Начало / Uncategorized / Всичко ли зависи от Бога ?

Всичко ли зависи от Бога ?

Много често в разговорите между християните, по повод или без всякакъв повод и основание се чуват въздишки и възклицания: ”Да, Всичко зависи от Бога!”, ”Както Той е решил-ние какво можем да направим!”, ”Нищо не можем да направим сами!”.

Това не би трябвало да ни изненада, или да събуди нашето сериозно възмущение, защото в основата си е вярно и правдиво. Защото наистина Бог е алфата и омегата за всичко, Всемогъщ и Всеподател на всяко добро дело, изпълва всичко и Вселената е изцяло под Негова власт. Но това не трябва да избутва въпроса за човека като пълноценна личност някъде встрани и да го прави безучастен, статичен и пасивен. Не следва да го лишава от дълбоко индивидуалното му начало и право да избира и да се бори за спасението си. Не бива да го държи „отвъд ”всичко това, а да го постави на подходящото място, а именно в осветление и да постави въпроса за неговата активност и да изисква християнската му отговорност за поведението му.

Последователят на Христа не трябва да заравя своята немощ и да търси оправдание за своята индивидуална безличност, а да я осъзнае в цялата си дълбочина  и след като призове Бог и Неговата всепроникваща благодат да се опита да я освети и превърне в нещо творческо и вдъхновено.

Да излезе от своята нищета и да потърси своя дълбоко уникален път към Небето. Бездушието и духовната леност са болести, които трябва да бъдат излекувани от всеки вярващ с лекарствата на Светата Църква и наставленията на Светите отци. Нещо повече –подвизаващият се трябва с благословението и подкрепата на Бога своя лична стълба, за да излезе от бездната, в която се намира. Нашите погрешни помисли много често ни поставят в деликатна ситуация ние да се самозажидаме и дори самопроклинаме и после да обвиняваме Бог за всичките ни несполуки. С необмислените си действия ние си причиняваме вреда много повече от колкото всеки наш неприятел и дори изземване функцията на дявола.

Ако наистина всичко и абсолютно всичко зависеше единствено от Господ, Нашият Спасител Иисус от Назарет щеше ли да изрече няколко пъти в хода на своята историческа и духовна мисия: ”Да бъде според вярата Ти!”/Мат.15 21:28/.                                                                                          

Нима не му е лесно да свърши не просто всичко, а абсолютно всичко по чудотворен начин и без ни най-малко участие на човека? Нима не може да лекува и изцерява без прякото или косвено участие на хората? Но Той се обръща към хората, за да потърси тяхната лична отговорност и изисква тяхната реална действеност и ангажираност. Протяга ръце към тях и очаква техния съкровен отговор, като уважава тяхната уникалност. Той очаква тяхната активност и се обръща с въпроси към делата им. Той  иска всеки да извърви своята част от пътя към Него, както Баща оставя малкото си дете да направи малките си крачки до Него и като го види в тази ситуация да го приеме в обетията си. Ако не беше така, щеше ли да изрече: ”Искайте и Ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще Ви се отвори !/Мат.7:7/.

Той е решавашият, позволяващият, допускащият , но и очакващият!  

Творецът ни е създал „по свой образ и подобие”, но ни е вложил дълбоко във всеки един от нас свободна воля, за да участваме активно в делото на своето спасение. Изисква от нас да бъдем ”съработници Божии!”, Негови ръце и нозе. Той е споделил с нас всичко Свое – съкровенно и ценно. Свободната воля е дар, но и богатсво и проклятие в зависимост от това как, колко и как го използва. Тя е като стрелка, която човек завърта в правилната, или неправилната посока. Християнството е уникално и с това, че Бог не напрапва Себе си, а напомня, чука на вратата без да я разбива, дава знаци, без да задължава когото и да е. Той дълбоко уважава правото на избор на всеки и във всеки един момент. Не само е достъпен, но и деликатен, не действа шумно и не идва с фанфари, а идва тихо и едва доловимо. Бог не решава винаги и абсолютно всичко, а оставя и нужното пространство за човека, като учтиво очаква неговия личен отговор.   

Великият Павел, който превръща учението на Иисус в система, многократно назидава и наставлява християнина в ранната църква, като апелира към осъзнаване и активното Му следване. В посланията си изисква от тях лично дръзновение и прояви на себеотрицание за отстояване и разширяване на тяхната мисия. Дава преки съвети и наставления, а не рисува някакви абстракти насоки за развитие. Неговите слова са ясни, конкретни и посочващи конкретен вид поведение,  с целта да се избягват определи духовни болести и заблуди. Като бивш функционер и висш служител на юдаизма на него му е повече от ясно, че едно учение за да успее в обществен план, да отстоява атаките отстрани и продължава напред е необходимо неговите последователи да действат при голяма напрежение на силите. Да работят за него на предела на възможностите си и не щадят нищо свое. Затова и неговите съвети нямат пожелателен характер , а са ясни и конкретни и дори звучат като заповеди към войници в бойни условия!

Всеки, които познава драматичната история на християнството чудесно знае че то не би успяло да се наложи в историята без проявите на личен пример на всеки вярващ, искрен последовател на Спасителя. Изливащата се Божия благодат е като „манна небесна”, за онези които са решили да последват Иисус Христо и Неговите ученици. Всички те се преживели своя ад, приминали са през огън и вода, превъзмогнали какво ли не в своя личен и съкровен път към Царството Божие.

Този духовен успех и исторически триумф е немислим без себераздаването и дори саможертвата на Христовите последователи.

Той е като дърво чийто плодове няма как да узреят, без постоянната и настойчива грижа на неговите стопани. Явно че те не следва да разчитат само на Небесния отец и Неговите ангели, а са работили здраво и последователно за него.                   

Един от стълбовете на Светото Православие в ІV в., св. Йоан Златоуст пише в едно от своите творения:

”Не казвай, че всичко е от Бога , защото и от Теб зависи дали ще разгориш огъня на вярата сии ще го превърнеш в пламък, или ще го оставиш да тлее!”

Христос стои с обърнато лице и отворени ръце към всеки и очаква неговия личен отговор и участие в мисията на Светата Църква. Небесният огън, който е въдхнал в жилите на вярващите, трябва да бъде движеща сила за всичко тяхно и с водени от него да преобразят тази прокълната и пропита с грях земя.                           

В творенията си, Светите отци препоръчват дела на вяра и лично подвизаване без щадене на силите и сами дават пример за лично дръзновение и себеотрицание, като достигат дори и до лична саможертва. Те самите са изпълнили принципа ”оra et labora „/моли се и работи/и са предали това на всички християни и със слово и на дело. Красноречив пример за това са трудовете на св. Николай Мирликийски, св. Спиридон Тримитунтски, Св.Йоан Кранщадски или Св. Игнатий Брянчанинов, както и всеки праведник или искрен изповедник. Всички те не са успокоявали с мисълта, че ще бъдат спасени, само защото веднаж са повярвали, а са положили неимоверни трудове и понесли лишения от всякакъв характер за да заслужат мястото си в Царството Божие. Съзнанието на собствена немощ и нишета пред Бога, не ги е тляаснало към униние,  ропот или безпокойство, а ги е вдъхновило да работят неуморно, без да щадят себе си в духовните си пътища.

Превърнали са живота си в подвиг, оставайки далеч зад себе си подигравките и презрението на света.                                                               

Живеем в свят, който провокира нашата активност. Сега и повече от всякога враговете на Светата Църква са настръхнали против нея и използват какви ли не методи, за да я сломят.Дойде времето в което всеки един от нас трябва да заеме някаква позиция, относно всичко, което става около нас. Не бива да се крие в своята немощ и самодостатъчност, а да търси и намира пътища за да бъде активен , на мястото където е призиван!Да захвърли своята „топлохладност”, да разчупи личния си конфорт и да даде своя отговор. Не просто да зарови таланта си в земята, както нерадивия слуга ,в притчата за талантите и да дава някакви уклончиви отговори за своята немарливост, а да ги умножи и преумножи, както добрите и верни служители на Господаря си. Да се постарае да бъде полезен за себе си и ближните с даровете, които е получил от Духа Светаго и въпреки всичко и всекиго да  оползотвори свободната си воля с трудове за лично благочестие!

Автор: Свещеник Ясен Шинев

За Ангел Карадаков

Виж още

One 2,500 Russian Communist Party supporters cries with a portrait of former Soviet leader Vladimir Lenin during a rally in the center of Moscow on April 4, 2009 to condemn the Russian government and its handling of the economic crisis, part of nationwide protests organized by the Communist Party. AFP PHOTO / OXANA ONIPKO

Може ли да има „християнски комунизъм“?

Руският президент Владимир Путин сравни комунизма с християнството, а мавзолеят на Владимир Ленин – с ...