Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Св. великомъченик Димитър Солунски Мироточиви бил родом от Солун. Баща му – управител на града – имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитър заел висок военен пост и получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.
Император Галерий на връщане от поход на Изток спрял в Солун и поискал Димитър да се откаже от вярата си в Христа.
В иконографията св. Димитър се изобразява като светец-воин. В ранните иконографски типове обикновено е представен в допоясно изображение или в иконите от царския ред на иконостаса.
Представяме ви четири икони на св. Димитър, които се намират в Криптата на Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”.
Двустранната икона Св. Димитър от ХІV в. и Архангелски събор XIX в.
Въпреки малките размери на иконата (32,4/ 26,5/ 2,3 см.) образът на св. Димитър въздейства монументално. Колоритът съчетава сребро и злато, земни и студени тонове. Иконата е създадена в традицията на късния Палеологов ренесанс. През ХIХ в. от обратната страна на иконата са изписани сцената „Архангелски събор“ и светци.
Св. Димитър на кон от ХVII в.
Иконографията е традиционна – св. Димитър е представен върху кон, обърнат надясно, облечен е във войнски одежди – оранжева туника, кафяво-охрови доспехи и зелен развят плащ, с копието си пронизва царя антихрист, който е паднал на земята. Фигурата на светеца е леко непропорционална и плоскостна, представена в движение, главата е леко наведена, а погледът е съсредоточен върху неприятеля, пронизан на земята. Конят е кафяв, изобразен в движение, с вдигнати копита над падналата фигура.
Св. Димитър на трон, ок. 1550 г., Софийско
Най-ранният паметник представящ св. Димитър на трон е голямата икона от Третяковската галерия от края на ХII в., която е била създадена за Успенския събор в Димитров. Най-ранното тронно изображение на св. Димитър от България е върху златен печат на цар Иван Асен II (1218-1241) от Светогорския манастир „Ватопед“, но като цяло в българското църковно изкуство паметниците интерпретиращи този икон
ографски вариант на св. Димитър се срещат много рядко. Фонът в горната част е златен, св. Димитър е изобразен седнал върху правоъгълен трон без облегалка, стъпил на постамент, с дясната си ръка се е подпрял на копие, а в лявата държи лък и стрели. В повечето изображения на св. Димитър воинските атрибути са копие, меч и щит, като освен тях понякога се прибавят лък и стрели. Заместването им може и да е случайно, но то има и своята литературна първооснова: според българско апокрифно житие император Максимиан връчва на св. Димитър своя лък и стрели. Стилово иконата е доста близка със стенописите от Илиянския манастир в София (1550 г.). Възможно е да е дело на същия зограф и датирането и би трябвало да се отнесе към средата на ХVI век.
Св. Димитър на кон от 1617 г., Търново
Свети Димитър е представен върху червен кон, с лявата ръка държи поводите, а с дясната пронизва с копието си царя антихрист. Светецът е в червена туника със златни орнаменти, кафява ризница, украсена със злато, и развят зелен плащ, богато орнаментиран със злато. Седлото е кафяво, украсено със златни флорални орнаменти. Фигурата на царя антихрист е представена по традиция в одежди на римски войн, с доспехи и шлем, а в ръката си държи счупено копие. Идентификационният надпис е в два червени медальона със златни орнаменти, а епитетът – в правоъгълни черни рамки, украсени със злато. Иконата има особено декоративен ефект и е изключително достижение на поствизантийската живопис по отношение на цялостната композиция, майсторски овладяното пространство и усещането за симетрия.
Образите на св. Димитър означени с епитета „Велик войвода“ са твърде рядко срещани и се появяват първоначално само в някои паметници от Охридско-Костурския кръг през ХIV в. и в Западна България през ХV в., например в „Св. Димитър“ в Бобошево (1488 г.). А. Ксингопулос го свързва с влиянието на исихастките идеи. Според него той е инспириран от текста на патриарх Филотей Константинополски, в който се описва сънят на св. Григорий Палама с видение на Христос Цар заобиколен от благородници, между които и великия войвода св. Димитър. По-скоро произходът на този епитет може да се открие още в житийната литература посветена на светеца: постът, който е заемал бащата на св. Димитър, а след смъртта му и самият св. Димитър, е бил именно велик войвода на Солун. Санът, изписан до фигурата на светеца, обаче трябва да се отнесе не само и не толкова до неговото земно битие колкото до мястото, което заема в небесната йерархия и ролята му на небесен закрилник на Солун, а през Второто българско царство – и на Търново.
Почитанието към св. Димитър е неразривно свързано с освобождението на България от византийско владичество и обявяването на самостоятелността на държавата в новата столица Търново. През 1186 г. е извоювана самостоятелността на българската държава, с което се слага и началото на Второто българско царство. Търново е новият конкурент на Константинопол, което е съпроводено с редица практически и символични актове. Първият от тях е обявяването на закрилника на византийските императори предпазвал ги и от българските войски – св. Димитър Солунски – за покровител на българските царе. Независимостта на българското царство е обявена в новопостроената църква „Св. Димитър“ в Търново, а българските царе започват подобно на византийските да секат монети с образа на св. Димитър.
Св. Димитър се превръща в символ на Търновския престол и на цялата династия Асеневци. Вярата в покровителството на светеца над българите не отслабва дори когато се създава легендата, според която по време на обсадата на Солун през 1207 г. българският цар Калоян е бил прободен с копие от св. Димитър. Култът към светеца продължава да бъде много силен и след падането на Търново под османска власт, свидетелство за което е и тази тържествена икона на св. Димитър, която демонстрира идеята за победата на християнството над неверниците.
Източник: Златна книга Икони от България IX – XIX век. Автор на текстовете доц. д-р Ралица Русева, издател Методий Петриков
