Начало / Uncategorized / Неразказвана история за Неврокопския митрополит Борис и за отношението му към свещениците

Неразказвана история за Неврокопския митрополит Борис и за отношението му към свещениците

На 1-ви ноември, Денят на народните будители, ще ви срещнем с един будител-светец. Започваме нашата седмица посветена на Неврокопския митрополит Борис, за когото в следващите седем дни ще говорим.

Митрополит Борис е образ на архиерей, който Българската църква е честита да има. Сам той възпитан в бедно, но вярващо семейство, израстнал с християнски добродетели и умъдрен от Св. Дух, бъдещият митрополит Борис става образец на кротост, въздържание, чистота и доброта, а всичко това обградено от любов към науката и четенето. 

След като става митрополит, дядо Борис се ангажира с това да помага на духовенството в Неврокопска епархия в извършване на неговото дело – проповядването на Евангелието, както и духовната грижа за подрастващите. Всичко това би било напразно ако митрополит Борис имаше лошо настроение или отношение към подчинените му духовници. Точно обратното, той като баща се грижел за свещенослужителите си. И следваща история го доказва.

1931511_203218803347141_6860704723863179792_n

Според разкази митрополит Борис обичал лично да носи заплатата на духовниците си. По този начин той се срещал с тях, виждал къде и как живеят, общувал и със семействата им. Веднъж в едно село край тогавашния град Неврокоп (сега Гоце Делчев) митрополит Борис отишъл да даде заплатата на тогавашния енорийски свещеник там. Наближил къщата му и видял, че вратата е отворена. Влязъл вътре, но не намерил нито отеца, нито съпругата му. Отишъл до съседите и ги попитал къде са домакините, а те му отговорили, че са отишли до нивата си, за да я обработват. Митрополит Борис влязъл в къщата на отеца почистил, а след това му и сготвил вечеря. Щом свещеникът се прибрал изпаднал в ступор, когато видял митрополита си вкъщи. Взели благословение, прегърнали се и от умиление пред картинката започнали да плачат. Митрополит Борис не пожелал да остане за вечеря. Заявил, че трябва и на други свещеници да носи заплата, а пътят е дълъг. 

Тази кратка история показва колко „странен“ за нашите разбирания е бил митрополит Борис. Може би и точно заради това отношение, което той е имал, Неврокопската епархия не е могла да го прежали. След убийството на митрополит Борис, хората не могат да го изпратят. Толкова са много желаещите да се простят с него, че тялото му почти седмица се забавя по центровете на епархията. Нека завършим и с едно кратко стихотворение в памет на митрополит Борис. 

Да беше в старост ти склопил очите,
да беше в тиха смърт напуснал нас,
сърцата ни сковала тоя час!

О, твоята душа е отлетяла,
де няма ни въздишка, ни печал,
и в Божите чертози се е спряла,
защото непорочно си живял!

В лития са те срещнали светците,
запяли са и ангелите в хор,
и литургия с тях във висините
отслужил си с небесен омофор!

Автор: Йеродякон Нестор, 1948 г.
Написано по повод погребението на убития митрополит Борис.

За Ангел Карадаков

Виж още

img_193524

Навършват се 4 години от кончината на Неврокопския митрополит Натанаил

На 16 ноември се навършват 4 години от мирната и блажена кончина на Неврокопския митрополит ...