Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Преди няколко дни вървях по центъра и чух следния разговор между момиче и момче. Трябва да уточня, че видимата им възраст не бе повече от 17 години.
Знаете, че в центровете на повечето наши градове, а и на европейските, има хора изпаднали, хора лишени от дом, препитание и семейство, които просят, за да се прехранват. На този булевард, по който аз минавах имаше възрастен господин, който се бе прехлупил и присвил, къде заради годините си, къде заради не лекия живот, който може би водеше. Момичето и момчето вървяха пред мен. Когато минаваха покрай възрастния дядо момчето спусна пари в ръката му и продължи, а момичето с изненадан поглед го попита:
– Защо го направи?
– Ами нали трябва да сме добри, каза момчето.
– Така ако даваш на всички, които просят ще фалираш до края на булеварда, каза с лека ирония момичето.
Момчето нищо не отговори на тези думи. Смени темата на разговора. Подминах ги аз, но думите на момичето останаха да отекват в мен. Можеш ли да фалираш от любов? Този въпрос и до сега стои пред мен. Знаем много за любовта, писало се е, говорено е, но някак си не можем да я разберем в пълнота докато не я заживеем. Заживяването в любовта т.е. отдаването изцяло на другия иска дълбока жертва, която малцина от нас могат да положат и да дадат.
Във Второто послание до Тимотей апостол Павел казва, че „лукави човеци и измамници ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани. Но ти пребъдвай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш, от кого си научен“ (2 Тим. 3:13-14). Тръгнал ли си по нанадолнището, което е грехът то обезателно ще стигнеш бездната, затова и който се е отдал изцяло на греха и не му се съпротивлява няма как да не напредне в него. Ние пък, които сме Христови трябва да пребъдваме т.е. трепетно да стоим в това, на което сме научени, а и още се учим, бидейки младенци във вярата си.
Научени сме да бъдем с отношение към другите, което отношение трябва да бъде провокирано от любовта ни и желанието да угодим на Бога. И ако трябва да се върна на цитата, с който започнах ще трябва да кажа, че не можеш да фалираш от любов. Любовта е преизпълваща сърцето, тя носи животворящия Божи Дух със себе си и променя по малко човека, до който се е докоснала.
Любовта обаче често се изразява не само в нещо голямо, в нещо, което променя живота. Любовта много често или да не кажа почти винаги е в онези малки жестове, които те стоплят и докосват.
Ако някой те попита дали си ял или пил, дали си самотен или щестлив, дали ти е студено или топло, дали имаш нужда от нещо или пък има с какво да се похвалиш, ако ти подаде ръка, за да пресечеш улицата или те настигне, за да ти даде изпадналия портфейл, пак е любов. И знай, че любовта не носи зло, не тежи. Щом някой те обича няма да те насилва, няма да те пришпорва. Ще бъде доволен и на малкото и то само, защото те обича. А който обича той не фалира откъм любов.
Автор: Ангел Карадаков
