Начало / история / Неврокопски митрополит Борис. Характеристика, Живот и Дейност

Неврокопски митрополит Борис. Характеристика, Живот и Дейност

След смъртта на блаженопочившия Митрополит Макарий в 1935 година, временно управлението на Неврокопската епархия биде възложено на Софийският митрополит Стефан, който произведе и изборите за канонически Неврокопски митрополит.

Същата година при единодушния вот на клир и миряни за Неврокопски митрополит е избран главният секретар на Св. Синод по това време – Стобийският епископ Борис.

Кратка биография

Митрополит Борис, по рождение Вангел Симов, е роден в Македония в село Гявато, Ресенско, на 26 октомврий 1888 година. Основното си образование получава в родното си село, посещава прогимназията „Д-р Петър Берон” в град Одрин (1904 година). В 1910 година завършва с отличен успех Цариградската духовна семинария. Същата година е постриган в монашество от Неврокопския митрополит Иларион в историческата църква „Св. Стефан”. През 1911 година заминава за Черновиц, където завършва Богословския факултет в 1914 година. Завръща се в България, става учител в Богословското свещеническо училище и в Пловдивската духовна семинария. През 1915 година отива във Виена, за да следва Философия и едновременно с това получава от Черновицкия Университет титлата „доктор по богословие”. В 1917 година бива ръкоположен за йеромонах от Пловдивския митрополит Максим. Заминава за предстоятел на Българската църква в Будапеща, Унгария, където служи 5 години и развива голяма просветна и народополезна дейност. През 1922 година бива възведен в архимандритско достойнство. И след това последователно изпълнява: протосингел в Софийска митрополия, началник на Културно-просветното отделение при Св. Синод и предстоятел на храм „Св. Александър Невски”, ректор на Софийската Духовна Семинария, секретар на Св. Синод.

Характеристика на личността.

„Блаженопочившият Неврокопски Митрополит Борис във всички заемани от него длъжности се отличаваше с рядка добросъвестност и преданост към своя служебен дълг, с голямо достойнство и неотслабващо усърдие. Той обичаше да чертае нещата в реален мащаб. Притежаваше голям научен капацитет. Беше ревностен поддръжник на ред, дисциплина, особено като архиерей сред своите клирици и като ректор на семинарията-сред своите потомци.

Той притежаваше голяма гъвкавост на ума, изтънченост на маниера, владееше чужди езици и благодарение на тия му качества през 1932 година Св. Синод го изпрати в Йерусалим с мисията да води предварителни, неофициални и поверителни разговори с посочения за целта посредник – Йерусалимския патриарх, за създаване канонически връзки между Българската църква и Цариградския патриарх. Благодарение на неговата рядка вещина в уреждане на спорни въпроси впоследствие в 1945 година, вече като митрополит и синодален член, заедно с блаженопочившия сега Търновски митрополит Софроний и Величкия епископ Андрей, подготви при преки преговори с Цариградската патриаршия епохалното дело по вдигане на схизмата, което се увенча с неочакван успех.

Като епархийски архиерей той работи в богодаруваната му епархия цели 14 години, като усърдно залягаше за духовното издигане на клир и паство. Тежък беше жребият на покойния дядо Борис в управлението на тази епархия при изключителните условия, при които трябваше да свещенодейства. Голяма грижа полагаше за подреждане и издигане на клира, за самообразованието на който системно уреждаше опреснителни курсове. Непрестанно поучаваше клир и паство с назидателни слова, както и с редица писма, окръжни послания. Той призоваваше всички, чрез жива вяра и дейна братска обич към единение и сплотеност, към мир и братолюбие, като предпазвал христианите от всяка вражда и ненавист, раздори и озлобение. Той построи сградата на митрополията в гр. Благоевград, която днес заедно с разкошния парк около нея е най-красивият кът на града и с това си изгради вечен веществен паметник. Издигна храм паметник „Св. Иван Рилски“ в село Гара Пирин, величествен храм „Св. Богородица“ в град Разлог, църковна сграда при катедралния храм в гр. Благоевград с параклис-салон, канцеларии и помещения за староприют и сиропиталище. През негово време започна строежът на величествения храм „Св. ВМ. Георги“ в град Сандански и мн. др.

Митрополит Борис беше горещ родолюбец и защитник на националните правдини и живееше с дълбокото убеждение за високото призвание и светлата бъднина на българския народ.

Ето един откъслек от едно негово пастирско послание:

„Всички ние – еднородни и едноверни братя – произхождаме от един род, образуваме един народ. Родът ни е честен, народът ни е благочестив. Родът ни е отбран, народът ни е богозван. Да неотричаме своя род, да обичаме своя народ! Нашият добър и мил народ е достоен за най-големи жертви… той заслужава да му служим честно и мъдро, предано и себеотречено…“

„Всички ние обитаваме една родна земя, имаме една единствена родина. Земята ни е богата. Родината ни е прекрасна! Да обичаме с цялото си същество родната земя!… Бог посели нашия народ в едно от най-хубавите места на земята, даде му да владее благословени предели. Да благодарим на Бога за тоя велик дар и тая велика милост!“

На Църквата митрополит Борис гледаше като на най-голяма светиня, за която усърдно залягаше да се запази в чистота и непорочност. От тук произтичаше и неговата строгост към себе си и другите – най-вече към клириците, настойчиви изискания за строго морален и въздържан във всяко отношение живот.

Той имаше поетична душа, жадуваща за природни красоти, в самотата на които той изживяваше своите религиозни възторги. На тези възторги той даде израз и в чудната ПОХВАЛА-АКАТИСТ, която написа в стихове с молитвено преклонение, по случай 1000-годишнината на св. Иван Рилски. Този акатист ще остане и като неувяхващ венец на покойния светител.

Митрополит Борис завърши земното си поприще на 8 ноемврий 1948 година, на ден Димитровден, като стана жертва на нечувано в живота на Църквата ни злодейско покушение. След отслужване на св. Божествена литургия в с. Коларово, Петричко, след приобщение със Св. Христови Тайни, и след възторжена архипастирска поука към стеклите се в Божия храм богомолци, той бе убит от един недостоен и низвергнат от духовен сан свещеник!

Неврокопска епархия изгуби с неговата смърт своя любим архипастир и духовен вожд, многополезен наставник, усърден богомолец и всеотдаен труженик.

Дядо Борис завърши живота си като един мъченик за вярата, високодостоен и всепредан йерарх, станал жертва при изпълнение на своя служебен дълг към светата Църква.“

Източник: Държавна агенция „Архиви“, Регионален държавен архивгр. Благоевград  – ф.1514-1а.е.13

За Ангел Карадаков

Виж още

1931511_203218803347141_6860704723863179792_n

Неразказвана история за Неврокопския митрополит Борис и за отношението му към свещениците

На 1-ви ноември, Денят на народните будители, ще ви срещнем с един будител-светец. Започваме нашата ...