Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
– Отче, как на някои места живеят добри хора?
– Заради това, че и предците им са били добри хора, оставили са едно добро потомство и сега добрата традиция се продължава. Не че мястото или пръстта раждат добри хора! Когато едно място има добра или лоша традиция, тя продължава. Там в Епир има едно село, близо до албанската граница, където жителите му ходели на вечерня служба, на света Литургия, когато имало, дори и на повечерие. И тези хора още от този живот живеели в рая, а в другия живот пак ще отидат в рая. Те помогнали на себе си, помогнали и на следващото поколение и създали една добра приемственост. А когато потомците заварят една добра традиция, тази традиция продължава. Точно в съседното село всички крадяли. Имало там и един свещеник, но и той крадял икони от църквата! Не че в това село пръстта била такава, но хората там имали този лош навик. Така оставили един лош порядък и тази лоша традиция продължава.
Много работа е нужна, за да се зароди там една добра традиция. И забележи, че ако някой е лош, всички се опитват да докажат, че не е от техния край, и търсят другаде произхода му. Когато пък някой е светец, се надпреварват да го изкарат, че е техен. Така е и със свети Козма Етолийски. Въпреки че бил родом от централна Гърция, ще не ще, наредили го сред светиите епирци, понеже баща му бил от епирското село Граменохория! Запознах се с един глава на семейство, който когато говореше, постоянно и нервно си клатеше пръста. После и неговите деца, когато говореха, си клатеха пръста! Защото децата възприемат всичките навици на баща си. Копират ги съвсем точно.
Целта обаче е човек да възприема само доброто, защото в противен случай злото се увековечава. Спомням си едного, който отиде в идиоритмичен манастир, но там не му допадаше. Старецът му казва: “Стой, чедо, ще се променят нещата”. А неговото “чедо” го пита: “Как, отче, ще се променят нещата? Послушникът на едикой си старец е също като самия него. Послушникът на другия старец – досущ като него. Така че как ще се променят нещата?” Когато в един манастир или братство съществува някакъв лош навик, а послушниците нямат доброто безпокойство и повтарят, каквото видят, тогава този лош навик се увековечава.
Докато, ако послушниците имат доброто безпокойство, тогава едно лошо заварено положение може да се промени към добро. По този начин могат да се увековечат и доброто, и злото. Това, което съм разбрал, е, че всичко, което ни е останало от светоотеческата и уставната традиция, е като зърна, останали по лозата след гроздобер. Затова трябва да сме внимателни, за да се запази малко квас. Като християни ние имаме дълг и нямаме право да оставяме след себе си една лоша традиция.
Преди не много години в Женева се събраха богослови, професори и т.н. на предсъборно съвещание. Бяха решили да отменят Рождественските и Петровите пости, а от поста на светата Четиридесетница, да съкратят една-две седмици, понеже така и така народът не ги спазвал. Отишли и някои тукашни професори. Когато се върнаха, дойдоха при мен, за да ми разкажат всичко това. Аз толкова се възмутих, че им се развиках:
“Не разбирате ли, какво правите? Ако някой е болен, има оправдание да яде, за него не важи общото правило. Ако някой не е болен, но поради немощ яде, нека каже: “Боже мой, прости ми”, да се смири и да каже: “съгреших”. Христос няма да го обеси. Ако обаче не е болен, нека спазва поста. Който е безразличен, яде, без да го интересува. Така че всичко си върви според реда. Ако мнозинството не спазват поста и то без сериозна причина, а ние, за да угодим на това мнозинство, отменим постите, то знаем ли какво ще е следващото поколение? Може то да е по-добро и да съумее да спазва всичко с точност!?
С какво право да отменяме всичко това, след като нещата са прости?” У католиците има един час пост преди светото Причастие. И ние ли ще се водим по този дух? Нима ще благославяме нашите немощи и падения? Нямаме право поради нашите немощи да създаваме едно християнство според нашата мярка. И малцина да са тия, които могат, трябва заради тях да се запази редът. Ако болният е на чуждо място, нека яде, без другите да го виждат, за да не се съблазнят. Нека, да речем, си вземе киселото мляко и да си го изяде вкъщи. Един ми каза: “Това е лицемерие”. Казвам му: “Защо не отидеш да съгрешиш насред площада, за да си по-искрен?” Как им представя нещата дяволът! Правим си едно свое Православие и според него тълкуваме и светите Отци, и Евангелието! В нашето време, когато има толкова образовани хора, Православието би трябвало да блести. Един свети Никодим Светогорец само, какво дело е извършил! Колко слова е написал, колко книги, всичките синаксари. Знаел е наизуст всичките библиотеки! И не е имал нито копирна машина, нито компютър! Нека човек се старае да е колкото може по-добър християнин. Тогава ще има духовни сетива. Малко или много ще го боли за Православието и за Отечеството си, и ще чувства дълга, който има като православен и като грък. И след това като научи нещо, ще се поинтересува, ще се обезпокои, ще се моли. Но ако трябва да му казват други: “Сега се поинтересувай за това, сега се погрижи за онова”, ще е като едно ръбато колело, което постоянно ще има нужда да го бутат, за да продължи. Целта е човек да бъде задвижван отвътре. Тогава ще се търкаля добре като кръгло колело. А когато човек стане добър християнин, сам вътрешно се задвижва, а и Бог тогава го известява вътре в душата му повече и от онзи, който чете. Знае не само това, което се пише, но и това, което е замислено да се пише. Разбрахте ли? Над такъв човек идва божествено просвещение и всички негови действия стават богопросветени. Цялото това наследство, което Христос ни е оставил, нямаме право да го разпилеем и загубим в наши дни. Ще отговаряме за това пред Бога. Какво са претърпели първите християни! – животът им е бил постоянно в опасност. А днес какво безразличие съществува!… Макар че днес няма мъчения, животът ни не е в опасност и можем да просвещаваме народите, защо ставаме все по-безразлични? Ние днес имаме малко мир, а знаеш ли какво са изживели предците ни? Знаеш ли колко хора са се жертвали? Сега не бихме имали нищо, ако те не бяха се пожертвали. И правя едно сравнение: как тогава, въпреки че животът им е бил в опасност, са пазели вярата си, и как днес, без никакво насилие изравняват всичко със земята! Онези, които не са губили националната си свобода, не могат да разберат. Казвам им: “Да пази Бог, да не дойдат варварите и ни обезчестят!” Отговарят ми: “И какво толкова ще стане?” Чуй само!?
Такива са хората днес. Дай им пари, автомобили и не ги интересува нито вярата, нито честата, нито свободата. Дължим Православието си на Христа и на светите мъченици и отци на Църквата. А свободата си дължим на националните си герои, които са пролели кръвта си за нас. Длъжни сме да почитаме и да опазим това свято наследство, а не да го погубим в наши дни. Жалко е да се погуби! И виждаме, че както преди да започне война, изпращат индивидуални призовки, тъй и сега Бог лично си призовава хора, за да оцелее нещо и да се спаси творението Му. Бог няма да ни изостави, но и ние трябва да направим, каквото можем по човешки, а за което не можем да се погрижим по човешки, нека се молим да помогне Бог.
С болка и любов за съвременния човек
Слова Том 1
Снимка: http://www.pemptousia.gr
