Начало / Uncategorized / Даниел Лазаров: Младежката среща в Яш променя животи

Даниел Лазаров: Младежката среща в Яш променя животи

В началото на септември се проведе традиционната младежка православна среща в Румъния. Домакин на тазгодишната среща бе гр. Яш. Над 8000 младежи от целия свят се събраха и говориха за Бога, а България бе представена от 45 младежи водени от Русенския митрополит Наум. С един от тези младежи Даниел Лазаров разговаряме.

– Защо реши да участваш в международната православна среща в Румъния?

20622045_1728131973894373_2517778007645949720_n– Когато видях обявата за набирането на младежи от България за въпросната среща си помислих, че е твърде хубаво, за да е истина. Знаех, че някъде из страната се провеждат православни лагери за деца и младежи, но за пръв път чувах за събитие от такъв мащаб за младите православни християни.

Още преди да бях прочел цялата обява, бях сигурен, че искам да участвам.

Винаги съм искал да преодолея чувството на изолираност като християнин и това беше моят шанс. Перспективата да срещна хора споделящи моята вяра и ценности ме привличаше изключително много. Слава на Бога, очакванията ми бяха надминати.

– С какви хора се запозна там? Какво те впечатли?

– Бих могъл да разказвам много за всички млади православни християни от всички краища на света, с които се запознах там. Имах удоволствието да се запозная с православен британец, американец, унгарец и други. Хора от различни нации, култури и езикови групи, които си приличаха по едно и също нещо – носеха Христос в себе си. Не мога да скрия дълбокото си възхищение от една сестра в Христа, която бе родом от Палестина. Тя сладкодумно ми разказваше за нейният роден град Витлеем – градът, в който нашият Господ е бил роден. В съзнанието ми изникват този и много други ярки спомени от всички нови братя и сестри, с които се сдобих на тази международна среща.

За моя изненеда, обаче, хората, които най-много ме впечатлиха бяха българите.

Събрани от различни енории, различни епархи и  градове в България българските православни, младежи ме обогатиха изключително много. Самото знание, че в нашата иначе преобладаващо атеистична страна е способна да роди, отгледа и възпита толкова искренно вярващи и религиозно-ерудирани младежи ме направи щастлив. Ако не бях участвал на тази международна среща сигурно щях да си остана в заблудата, че България няма потенциала да предаде вярата на идващото поколоние.

Срещата в Яш разби песимистичните ми убеждения, относно бъдещето на нашата Църква, а впрочем и на държатавата. Точно за това подобен тип формати са полезни.

 – Един от въпросите, които задаваха в Яш бе какви спомени ще занесете в родината си. Какъв спомен донесе ти?

– За мен много силни емоционални изживявания бяха общите молитви на градския площад в Яш. Също така никога няма да забравя атмосферата от маршируването на заключителния парад в предпоследния ден на срещата. На този парад успях да почувствам целия капацитет на енергията и ентусиазмът, на които обедините млади хора са способни. Вървейки през най-оживените улици на града, ние представлявахме една жива многоцветна река от младост и вяра. Сигурен съм, че това усещане не беше само мое, тъй като го виждах отразено по лицата на всички местни жители, които наблюдаваха парада ни с искренна радост и възторг. Тези мигове наистина ме промениха много.

DSC_7466

– Трябва ли да се правят подобен род събирания?

 – Според мен „трябва“ е точната дума. Ние младите православни християни имаме участта да сме изповедници на автентичната вяра в Иисус Христос, и то в тези наистина тежки за Църквата времена. Не е никак лесно да съвместяваш православната си вяра с живота в двадесет и първи век, а изолацията, която сами си налагаме прави тази задача още по-трудна.

Вярвам, че ние сме призовани да пребъдваме в Църквата – Тялото Христово на земята, точно защото заедно сме силни и твърди във вярата си.

Днешният свят ни поставя пред такива трудности, че само заедно, в дух на братство и любов, можем да се справим с общите ни проблеми. Днешните младежи са утрешните епископи, свещеници, дякони и миряни. Вярвам, че сега е нашият шанс да намерим обща трибуна и общ език, на който да споделяме и изповядваме вярата си. Подобен род събирания са прекрасна възможност да не бъдем вече капсулирано малцинство, пръснато по енориите, а да растем със съзнанието, че сме част от еднатата света, вселенска (съборна) и апостолска Църква. По този начин ще сме по-малко самотни, по-малко плахи и повече братолюбиви. Бих искал да видя подобна среща и на национано ниво, в България.

DSC_7886

– Ще участваш ли другата година пак?

– Разира се! Бих участвал без да се двоумя! Единственото, което ме притеснява е възможността, да не сме в точно същия състав,  в който бяхме тази година. Много се привързах към всички и ми се иска този колектив да продължи съществуването си през годините. Надявам се, на срещата през 2018 да видя отново същите хора, но също така се надявам да срещна и още нови братя и сестри в Христос.

С Даниел Лазаров разговаря Ангел Карадаков. 

За Ангел Карадаков

Виж още

2032728_Articolo

Йеруласимският патриарх Теофил се срещна с папа Франциск

Тази сутрин се състоя срещата между Йеруласимския патриарх Теофил III и римският папа Франциск. Посещението ...