Начало / Интереси / беседи / За истинския пост от св. Ерм Филипополски

За истинския пост от св. Ерм Филипополски

Веднъж, когато постех и седях на една планина, като благодарях на Бога за всичко, което ми бе сторил, виждам пастира, че седи до мен и ми казва: „Защо си дошъл тук тъй рано?“ – Отговорих му: „Защото съм на стоене Господне“ (Тук имаме едно от най-древните свидетелства, че ония дни, които били почитани с пост и молитва от християните, са се наричали още „дни на стоене“, с което се подчертавало, че тогава християнинът сякаш стои на пост (стража) пред Бога. Оттам и думата „пост“ започва да означава въздържане от храна).

– А какво е това стоене?

– Пост.

– Какъв е този пост?

– Както съм навикнал, тъй и постя.

– Не знаете да постите Богу, защото това вашето не е пост и не принася полза.

– Защо говориш тъй, господине?

– Наистина твърдя, че не е пост това, което вие държите, но аз ще те науча, кой пост е съвършен и приятен Богу. Слушай, Господ не иска такъв безполезен пост, защото, който така пости, той с нищо не служи на правдата. Но пости истински тъй:

Не прави никакво зло в живота си, но с чисто сърце служи Богу, като пазиш заповедите Му, и ходи по Неговите наставления, без да допускаш пагубна похот в душата си. Вярвай на Господа, че ако изпълниш това, боиш се от Него и се въздържаш от всяко зло дело, ще живееш за Бога. Ако направиш това, ще изпълниш пост истински и угоден на Господа. 

Слушай притчата, която аз ще ти кажа за поста. Един човек, който притежаваше земя и много роби, една част от имота си насадил лозе. След това той избра един верен и изпитан роб и му предостави лозето, като му заръча да привърже лозите към подпорки; ако извърши това и изпълни поръчката, обеща му да го отпусне на свобода. Господарят замина за чужбина. Робът се залови за работа и извърши заръчаното, но забеляза, че лозето е пълно с бурени, и си помисли: „Изпълних поръката на господаря си, сега пък ще прекопая лозето, и то ще изглежда по-добре, а очистено от бурените, ще роди по-обилен плод, защото не ще го задушават тревите“. И той отиде, прекопа го и изтръгна всички треви в него, и тъй лозето стана великолепно и буйно израстна, понеже нямаше бурен да го задушава. 

След известно време си дойде господарят и влезе в лозето. Като го видя прекопано и без бурени, а лозите – подпряни и буйно израсли, възрадва го много работата на роба. Тогава повика той любимия си син, който му беше наследник, и приятелите си, с които се съветваше, и им разказа, какво поръчение беше дал на роба си и каква работа е заварил извършена. А те веднага поздравиха роба, задето той бе получил такава пълна похвала от господаря си. Тогава господарят рече: 

Аз обещах на този си роб свобода, ако изпълни, каквото му заръчах, и той го изпълни, а освен това извърши по свой почин добра работа за лозето, която ме възрадва. За този му труд искам да го направя сънаследник на сина си, задето не изостави доброто си хрумване, а го изпълни.

Това решение на господаря да стане робът сънаследник на сина му одобриха и синът, и приятелите. Не след много дни домовладиката уреди вечеря и изпрати на роба си много ястия. А той, като ги получи, взе от тях, колкото му беше нужно да се насити, а останалото раздаде на своите другари роби. Като получиха това, те се зарадваха и му пожелаха да намери още по-голямо благоволение у своя господар, заради благодеянието, което им бе сторил. Като чу за това, господарят твърде много се зарадва и, като свика отново приятелите и сина си, изложи им, какво бе направил робът с ястията, които той му изпрати. И те още повече се утвърдиха в убеждението, че робът трябва да стане сънаследник на сина му.

– Господине, – казвам му аз – не разбирам тези притчи и не мога да ги проумея, ако ти не ми ги обясниш.

– Всичко, за което говоря с тебе, ще ти изложа и ще ти покажа. Спазвай божиите заповеди и ще бъдеш угоден Богу и ще бъдеш вписан в числото на ония, които спазват заповедите Му… Особено пък ако ги изпълниш според моето предписание.

-Какво ми заповядваш, господине, ще го спазя, защото зная, че ти ще бъдеш с мен.

– Ще бъда с тебе, защото имаш такава готовност за добро, ще бъда и с всички, които имат същата добра воля. Този пост е много добър, стига да се спазват Господните заповеди. А пости така: преди всичко пази се от всяко лукаво и срамно слово и от всяка вредна похот и очиствай сърцето си от всяка суета на този свят. Ако спазиш това, постът ти ще бъде правилен. Тъй, прочее, ще постъпваш. След като извършиш онова, което ти казах по-горе в оня ден, когато ще постиш ще вкусваш само хляб и вода. После, като пресметнеш количеството храна, която би изял в друг ден, ще смъкнеш от нея разхода от онзи постен ден и остатъка ще дадеш на вдовици, на сираци и на бедни, и така ще се смириш, че да изпълни душата си и да се помоли на Господа за теб оня, който получи нещо от твое смирение. Ако изпълниш поста така, както ти заповядвам, твоята жертва ще бъде приятна на Господа, и този пост ще ти бъде зачетен. Така извършено, това „стоене“ е добро, радостно и приятно Господу. Ако ти спазиш това с децата си и с целия си дом, ще бъдеш щастлив; и ония, които като чуят това, го спазят, ще бъдат щастливи и каквото и да поискат от Господа ще получат. 

Превел от латински И.С.

Списание „Духовна култура“ Февруари – Март 1947 г.  

За Ангел Карадаков

Виж още

DSC_8156

Какво иска Бог от християните?

Бог създал всичко видимо и го дал на хората за покой и наслаждение, но им ...