Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Днес все повече българи се обръщат към религията в търсене на вяра, надежда и смисъл. Това коментира за БТА психологът доц. Маргарита Бакрачева по повод началото на коледните пости.
Спазването на ритуалите и пречистването, които съществуват от векове, са една възможност човек да получи обещание, че прави правилните неща и да намери спокойствие и сигурност, смята доц. Бакрачева. Според нея се наблюдава все по-голямо разминаване между смисъла да бъдеш „религиозен“ и „вярващ“, които не винаги са идентични. Независимо от изповядваната религия обаче, изследванията разкриват, че тя дава усещане за свързаност и повишава усещането за психично благополучие.
Голяма част от хората не са наясно със смисъла на постите и както много от обичаите, които се спазват, то се приема просто като даденост. Много хора модифицират според собствените си предпочитания и нагласи предписанията и отделят толкова време, колкото им е по силите. Търсенето и влагането на собствено значение и смисъл остават индивидуални и именно те имат истинско значение, отбелязва психологът.
Според нея постенето може да има положителен ефект и той зависи от мотивацията – дали става дума за вътрешно убеждение или външно влияние. Ако водещият стимул е външен, т.е. постът се приема като задължение или ангажимент, той се превръща в досадно ограничение. Обратното, ако човек осъзнато е направил този избор с усещането и вярата, че това ще го издигне едно стъпало към облика, в който желае да се види, нещата получават съвсем различно измерение.
Най-голямо значение според доц. Бакрачева има средата, в която е отраснал човек. Обикновено спазването на религиозните обичаи е свързано с нагласа, която се създава в семейната среда и се предава от поколение на поколение. Това се отнася и до смисъла защо се прави, като в много случаи изобщо не се подлага на никакви въпроси. Просто е част от идентичността, която се приема като даденост. Едва след това идва значението на личните особености и предпочитания.
Хората, които в съзнателен период от живота си решават да променят нещо, например да започнат да спазват постите, всъщност търсят по-добра алтернатива и правят избор. Готови са да дадат нещо в името на това да се почувстват по-заслужаващи, по-изпълнителни, като винаги остава и в известна степен очакването за нещо в замяна, посочва психологът. Тя уточнява, че това не е с отрицателен знак, защото така или иначе алтруизъм сам по себе си не съществува, но в някои случаи може да бъде с положителна нотка – предизвикването на усмивка в очите на скъп човек, за да се почувстваме добре.
Високата степен на несигурност на света, в които живеем днес, многото изисквания, на които трябва да отговорим, вредата от всичко, което поемаме с въздуха и храната, ни карат да търсим възможности и решения да възстановим вътрешния си баланс. В този смисъл религиозността се смесва с личното търсене на една по-стабилна и гарантирана среда, което е отговор на универсалните човешки потребности от сигурност, свързаност и смисъл, обобщава доц. Бакрачева.
Изтичник: dir.bg
