Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
При четенето на Стария Завет е важно да се помни, че той е написан като разказ за пътуването на хората към Бога. Тъй като пътуването на израилтяните продължавало, те познават Бога постепенно чрез Божието откровение, чрез пророците разбирането им за Бога се разширило. Христос, като Логос (Божието слово), е от самото начало и се идентифицира като Алфа и Омега. По този начин Старият завет може да бъде разбран правилно само във връзка с Възкресението на Христос.
Бог в Стария завет може да бъде разбран само в светлината на Новия Завет, така че не бива да приемаме буквално някои неприятни разкази за Бог, Който казва на народа Си да убива съседите си и да хвърля децата си срещу скалите. Предполагаемите разкази за гнева на Бог в Стария завет не трябва да бъдат проблем за нас, защото само в светлината на Христовото откровение ние наистина можем да разберем истината.
Различни църковни отци показват, че тези бебета в старозаветните разкази представят страстите, а скалата е Христос. Като вярващи ние разбиваме нашите стасти в Скалата, като начин да се уверим, че нашата страст не се връща да ни съкруши. Много от псалмите имат подобни алегории като покана да пазим оградения град на сърцата ни и да запазваме духовните съкровища, които сме получили от нашия Цар и Бог.
Църквата винаги е знаела, че трябва да четем Писанията, защото истината на библейския разказ може да бъде известна само в светлината на Христос, както е показано от Неговата Църква.
Отците на Църквата разпознават човешкия елемент в Писанията, тъй като Свeтият Дух просвещава човешките автори без те да се губят. Тези „автори“ на Писанията не са били само инструмент на Светия Дух, защото те са писали в контекста на човешкия си опит с Бога, в контекста на техния културен и племенен опит.
Съществува известно взаимодействие. Старозаветните писатели де обръщат към народа в своето време и в контекста на тяхната племенна култура, всички в собствената си идентичност като хора. Литературните образи на един брутален и гневен Бог, както е представен от авторите на тези текстове, трябва да бъдат възприети като се има предвид времето, в коeто са живели.
„Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите, защото Той е създал всичко за битие, и всичко в света е спасително: няма пагубна отрова, няма и адово царство на земята.“(Премъдрост Соломонова 1:13-14). Този Бог от Стария Завет не заповядва на царствата и армиите да убиват, иначе щеше да противоречи на Десетте заповеди, в които Той казва на Своя народ, че не бива да убиват.
Разказите за убийства, смъртни наказания и кланета произхождат от греха и тъмнината на един народ, който едва започва да получава откровението за Божията любов. Тази любов намира израз във Възкресението на Христос от мъртвите и победата над смъртта веднъж завинаги.
С любов в Христос,
Игумен Трифон
Игумен на православния манастир „Христос Спасител“ на остров Вашън в щата Вашингтон, САЩ
Снимка: pemptousia
