Начало / Uncategorized / Как да се държим с ония, които ни мразят?

Как да се държим с ония, които ни мразят?

Живеем в свят, който е пропит от враждебност. Всичко около нас е настръхнало, атмосферата е изпълнна с особено напрежение и хората се лутат в лабиринти от невротичност и безпокойство.  

Да бъдеш съвременен човек, означава навсякъде и във всичко да напрягаш сетивата си и ожесточиш своите инстикти. Затова е битието днес е истинско предизвикателство и съществуването ни е въпрос на оцеляване, дори и в рамките на всеки един ден.

Тази задача е особено трудна за християните от настоящото време, независимо къде се намират и с какво се занимават. Те са подложени на провокации и агресия от всякакъв характер и животът им е като движение по острието на бръснача.

Длъжни са да внимават с всеки и навсякъде, но преди всичко да останат верни на изповядването и следването на своята лична и съкровенна вяра в Спасителя и Неговата Свята Църква.

Подигравките, обидите, грубото неуважение и откритото или прикрито несъобразяване с тях, както и подценяването им, като подход и принос в обществото са реален, но болезнен факт, който ги поставя в особено тежка ситуация. Те се намират в състояние на „кръгова отбрана”, спрямо всеки и всички в заобикалящата ги враждебна среда. От друга страна, те не могат и нямат право да реагират на атаките срещу тях от другите хора, защото учението на Христос изповядва любов и прошка към всички и особено към онези, които враждуват против тях. Това поставя вярващия в деликатна ситуация, в практическа невъзможност да се защитава срещу връхлитащите стихии на света. Той няма моралното право,  като последовател на Христос да отмъщава, да се занимава с интриги, дори да мрази или мисли нещо лощо против тях. Не може да използва целия интрументариум на нападащите го, защото има друг житейски ориентир и е посленик на Бога на земята. Затова и въпросът,  как практически да се държат с хората, които ги подтискат и атакуват е толкова болезнен.              

Свети ап. Павел изрича ясно и категорично: ”Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите,против светоуправниците  на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата!”/Еф.6:12/.       

Това означава, че този, който е враг номер едно и единствен е дяволът. Хората, които връхлитат и враждуват срещу християните са преди всичко негови слуги, последователи, без дори понякога да съзнавят това. Попаднали под неговото отрицателно въздействие и сами предали се малко или много под неговата обсебваща власт. Те са нещастници, които не проумяват своето състояние на отпадналост и нищожество, слаби хора, които не разбират и не желаят да разберат не само християнския начин на мислене и живот, но и борбата за отстояване на истинските ценности. Те са станали лесна плячка и играчка на въздействието на бесовете, които са пронизали техните души и са ги настроели враждебно против изповядващите Христос.                                                 

Затова християните не трябва да имат врагове. Нещо повече, те нямат право да отъждествяват никой от познатите си като такъв, а трябва да мислят за него като личност, попаднала под демонично въздействие, болна от своето лично невежество, неразбиращо стихията на „невидимата бран”.

За съжаление има доста християни, които забравят това и се втурват да преследват, враждуват срещу другите хора и самите те не само отстъпват от учението на Спасителя, но и сами попадат под силни демонични нападения. Под въздействие на старата си природа и увлечени от гордост и духовна неопитност се опитват да се защитават по законите на света и се държат недостойно, както в по-широк, така и в по-тесен кръг.

Отстъпват от светлината и стават обект на допълнителна доза обиди и подигравки, заради непоследователно и недостойно поведение. Попаднали във водовъртежа на лошите междуличностни отношения, те забравят завета на Великия Павел и слагат знак за равенство между личността на хората и дявола, като губят всякаква разлика между болестта на човека и самия човек. Намразват го като бързо забравят, че той просто е слаб и податлив към въздействието  на бесовете. Това ги унижава пред очите на невярващите, а тях допълнително депресира и дълбоко наранява.

Христос е Цар на любовта и мира, носител на Новия и най-възвишен завет между Бог и хората. Той недвусмислено се обръща към последователите си:

„обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят“/Мат.5:44.

Като техен учител и приятел изисква от тях не противопоставяне и отмъщение, а отговор изпълнен с любов, разбиране и прошка. Не да отвърнат по съшия начин, а да превъзмогнат себе си и да направят трудното – да го заобичат, простят, сторят  добро. Да захвърлят старозаветното „око за око,зъб за зъб”и да се опитат да положат една друга основа, нова реалност за отношения между хората. В това се състои подвигът на изповядващия вярата –да победи законите на света със силата на любовта и прошката, представяйки един по-висш личен пример. Не само да се издигнеш над врага си с мълчание и аристократизъм, а да събудиш и любов към него в недрата на сърцето си! Сам Той на Кръста се е молил за враговете си, защото в своето невежество и несъвършенство не са проумели какво вършат. Лесно е да обвиниш врага си , трудното е да проумееш, че е една слаба, болна душа, попаднала под въздействието на падналите ангели, слепи изпълнители на волята на Сатаната. Лесно е да връхлетиш, трудно е да се въздържиш и се издигнеш над низките си инстинкти.

Това, което може и е длъжен християнинът е да се моли за врага си. Да следва поведение, което е парадоксално за невярващите, но единствено и спасително за него. Да стори точно обратното за врага си-да го приеми не само с разбиране, но и с любов. Но любов искрена и чиста, без примеси от лукавство и лицемерие. Практиката показва, че искрената молитва в рамките и извън рамките на личното правило, както и записването на името за Света Литургия, в един или няколко храма могат да извършат чудеса и то за кратко време. Атакуващият попада под ново и неочаквано въздействие на душа, която се моли за него и упорства в желанието да му отвърне с добро. По този начин ангажира небесните сили – ангелите, които внушават на атакуващия да прекрати агресията и той постепенно попада под тяхното тихо и невидимо въздействие, без да подозира това.

Този ефект е още по-силен с четенето името на Светата Литургия от духовник, защото при нейното отслужване в хода на светата проскомидия се отделя частица  от тялото Христово и се потопява в чашата, потира с Христовата Кръв. Постоянството  на молитвата и този вид поменаване в олтарите, спират атаката и не само се преустановява истинското негативно въздействие, но и смирява атакуващият и той бавно, но сигурно се променя към добро.

Всичко това, по вдъхновение свише и през призмата на своя горчив опит, прекрасно  е проумял просветения ум на св. Серафим Богучарски, който казва в един от своите наставления:”Враговете си побеждавай с молитва. Чрез враговете, дяволът ни подбужда към гняв и злотворство, но когато  ти вършиш обратното на неговото желание, той тръгва срещу тях и ги възпира.” Вярващият въоръжен с Божието всеоръжие се намесва, не само своевременно, но и решително и промяна хода на агресията .

 чудотворецът на друго място заявява:

”Срещу враговете си се въоръжи с добро. Не си позволявай по никакъв начин да ги осъждаш.” Неосъждането, некоментирането и чистите помисли обезоръжават и смекчават душата на хулителя. Попаднал под властта на ангелите, той постепенно утихва и преустановява атаката. Ако победи съблазънта да осъди, интригантства или даже бурно обсъди тази „несправедливост”

пред другите се получава обратен ефект. Допълнително ожесточава нападателя и „налива масло в огъня”. Искрената, постоянна молитва и позитивните помисли се оказват най-мощните оръжия за хода на битката и на практика решават хода на цялата война.

 Когато нападнатият се държи кротко, колкото се може по-спокойно и мирно и прощава, тогава  разпръсква интензитета на нападението и сломява силата на агресора. Още повече,  ако не коментира пред другите и отказва да влезе в ритъма на неговия тон на нападки и не му отмъщава с клюки, интриги и някакви показни и подмолни акции за самозащита. Не предприема никаква „по светски” контраатака, за да уязви нападателя. Още по-силно въздействие постига, ако превъзмогне себе си и се доближи до него и поиска прошка, пръв, ако го е обидил или засегнал, за да изчистят отношенията си. Тогава поведението на нападащия може внезапно и бързо да се промени, като бъде поразен от жеста и да се превърне в негов почитател, благодетел или вече искрен приятел.

Житията на светиите изобилстват от примери с най-високо нравствено съдържание. Те ясно и красноречиво свидетелстват за подвига на Божиите избраници и всичко това изречено отгоре са го написали с духа и кръвта си. Потвърждение за това намираме в житието на св.Йоан Кранщатски, който в рамките на своето пастирско служение е понесъл много хули, обиди и клюки от един от служителите в храма, който въпреки подчинението си положение го злепоставял навсякъде. Батюшката търпеливо понасял всичко това, но дори болен и в тежко положение се поклонил на своя зложелател и му поискал прошка за всичко, ако нещо го е обидил и засегнал. Въпросният служител така се трогнал и умилил, че не само прекратил попълзновенията си към него, но и после навсякъде говорил , че отец Йоан е чудесен човек и пример за всички духовници.

Нашият Спасител ни призовава към свято служение на Бог и ближните си. Той сам остави примера Си, като от Кръста се моли на Отца Си за прошка на онези, които Го осъдиха и подложиха на унижение. Всеки от нас нека се опита да бъде Негова икона и да го изобрази в своя малък и противоречив път към Царството Божие. Да не се увлича от законите на света  или да се подава на старата си природа и въздействието на бесовете, а да Го следва като учител, приятел и личен Спасител !Амин!

Автор: Свещеник Ясен Шинев

 

 

За Ангел Карадаков

Виж още

Руската православна църква прекъсна евхаристийното общение с Вселенска патриаршия

На своето заседание Св. Синод на РПЦ-МП взе решение да прекъсне евхаристийно общение с Вселенска ...