Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Много често в рамките на своето служение, енорийският свещеник среща в разговорите и беседите с миряните оправдания и уклончиви отговори, които издават тяхното маловерие и духовна немощ. Не са малко случаите, когато неговата искреност и желание за духовно пробуждане да бъде посрещнато с неразбиране и прояви на леност и нехайство. Съветите дадени в изповед или личните събеседвания да потъват в блатото на топлохладността и лошо прикритата немарливост. За някои неща няма оправдания! Никакви полумерки или изопачаване на личното желание за подвизаване не следва да бъдат приети! Те са прояви на лоша духовна дисциплина и организация в послушанието на конкретния християнин. Има не малко хора, които на въпросите на свещеника за техния духовен живот – молят ли се редовно, спазват ли молитвените правила в хода на деня, дават несъстоятелни и направо недостойни отговори. Жалките оправдания от рода на „Нямам време за сутрешна молитва!”,”Имам прекалено много семейни ангажименти!”,”Прекалено съм ангажирана с грижите за фамилията!” са показатели за липса на добър духовен ритъм и несериозно отношение към основния въпрос за всеки последовател на Христа- за спасението на неговата душа.
Когато Бог претендира да е номер едно в живота на вярващия, Той наистина има своето пълно право за това! Този, които е създал Вселената и всички твари, алфата и омегата на всичко съществуващо в пълна степен заслужава да му се отдава слава и благодарност за всичко това!
В хода на своето земно странстване, много често хората отдават значение и слагат акцента на неща, които са второстепенни и дори незначителни, превръщат ги в кумири и им служат с нестихваща страст! И обратно –онези неща, които трябва да са скрижали и жалони по пътя към небето са изместени на заден план , захвърлени или занемарени в „задния двор” на личните предпочитания. Най-важното се е превърнало в маловажно, а маловажното е поставено като водещо. Изключението е станало правило, а правилото е станало изключение. В този случаи и затова няма как да се берат зрели духовни плодове и да се дават добри практически резултати. В Стария завет, Божият призив е ясен и насърчителен: ”Сине мой , дай сърцето си на Мен и очите ти нека внимават в Моите пътища!”/Пр. 23:26/. Господ Бог Вседържител и Отец на всички хора, не иска абсолютно всичко, а държи на най-важното – сърцето,вътрешния, съкровен свят на творението си. Той желае да сложи десницата Си върху кормилото на живота и да бъде личен, а не само обща пастир на всяка вярваща душа! Особено ярко това е засвидетелствано в словата на Спасителя : ”Но първом търсете Царството на Бога и Неговата правда и всичко това ще Ви се придаде!”/Мат .6 :33/. Христос не заявява „само търсете”, или” не гледайте на другото”, а премъдро уточнява „на първо място”. Иска да бъде приоритет, водещ във всички стремежи на личността. Ясно обещава , че благата не просто ще бъдат дадени, а „придадени”. Искащият ще получи повече, отколкото е дал, ще бъде възнаграден по щедро, отколкото може да се очаква. Толкова е голяма Неговата милост , толкова велика е Неговата любов! Защото избира зрънцето, а не плявата, вечното, а не преходното, истинското, а не фалшивото.
Ако християните спазваха това, или се стараеха върху това изискване на Спасителя, животът им би бил друг. Нещо повече-ако всеки ден след края на сутрешните си молитви се отправяха с молба към Него да ги направи точно такива и всичко друго да е на заден план, тогава щяха да берат зрели духовни плодове. Техният ориентир би бил винаги правилен, а животът им образец за всички около тях. Толкова леко, безбедно и благодатно би било всичко, което извършват и колко много радост би имало в техния духовен път!
Иисус от Назарет предупреждава последователите си: ”Внимавайте над себе си да не би сърцата Ви да бъдат отегчавани от пиянство, преяждане или житейски грижи!”/Лук.21:34/. Този,най-добре познава човека и се е превърнал в мост за Неговото спасение знае колко силни могат да бъдат стихиите отстрани и да задушат искрения порив на вярващия.Суетата на света, грижите за ежедневието могат да угасят пламъка на истинската и чиста любов към вечността, да прекършат дръзновението за подвизаване и за постигане на един висш идеал, отвъд пределите на този свят. Колко много вдъхновени неофити са били сломени или отклонени от тесния, но единствен път на спасението, защото не са внимавали достатъчно над себе си !
В творенията си, Светите отци на Православието са се обръщали към всички духовници и миряни на първо място да бдят за спасението на своите души. Да се самонаблюдават дори в рамките на един ден, да се смиряват винаги и в радост и в тъга и …да използват времето за водени на пълноценен духовен живот. Особено силно този курсив преминава и в наставленията на съвременните отци и богослови, които са потопени във динамиката на връхлитащото ежедневие.
Един от най-големите боговидци и подвижници на 20 в.,йеромонах Серафим Роуз често се обръщал към православните християни в енориите на САЩ да се пазят от консуматорския дух на времето и да намаляват дръзновението си в своя духовен живот. Той обичал да повтаря на миряните относно делото на спасението: ”По-късно е отколкото предполагаш!” С тези думи наблягал върху това, вярващите да се освободят от чувството за протяжност във времето и да наблегнат върху дръзновението и делата на вярата и личното си благочестие в рамките на настоящото. През призмата на пастирския опит забелязал, че една голяма част от православните имат търпение, но нямат ревност, както във вярата си, така и за извършване на дела на добротворство.
В томовете на съчинението на св. Паисий Атонски /старецът Паисий/ има много примери, как той се обръщал към идващите при него поклонници да намаляват ежедневните си ангажименти, да не се разпиляват из хода на светските си дела, а да отделят повече време на молитвата, уединението и богоразмисъла. Много пъти ги е увещавал да опростят нещата в живота си и по този начин да придобият изгубената радост от чудото на живота. Много пъти ги уверявал, че Бог може да уреди всичко, когато Неговата милост бъде измолена след искрена и чиста молитва. Като подател на всички видими и невидими блага да изпълни просбата на всеки, който със съкрушено сърце пристъпя към Него. Той обичал да повтаря, че всички проблеми, независимо дали са духовни или светски, свързани със здравето или професията, трябва да се решават на първо място по духовен начин и чрез лечебната сила на Светото Православие. Вярващият на първо място да се моли, да събеседва с духовник и да прибягва до светите тайнства на майката Църква. След това ако трябва въобще да прибягва до връзки, обвързаности и обещания. Често сравнявал някогашните и сегашните християни и изтъквал живата и неподправена вяра на първите, които за всяко нещо и дори битови проблеми веднага и с доверие се обръщали към Господ и Неговите светии и бързо получавали подкрепа, заради своята искреност и простота. И обратно –укорявал малодушието и маловерието на настоящите християни. Обичал да дава примера от живота и да изтъква, че Бог не изисква толкова много, но държи на искрената и гореща молба към Него. С горчивина отбелязвал, че настоящите християни казват че вярват, но нямат пълно и дълбоко упование в Отческата грижа на Господ да помага и урежда живота на всекиго по- най-добрия начин.
Да изповядваш вярата си в Христа и да намираш оправдания за това, че нямаш време за Него и смешно и безотговорно! Този, който е пролял кръвта си за греховете на цялото човечество и всеки един от нас, най-малкото не заслужава това. Когато човек обича някого искрено, винаги намира основание да бъде с Него. Да бъде около него и да сподели със сърцето и душата си Неговия съкровен свят. Затова и истинската любов към Христа не може да бъде скривана и има своите плодове: търсене на усамотение, гореща молитва,дела на милост, посещения на богослуженията, активно участие в енорийския живот и особено отправяне взора към Христос и светиите във всичко и навсякъде! Вярващият се старае винаги и във всичко да бъде Негов и верен Нему! Истинските последователи на Христос в духа и душата си носят печата на словото Му и превръщат всеки ден в нестихващо свещенодействие !Амин!
Автор: Свещеник Ясен Янчев
Снимка: http://www.pemptousia.gr/
