Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„Ничие око не се смили над тебе.. И минавах Аз покрай тебе и те видях захвърлена“ (Йезекийл 16:5-6)
Самарянката Фотини е една от първите жени в Новия завет, които Църквата почита като свитици. Вековете пазят спомена за смелата самарянка дръзко изповядвала името на Господ Иисус Христос пред самия император точно преди да пострада с мъченически подвиг. Жената, наречена от светите отци Фотиния /Просветителка/ по произход била полуезичница. Както знаем от историята самаряните били част от голямото израилско царство до властването на цар Соломон. След отделянето им от Йерусалим самаряните тръгнали по собствен път, изпадайки в езическите заблуждения и идолопоклонството на народите, с които се смесвали. Сложната религиозно-етническа обстановка в Самария отблъсквала юдеите до такава степен, че когато трябвало да тръгнат на север те заобикаляли тази област и избягвали дори да говорят с местните жители. Така пропастта между избраните юдеи и презрените отстъпници самаряните изглеждала непреодолима до момента, в който Спасителят не се намесва.
Евангелието ни разказва за онзи специален ден, в който Христос „трябва“ да мине през Самария и се спира да почине до един извор. Там Той среща една жена, дошла да си налее вода съвсем сама в най-горещото време на деня.
„Ето, твоята слугиня е в ръцете ти; прави с нея, каквото щеш.. И Ангел Господен я намери при извора в пустинята при извора“ (Битие 16:6-7).
Коя е тази жена, вадеща вода от кладенеца сама? Можем ли да я видим? Можем ли да я познаем? Защо е сама и защо се учудва на Странника, който иска вода от нея? Нима този избран юдеин не се гнуси от нея – нечистата езичница?! Как може именно нейните ръце да утолят жаждата на един праведник?! Никой почтен човек, дори от собствения й народ не би поискал вода от нея, а какво остава за един юдеин?! Да не би този човек да е по-велик от праотеца Авраам, който остави презряната слугиня в пустинята да умре от жажда?! Или от Яков, който е издълбал кладенеца!
За да прекрати непосилното й недоумение Христос започва да разкрива Себе Си пред самарянката, предлагайки това, което само Бог би могъл да предложи.
„Иисус й отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.“ (Йоан 4:10).
Колко от нас, които сме чели и слушали тази евангелска случка бихме разбрали веднага Христовите думи?! Замисляме ли се в ежедневието си за духовната си жажда и за нуждата ни от тази „жива вода“?! Душите ни жадуват до изнемога, а ние всеки ден пренебрегваме милостивата покана на Бог да утолим жаждата си. Да бихме знаели, че живата вода извира от молитвата, че кладенеца на живота се намира в най-близкия ни храм! Ако осъзнавахме, колко животворящ е дарът Божии, щяхме да просим от Него с възторга на Самарянката. Но вместо това ние търсим обикновената вода – снабдяването на битовите ни нужди, задоволянето на земните ни желания, сякаш те някога ще ни донесат удовлетворение!
„Защото две злини извърши Моят народ: Оставиха Мене, Източника на жива вода, и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода.“ (Еремия 2:13).
„Те са безводни извори, облаци и мъгли, от буря разнасяни“ (2 Петрово 2:17).
Господ познава тази наша заблуда и въпреки това Той търпеливо ни чака на кладенеца всеки ден. Бог знае вътрешната жажда на всеки един от нас и ни прощава за нашата окаяност. Още не разбирайки своята духовна жажда Самарянката поиска вода от Него, та да не ожаднява вовеки.
Как би могъл някой да бъде удовлетворен, ако не осъзнава естеството на нуждата си?! Възможно ли е да търсим щастието си в този земен живот, без да знаем наистина, какво ще ни направи щастливи? За какво реално жадува душата ни? Дали в нашите търсения на смисъл, задоволство и щастие не сме се превърнали в „облаци и мъгли разнасяни от буря“. Би трябвало вече да сме се уморили от търсенето на щастие в „пукнати водоеми, които не могат да държат вода“. Какво трябва да се случи, за да оставим нашето безплодно лутане и да се изправим преди истинската си нужда?! Може би се нуждаем от Божието изобличение, както самарянката.
„Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъже си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.“ (Йоан 4:16-17).
И ето, разголената душа на Самарянката застана пред Господа, заедно със всичките й прегрешения, всичките й търсения и цялата й жадуваща окаяност. Не се ли нуждае всеки един от нас от такова преживяване до кладенеца? Момент насаме с Господ, в който няма какво да се крие, а единствено можем просим опрощение за това, което сме прикривали. Случката при кладенеца е не просто разговор, а молитва. Една от онези молитви, променяащи живота. Момент, в който най-накрая се престрашаваме и отпускаме смирено треперещите си ръце, за да покажем раните си на Създателя. В такъв миг сякаш казваме на Небесния си Отец „Ето, Родителю мой, това направих с душата си, която Ти си сътворил. Тези рани си нанесох сам и не заслужавам да търся помощ от Тебе“. Вече сме се уморили да крием раните си, защото това ни коства твърде скъпо. Нямаме сили да търсим още нови и безполезни лекове за нашето окаяно състояние. Можем само да поискаме прошка и разбиране на болките ни от нашия Родител, такива каквито сме – голи, ранени, нечисти – жадуващи Неговата милост.
„и прострях полите на дрехите Си върху тебе и покрих твоята голота; и заклех ти се и встъпих в съюз с тебе, казва Господ Бог, – и ти стана Моя. Умих те с вода, измих от тебе кръвта ти и те с елей помазах.“ (Йезекийл 16:8-9).
Явно толкова е нужно на Бог, за да ни преобрази по Своя промисъл. Един разговор при кладенеца, където сме неудовлетворени и жадуващи. Където сме презрени и отхвърлени – сами с греховете си. За този няколко минутен разговор Самарянката се срещна с Господ. За няколко минути тя позна себе си и преосмисли живота си. Разбра, че Този, с Когото говори е Месията, разкриващ й всичко за нея. Това е Господ Иисус Христос, който я направи светица. Който я направи Просветилка и славна мъченица. Който е предопределил срещата на кладенеца от преди създаването на света. Господ Бог, който я обича, опрощава, изцелява и освещава. Който я среща на мястото, където се намира в собствения й окаян живот.
„Защото Господ те вика като жена, напусната и скърбяща духом, и като жена на младини, която е била отхвърлена, казва Бог твой.“ (Исая 54:6).
Само една такава среща при кладенеца може да покаже Божиите чудеса в живота ни. Как е възможно иначе една отхвърлена от обществото жена да доведе до Спасителя цял град езичници?! Как иначе, хората, които до сега са я осъждали и презирали сега да повярват на думите й, че Месията е дошъл при тях?! Трябва да имало нещо неземно в очите на тази развълнувана жена, тичаща по улиците, свидетелстваща за Христос. Най-вероятно по лицето й е сияел отблясъка на Божествената любов и опрощение. С колко ли истинска радост е звънял нейният глас, заради най-накрая утолената й жажда?!
Днес Господ призовава на среща при кладенеца всеки един от нас. Христос ни дава възможност да разкрием изпонаранените си души пред Него, да изповядаме греховността си и да поискаме Неговата опрощаваща благодат. Живата вода, която само Той може да ни даде!
„Вие, които жадувате! дойдете всички при водите“ (Исая55:1).
„Ще ви поръся с чиста вода, – и вие ще се очистите от всички ваши скверноти, и от всички ваши идоли ще ви очистя. Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът. Ще вложа във вас Моя Дух и ще направя да ходите по Моите заповеди, да пазите и изпълнявате Моите наредби.“ (Йезекиил 36:25-27).
„ защото ще излея вода върху жадуващото, и потоци върху изсъхналото; ще излея Духа Си върху твоето племе и благословението Си – върху твоите потомци. И ще растат между трева като върби край водни потоци.“ (Исая 44:3-4).
По молитвите на Света Фотина, Господи Иисусе Христе, спаси нашите души!
Автор: Даниел Лазаров
