след дълъг период на бездетие обещали на Бога, че ако се роди техен наследник ще го предадат на Бога, за да служи Нему и да изпълнява Божията воля. И ето, чудото станало – придобили „радостта на вселената“ и родили „по-широката от небесата“, в която трябвало да се роди и Самият Бог.

vavedenie_bogorodichno_panselinos

Когато пречистата Дева Мария изпълнила своята тригодишна възраст, праведните й родители изпълнили и своето обещание. В деня определен от закона предали Мария Отроковица на Бога в Неговия храм в Йерусалим. В Свещеното предание се говори как Отроковицата, смирено като агне била принесена на олтара на Всевишния. Сведения за живота на Богородица получаваме както от каноничното Свещено Писание, така и от неканоничните книги на Апокрифната книжнина (срв. пряко от Протоевангелие на ап. Яков; Евангелие на ап. Тома и косвено от Апокалипсис на ап. Яков; Евангелие на Никодим; Деяния на Пилат; Откровение на Пресвета Богородица, Апокриф за Иисус, Светото Семейство и свидетелите Христови: Успение на Мария; Арабско евангелие за детството на Спасителя; История на Яков за рождението на Мария, Заветът на Нашия Господ Иисус Христос; Псевдоевангелие на ап. Матей и др.).

Родителите на Мария лично я предали в жертва на Бога, за да може Тя да се освети и подготви за срещата с Него. Разказва се дори за една тържествена религиозна церемония, в която първосвещеникът Захария и служителите в храма посрещнали с химни и песни пречистата Мария. Защото „Пречистият храм на Спасителя, многоценният чертог и Дева, свещеното съкровище на славата Божия, днес се въвежда в дома Господен, съпровождана от благодатта на Божествения Дух; Нея възпяват ангели Божии: Тя е небесното селение.” (Кондак за празника).

Според свидетелства на св. Тарасий архиепископ Константинополски св. Анна призовава: „Започнете (шествието), деви, които носите свещи, и предшествайте мене и Богоотроковицата“. А от Константинополският патриарх св. Герман научаваме за една много лична песен-молитва, която св. Анна продумала пред Бога: „Принасям на Господа моя обет, произнесен в скръб чрез моите уста. Затова събрах свещеници и сродници и им казвам: „Радвайте се с мене! Сега аз се явявам пред вас като майка, довеждам дъщеря си и я предавам не на земен цар, а на Небесния Цар Бога“.

Макар и малка, и едва прохождаща Отроковицата Мария се изкачила сама от първото до петнадесетото стъпало на входа на Йерусалимския храм. Тя сама се предала в ръцете на Бога. Независимо от Старозаветното законодателство за строгия ред и дисциплина на служението в Соломоновия храм, предчувствайки Божията воля първосвещеникът Захария въвел пречистата Отроковица в най-святото място на храма – „Светая Светих“. По закон това е било възможно само един път в годината, когато първосвещеникът влизал, отправял молитви към Всевишния и принасял жертвата. Да, този път жертвата била самата Мария, Отроковицата, Богоносната Дева, бъдеща Божия Майка.

Преданието разказва, че Пресветата Дева живеела и помагала в храма. По юдейска традиция, каквато съществувала дори и в езическата традиция на древния Рим, всяко първородно дете се предавало на служение на Бога. Така всяка първородна девойка се принасяла Богу и в Йерусалим, посвещавала се и оставайки в девство служела в храма, подобно на пророчица Анна (Лука 2:36-38). Към храма живеели и посветени вдовици. Те се грижели за сираците, бедните и болните. Тук живеели също странници или, както ние в съвремието ги наричаме, бежанци – мигранти. Св. Анна също живеела сред тези свети жени. Дейността им била концентрирана върху труд и молитва. По-късно в християнската традиция тези чисти жени били посвещавани и ръкополагани с чин дякониси – служителки в християнските храмове.

Според свидетелството на св. Кирил Александрийски и св. Григорий Нисийски, по отношение на храмовото пространство и служенията в него, те дават информация за мястото за молитва определено за малката Мария. Отроковицата могла да пребивава в самата скиния, наричана „Светая Светих”, която била зад втората завеса и където бил ковчегът на Завета, обкован отвсякъде със злато, с херувими, които осенявали и пазели т. нар. чистилище. Тези херувими са обърнати един към друг – с едни крила покриват краката си с едни засенчват кивота и с едни покриват лицето си (Изход 25: 18 – 22). На това свещено място не трябвало да влизат дори и свещениците, а само първосвещеникът. Според храмовото свещено пространство на Старозаветния храм вътрешното светилище е в скинията, където обитава Бог. Пространството му е определено от четири стълба, поддържащи завеса, като в него е разположен Кивотът. След изграждането на Соломоновия храм Светая Светих е пренесена в него, като през тази епоха вътре може да влиза само първосвещеникът на Израил на празника Йом Кипур след специална церемония за очистване. Поради това специалното място, където стояла Пресветата Дева, се счита за най-святото място определено за Божията Майка. (Това дава основание на ранните изображения в древните християнски храмове Богородица да се изобразява в Светия Олтар над престола в конхата на олтарната абсида, т. нар. горно място, където невидимо присъства Сам Господ). На останалите девици било отредено място между средната част на храма и олтара. За това говори и св. Теофилакт Охридски архиепископ: „Първосвещеникът, бидейки тогава вън от себе си, обзет от Божия Дух, разбрал, че тази Отроковица е вместилище на Божествената благодат и, че повече от него е достойна винаги да предстои пред Божието Лице. Като си спомнил казаното в Закона за ковчега, че трябва да се намира в Светая Светих, той веднага разбрал, че това било предписано за тази Отроковица, ни най-малко не се усъмнил и не се спрял, дръзнал, въпреки Закона, да я въведе в Светая Светих“. Според думите на блаж. Йероним „Праведните родители Йоаким и Анна като връчили детето си на волята на Небесния Отец, пренесли дарове на Бога, жертви и всесъжения. Получили благословение от първосвещеника и от целия събор на свещениците, върнали се у дома си заедно с всички свои сродници и устроили там пир, като се веселели и благодарели на Бога“. Свети Амвросий Медиолански свидетелства: „Девата бързо изучила Старозаветното еврейско Писание в съвършенство. И не само Писанието, но Тя изучила прекрасно и ръкоделието, както за това говори свети Епифаний: „Тя се отличавала със сила на ума и любов към учение. Не само се поучавала от Свещеното Писание, но се упражнявала в предене на вълна и лен и шиене на коприна. С благоразумието Си удивлявала всички. Занимавала се предимно с неща, потребни на свещениците при служението в храма. Тя така изучила ръкоделието, че впоследствие, при Сина си, можела да изкарва прехраната си с него. С ръцете си Тя направила хитон за Господа Иисуса, който не бил ушит, а целият изтъкан. Свети Герман дава едно мистично свидетелство, според което „Тя обикновено пребъдвала в Светая Светих, където приемала сладка храна от ангел“.

Разказът за Въведението в храма на Отроковицата Мария се представя в хармоничен синтез на лица, образи и символи, въплътени в иконата „Въведение Богородично в храма“, която представя тригодишната Мария Отроковица, възкачваща се по стъпалата и влизаща в храма.

Този празник е един от големите Богородични празници на Църквата. Исторически празникът „Въведение Богородично“ се чествал заедно с Рождество Богородично. За литургическото му извършване за първи път се свидетелства в едно Евангелие от 715 година съхранявано в библиотеката на Синайската архиепископия „Св. Екатерина“. През 543 г. имп. Юстиниан Велики построил в Йерусалим храм посветен на Въведението на Божията Майка (днес известен като „Златната Омарова джамия“). Този храм е осветен на 21 ноември, но след превземането на Йерусалим не се извършва богослужение от християните. Въвеждането на празника в календара на Константинопол станало по времето на патриарх Тарасий през IX век. Но, официално той се празнува от времето на имп. Емануил Комнин. В Западната църква празникът „Въведение Богородично“ бил отбелязан за първи път по времето на папа Григорий ХІ през 1374 г. в град Авиньон. Автор на Канона на празника е Никомидийският архиепископ Георгий (+880), който вмъкнал в текста разговора между св. Анна и свещеника Захарий.

Това събитие е един от корените от дървото на живота в Църквата, което се основава на основните спасителни за човека принципи на традицията, морала и благодатта, изразени в хармонията на семейството. То е предобраз на съвършеното свято семейство на Самия Господ Иисус Христос, като съюз между Приснодевата Мария и праведния Йосиф, поставили своето смирение пред славата Божия. То е предобраз и на всяко християнско семейство в неговия конкретен социален контекст, но и в неговия духовен образ на човеколюбие и хармония, основана на всеотдайната обич към другия, наречен от св. ап. Павел „велика тайна“ (срв. Еф. 5:32).

Поради това, спомняйки си за бабиния „олтар“ у мен остана онова чувство за свещеното семейно огнище, което бе основано на принципа на тази „велика тайна“ и макар, загасващо в тленните въглени на живота, остана да свети и да дава топлина на сърцето ми. Тази топлина може да се усети във всеки християнски дом, защото тя извира от дълбините на днешния празник, който е празник на Дома на истинския Отец, където и Тя достойно пребъдва.

Автор: Доц. дякон д-р Иван Иванов-Кюмурджийски

P.S. С решение на Светия Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът „Въведение Богородично“ в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж.

Изображение: Въведение на Пресвета Богородица в храма. Фреска от ок. XIV в. от Мануел Панселинос, Съборната черква „Протата“ в Карея, Света Гора Атон.

За Ангел Карадаков

Виж още

митрополит_гаравиил

Митрополит Гавриил: Анулираме ли самоволно схизмата, няма да помогнем на братята в Македония и ще навредим на нас

„Анулираме ли самоволно схизмата, няма да помогнем на братята в Македония и ще навредим на ...