Начало / Uncategorized / Боклукчията

Боклукчията

Започна да ръми и Стоян побърза да извади поредната торба с боклук от контейнера пред блок 77. Правеше това всяка сутрин, но днес особено му беше неприятно. От работата си не се оплакваше, но днес бе рожденият му ден. Държейки плика с боклук се замисли.

И нормално, като всички хора, и той желаеше да прекара единствения негов ден в годината със своите близки. Близки той почти нямаше. Жена му го бе оставила, а единствената му дъщеричка почти не го виждаше, защото след развода му бяха забранени срещите с рожбата му. По снимки той виждаше как тя пораства и се превръща в жена. От развода му бяха минали цели 12 години. Бързо се изтъркулиха, както впрочем се катурна и животът му. От преуспял и заможен мъж с професия, приятели и семейство се превърна в боклукчия. След развода си се пропи, изоставиха го приятели и близки, а от работата го изгониха. Останал без пукнат лев и чисто сам Стоян прецени, че не би могъл да прекарва повече живота си в празнота. Реши и се промени. 

Тези неща не стават бързо т.е. промените. Хората, които са били зависими от алкохола най-добре могат да кажат, а и да потвърдят думите ми. Та, Стоян започна работа на първото място, на което го приеха. Това бе местната боклукчийска фирма, която току що бе започнала работа в града и набираше работници. Вярно, повечето хора бяха от местното малцинство, но пък за сметка на това бяха добри. На Стоян това му стигаше, та даже му беше и много. Беше отвикнал да общува с хора, а тези иначе не толкова интелигентни и наглед неугледни хорица, му показаха, че може да си добър човек и без да си богат и преуспял, а още по-малко грамотен. В своята фирма той започна да се чувства добре и наистина с времето привикна и вместо да го унижава тази работа се превърна в смисъл на неговото съществуване. 

Всяка сутрин той ставаше в 4:30 часа, за да започне да събира хорския боклук. В началото мисълта, че събира отпадъците от хората му се виждаше обидна. Та той имаше една бакалавърска степен и две магистратури, едната от които в чужбина. Знаеше и два езика. После обаче тази мисъл премина в разбиране на обстоятелствата и най-важното – в тяхното приемане. Събираше боклуците и се радваше, че прави света едно по-добро място за живеене, по-чисто. Някога самият той изхвърляше боклука от терасата, защото го бе мързел да слезе, а сега сам събираше хорския боклук. И наистина това си бе някакъв вид възмездие за предишния му разгулен живот.

Единственият грях, който може би имаше Стоян бе, че не можеше да прости. Прошката му бе особено трудна. Не можеше да прости на жена си, че го остави сам, че го принуди да живее на ръба на оцеляването, след като успя да му вземе дома и семейството заради друг мъж. Не можеше да прости и на приятелите си, защото го оставиха чисто сам пред грозната истина – да промени живота си на 180 градуса. Сам.

Обаче знаете, че на рождените си дни хората се променят. А Стоян не бе по-различен.

Стоейки пред блок 77 се сети за оня откъс от евангелието, което някога му се бе прокрадвало през погледа, че трябва да прощаваш на човеците седемдесет пъти по седем. Дали трябваше да прости? Дали трябваше да забрави, да загърби и да продължи или трябваше да остане в миналото си и повече да не погледне напред? Такива въпроси минаваха през главата му. Тогава той се сети, че държи чувал с боклук, а колегите му го чакат повече от 10 минути.

Тръгвайки с боклукчийската кола той загърби блок 77. Блокът, в който живееше бившата му жена със сегашния й съпруг и дванадесетгодишната му дъщеря. Той вече бе простил. А ръменето се бе превърнало в дъжд. 

Автор: Вестител Черногорски

За Ангел Карадаков

Виж още

Неделя седма след Пасха – Познаваме ли Иисуса Христа

„А вечен живот е това: да познават тебе единаго истиннаго Бога и пратения от тебе ...