Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Монахини в Мокедония, които част от духовното братство на Бигорския манастир и сестринството в манастира в Райчица, възстановяват един от най-древните манастири в западната ни съседка – „Света Богородица Пречиста“.
Македонският сайт Religija.mk публикува снимки на монахините, които с чук в ръка рамо до рамо с монасите и поклонниците от Бигорския манастир възстановяват древната св. обител. От скоро братството на Бигорския манастир започна и възстановяване на манастира, в който е настанено част от сестринството на манастира „Св. Георги Поедоносец“ в Райчица.
Възстановителните работи се извършват с благословението на местния митрополит Тимотий и игумена на Бигорския манастир архим. Партений, който е духовен наставник на сестрите.
Манастирът Пречиста е основан не по-късно от втората половина на 16 век. През 70-те години на века е построена каменна църква, разположена на мястото на съвременната. През втората половина на 18 век в манастира функционира и училище за подготовка на свещеници, сред чиито възпитаници е и известният книжовник Кирил Пейчинович. През 1843 година манастирът е опожарен от албанци от Дебърско, но църквата оцелява. Тя е съборена от игумена хаджи Теодосий Пречистански, който организира строителството на нова църква и нови манастирски сгради.
Според него, много от славянските книги, съхранявани в манастира, са изгорени през 1848 година по нареждане на митрополит Мелетий Дебърски. Иконите в новата църква са рисувани между 1848 и 1880 година, като част от тях са дело на известния иконописец Дичо Зограф. Дичо Зограф завършва и работата по живописта в олтарното пространство на храма. Иконите за иконостаса ги изписва в дълъг период. Престолните икони са от 1853 г., когато е датирана „Иисус Христос Вседържител“, до 1864 г., когато са датирани „Свети Никола и Свети Спиридон“ и „Свети Георги и Свети Димитър“.
Половината от празничните икони са от 1848 и 1849 година. Те вероятно са били за друга църква, но поради голямата поръчка били използвани за този иконостас. Останалите празнични икони са от 1864 г., когато са изработени и иконите на апостолите и евангелистите с дейсисната композиция.
През 1873 година игумен на манастира става Козма, племенник на предишния игумен хаджи Теодосий и бъдещ дебърски митрополит. На следващата година той е заточен в Атон, а дебърско-велешкият митрополит Антим разграбва манастира и унищожава документацията му.
Кичевският манастир преминава към Екзархия едва през 1881 година.
От 1884 до 1911 година игумен на манастира е Софроний Пречистански. През 1888 година е построено новото модерно училище в манастира и финансовото му положение е укрепено, така че да може да издържа училищата в Кичево.
Снимки: Religija.mk
