Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
С дълбока скръб цялото изпълнение на Българската православна църква възприехме вестта за кончината на нашия обичан в Господа събрат, кириарха на Видинската епархия Негово Високопреосвещенство митрополит Дометиан.
Кончината на митрополит Дометиан е огромна загуба не само за духовенството и вярващите от Видинска епархия и за цялата БПЦ, но и за целия православен свят. С болка си припомняме днес словата на свети пророк Давид: „Дните на човека са като трева, като полски цвят – тъй цъфти той: понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава” (Пс. 102:15).
Днес душата на блаженопочиналия митрополит Дометиан предстои пред Бога, към Когото винаги се е устремявало неговото пламенно сърце. Ние вярваме и знаем от думите на Псалмопевеца, че „милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят… които пазят завета Му” и изпълняват заповедите Му (Пс. 102:17-18), че за всеки верен Божи служител „животът е Христос, а смъртта – придобивка” (Филип. 1:21).
Високопреосвещеният Видински митрополит Дометиан
(в мире – Димитър Попвасилев Топузлиев) е роден на 11 ноември 1932 г. в с. Хасовица, Смолянско. След завършване на основното си образование, през есента на 1947 г. е приет за ученик в Пловдивската духовна семинария, обединена от есента на 1950 г. със Софийската и преместена при гара Черепиш, курсът на която завършва през 1952 г. От края на същата година е студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, която завършва през 1956 г.
На 14.01.1959 г. в мъглижкия манастир „Св. Николай“ Димитър Топузлиев е постриган в монашество с името Дометиан от Старозагорския митрополит Климент под духовото старчество на архимандрит Панкратий (по-късно Старозагорски митрополит). На 10.03. с. г. в старозагорския катедрален храм
„Св. Димитър“ е ръкоположен в йеродяконски чин от митрополит Климент и е назначен за епархийски дякон, проповедник и певец при храма „Св. Богородица“ в гр. Стара Загора.
От началото на м. септември 1959 г. до 1962 г. йеродякон Дометиан е на богословска специализация в Московската духовна академия. Там на 18.07.1962 г., в академичния храм,
с благословението на Св. Синод на БПЦ е ръкоположен в йеромонашески чин от Руския патриарх Алексий (по време на съслужението му с Българския патриарх Кирил).
Завърнал се в Родината, от 01.01.1963 г. е назначен за протосингел на Великотърновската митрополия, която длъжност изпълнява до края на м. февруари 1967 г. Като такъв на 04.12.1963 г. във великотърновския катедрален храм „Рождество Богородично“ е възведен в архимандритско достойнство от Великотърновския митрополит Стефан.
От 10.03.1967 г. архимандрит Дометиан е на научна специализация в Монашеския център в Тезе, Франция, а от м. октомври същата година и в Икуменическия институт при ССЦ в Босей, Швейцария. От м. февруари до м. август 1968 г. слуша лекции в Богословския факултет в Лозана, а от м. август 1968 г. до м. август 1969 г. е на стаж и езикова специализация в Лондон и Оксфорд, а заедно с това слуша лекции и в колежа „Кадестън“.
От 01.09.1969 г. до 01.11.1970 г. той е протосингел на Софийската митрополия, а от 01.11.1970 г. е назначен за главен секретар на Св. Синод, какъвто остава до 01.03.1979 г. Като такъв на 15.12.1974 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ е хиротонисан в епископски сан с титлата „Знеполски“ от блаженопочиналия патриарх Максим.
Както в Родината, така и извън нейните предели с усърдие изпълнява всички послушания, които Светият Синод му възлага. От 01.03.1979 г. епископ Дометиан е управляващ българската Акронска епархия в САЩ, който пост заема до м. март 1983 г. След завръщането си в България, от 01.04.1983 г. до м. юли 1987 г. е викарий на Софийския митрополит. На 26.07.1987 г. е избран, а на 02 август с. г. е и канонично утвърден за Видински митрополит.
За тридесет годишното си митрополитското служение покойният архиерей се потруди усърдно на Христовата нива, оставайки верен разпоредник „на тайните Божии” (1 Кор. 4:1) и ревностен свидетел на евангелската истина. С неговото дейно управление в диоцеза на поверената му от Бога епархия са възстановени множество манастири, храмове и параклиси.
В своето служение покойният кириарх на Видинската епархия,
от дество знаещ „свещените Писания” (2 Тим. 3:15), се стараеше да пребъдва в това, на което е научен и което му бе поверено
(2 Тим. 3:14) и се стремеше вярно да „преподава словото на истината” (2 Тим. 2:15).
Като възнасяме топли молитви към всемогъщия Творец и Спасител на света за упокоение на новопреставления наш събрат и съслужител, надяваме се, че делото на неговата вяра, трудът на неговата любов и търпението на неговата надежда „у Господа нашего Иисуса Христа пред Бога и Отца нашего” (1 Сол. 1:3) ще бъдат милостиво приети пред престола на Всевишния. Ние вярваме, че за своето предано и вярно служение на Църквата Христова, той ще чуе призива на Небесния ни Отец: „Добри и верни рабе, влез в радостта на господаря си” (Мат. 25:21). Амин.
Бог да прости и упокои душата на новопредставилия се в Господа Високопреосвещен наш събрат Видински митрополит Дометиан! Вечна и блажена да бъде неговата памет!
Слово на Българския патриарх Неофит произнесено на опелото на Видинския митрополит Дометиан.
