Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Днес се изпълват 79 години от кончината на видния духовник Охридски митрополит Борис.
Митрополит Борис е роден със светско име Константин Георгиев на 30 януари 1875 година в Стара Загора, тогава в Османската империя, днес България. В 1891 година завършва с отличие Духовното училище в Самоков. След това учи в Духовната академия в Санкт Петербург. В последния курс на академията, се замонашва под името Борис и е ръкоположен в йеродяконски чин. Завършва академията в 1894 година със степен „кандидат на богословието“ и след това става учител в Самоковското духовно училище, където остава да работи и след като то е преместено в София.
В 1903 година йеромонах Борис е извикан от екзарх Йосиф I Български в столицата Цариград, назначен е за протосингел на Българската екзархия и скоро след това възведен в архимандритски чин. Протосингел на Екзархията е до 1910 година и е сред най-доверените помощници и съветници на екзарха.
Архимандрит Борис взима активно участие в разширяването и развитието на църковното и просветното дело в Тракия и Македония.
Също така взима участие в подпомагането на освободителното движение в Одринско и Македония. В 1902 година организира заедно с йеромонах Климент Шивачев и свещеник Иван Георгиев посещение в България на архиерей Петров от Духовната академия в Санкт Петербург в 1902 година. Архиерей Петров след като пристига в България минава границата и обикаля Македония с една от българските чети. Петров информира руската общественост за българската кауза в Македония и Одринско след като се завръща в Русия, а като резултат от това двама младежи от Русия идват в България и се включват в една от българските чети, действаща в Македония. Борис е хиротонисан в епископски сан на 5 август 1910 година в катедралата „Свети Стефан“ в Цариград с титлата моравски. На 10 декември 1910 година е избран за охридски митрополит.
В Охрид митрополит Борис работи усърдно за издигането на българското просветно дело.
В 1913 година е изгонен от епархията си от новите сръбски власти и до 1915 година Борис управлява новоприсъединената към българската църква Маронийска епархия. В 1915 година, по време на Първата световна война на 24 ноември 1915 г. Българската армия влиза в Охрид и Борис Охридски се завръща в Охридската епархия, а след смъртта на митрополит Козма Дебърски управлява и Дебърската епархия.
Остава в Охрид до края на войната в 1918 година.
След Първата световна война, митрополит Борис остава в София и е член на Светия синод до 1924 г. От 1924 г. до 1936 г. е изпратен като екзархийски наместник в Цариград, където се старае да запази имотите на Екзархията в Турция и да бъде в подкрепа на намаляващите българи в страната. От 1936 г. до 1938 г. митрополит Борис се оттегля в Рилския манастир. Умира на 22 октомври 1938 година в София, където е погребан.
Бог да го прости! Вечна да бъде паметта му!
