Начало / Uncategorized / Отилия Симерия: Когато чух православно песнопение за първи път помислих, че пеят ангели

Отилия Симерия: Когато чух православно песнопение за първи път помислих, че пеят ангели

Не за първи път ще ви срещнем с един пионер в православното църковно пеене. Преди време ви срещнахме с Нектария Карандзи, а сега ви срещаме с Отилия Симерия, която е една от най-известните румънски църковни певици. 

Говорим си за нейния път във вярата и църковното пеене, както и за това може ли и трябва ли жена да пее в църква. Обръщаме внимание и на пионерското й дело да възпитава и учи хората да обичат и харесват църковната музика. От нас толкова. Насладете се на интервюто с Отилия, която го даде специално за „Добротолюбие“. 

– Как се роди желанието да се посветите на църковната музика? Кога започнахте да пеете?

– Никога няма да забравя момента, в който църковната музика грабна не само вниманието ми, но и целия ми живот! Случи се преди двадесет години, когато бях на съботната Вечерня, като ученичка от семинарията „Преподобна Параскева“, към манастира „Агапия“ в окръг Нямц. Параклисът или малката църква, където се отслужваха службите за учениците от Семинарията през първата съботна вечер на учебната 1997-98 г, не беше достатъчо просторна.

Моментът… в който повече от сто женски гласа започнаха да пеят „Господи возвах“ – кой пееше, кой държеше исон – помислих, че небето е слязло на земята, а църквата се е напълнила с ангели. Не разбирах абсолютно нищо!

maxresdefaultИсках да застана на колене, за да асимилирам по-добре какво се случва около мен, но беше невъзможно, тъй като беше препълнено с хора. През цялото време на службата, в главата ми звучаха думите: „Задължително ще науча тази музика! Ще науча всичко, което е нужно, за да мога да я изпълнявам!“ Толкова много ми харесваше, че прекарвах минимум четири часа на ден, пеейки или разчитайки партитурите. Не приемах да има псалмови партитури, псалмови песнопения, които да не познавам.

– Жена да пее в църква? Ако някой бе чул такова нещо в Средновековието, щяхме да имаме проблеми…

– Без да пренебрегвам миналото, мисля, че съществуват дарби или таланти, които Господ не дели по пол, възраст, географско положение или исторически период. Един от тях е точно дарбата да пееш или да композираш музика. Има обаче и специфични дарби и дарования, като раждането – дарба, подарена на жените; силата, мощта – подарени на мъжете. Поради тази причина не бих се осмелила да спра когото и да било от упражняването на неговия талант.

Помислете, че в онзи момент, в манастирските църкви и в тази на семинарията отекваха само женски гласове;

Манастирът Агапия е женски манастир, а семинарията към манастира е гимназия само за момичета. Как обаче бих могла да помисля, че би било проблем да се чуват женски гласове, които изпълняват църковна музика?!… Невъзможно! А и в крайна сметка: „ Всичко, що диша, да хвали Господа! Алилуя“ (Псалом 150:6).

– Изпълнявате ли и друг вид музика?

– Единствената музика, с която съм заявила, официално и публично, че ще се занимавам, е църковната. Състоянието и вълнението, които ми предоставя тази музика, са уникални.

– Какъв друг стил музика обичате да слушате?

– Друга музика, която предпочитам, е класическата, и по-специално ми харесват изпълненията на пиано.

– Румънската православна църква е доста активна и доста неща се случиха при вас в последните години. Как обаче се развива църковното пеене?

– Наистина е така, представителите на Православната църква са много ангажирани, активни и участват във всеки аспект на живота: духовен, социален, здравен, културен и т.н. А що се отнася до църковната музика, те подкрепят и приемат инициативи за обогатяването на музикалния репертоар, като се занимават и с организиране на  курсове, концерти и фестивали за такъв вид музика.

Има псалти и протопсалти, които представляват ориентир за църковната музика почти във всеки регион на страната.

От друга страна, вероятно дължащо се на интернет, радиото и телевизия „Тринитас“, има все повече хора, които искат да изучават църковна музика и за тази цел желаят да посещават съответните курсове.

Важни аспекти, които показват богатството на църковната музика, както и една част от известните композиции от изминалите векове, бяха преиздадени; също така бяха преведени много песнопения и служби от гръцки език. Има млади църковни певци, които съставят прекрасни песнопения. Но за да уравновесим нещата, искам да добавя и факта, че това, което изисква по-голямо внимание от страна на изпълнителите на църковна музика, и не само тяхното, са от една страна малките селски църкви, а от друга – селищата от централната и западна част на страната. В заключение, искам да спомена, че отново в този пъзел, наречен църковна музика, има много творби, които се обединяват; само че винаги може и по-добре.  

– За обикновения човек е по-лесно да се служи в църквата на разбираем език, в България този въпрос е все така актуален. Какво мислите Вие по въпроса?

– Мисля, че бихме могли да анализираме нещата от две перспективи. В първия случай, ако става въпрос за обикновените хора, е много важно това, което се пее в храма, да бъде разбираемо. Обикновените хора не владеят много добре църковния език и… мнозина признават, че не знаят как да се молят, какво да изричат. Със сигурност църковните песнопения, изпълнени ясно, биха представлявали образец за тях. А и да не говорим за риска от поява на скука или нетърпение…

Във втория случай, ако говорим за духовно напредналите хора, тогава говорим за „молитва отвъд думите“. За тях, дали се служи на разбираем език, дали се пеят трели или текстът на песнопенията е дълъг, не представлява проблем. Те, така или иначе, усещат сладостта от молитвата и словото Христово!

Но само Бог знае на какво духовно ниво се намира всеки от нас. Моят дълг, в качеството ми на църковен певец, е да съм готова да се адаптирам и към двете ситуации.

– Кое е специфичното в православното пеене спрямо музикалните изпълнения в останалите християнски църкви?

– Това, което според мене разграничава православното пеене от това в останалите християнски църкви, е състоянието, духът, вълнението и това, което е най-важно – дълбочината. Толкова трудно ми се струва да изразя с думи чувството и изживяването, което би могъл да усети човек, когато пее или когато слуша църковна музика. За мен, като вълнение, много важен ориентир представлява вътрешното спокойствие. То ми помага да избера каква музика ще изпълнявам.

– Не са много жените в православния свят, които пеят в Църквата (Дивна Любоевич в Сърбия, Нектария Каранци в Гърция и Вие в Румъния). Чувствате ли се като пионери в това дело?

– У нас в Румъния, мисля, че всеки женски манастир, голям или среден като големина притежава поне по една сестра, която да познава доста добре църковната музика и да е дарена свише с чудесен глас. Към тях се прибавят и женските семинарии.

Отначало не бях разбрала, че съм единствена в Румъния, поела публично ролята на изпълнител на църковна музика, както и тази на женски глас. Записът на първия диск се дължеше повече на невинното и просто желание на съпруга ми, да може да ме слуша как пея навсякъде и по всяко време. А разстоянието от записа на първия диск до изпълнението на първия концерт беше само една стъпка.

Убедена съм, и същевременно се надявам, че няма да остана единствената. Колкото сме повече, токова по-добре от всички гледни точки.

– Били ли сте в България, имате ли впечатления от църковното пеене в нашата страна?

– България се намира в списъка със страните, които искам да посетя. Не съм посещавала никога България, затова за църковното пеене там знам единствено от книги или интернет.

– Моля, пожелайте нещо на нашите читатели!

– На Вашия екип искам да благодаря за вниманието и интереса! А на тези, които следят вашите публикации, им желая да се срещнем в светите песнопения, както и тук – сред словото. Амин!

С Отилия Симерия разговаряха Ангел Карадаков и Явор Иванов. 

Предагаме ви да се насладите и на две изпълнения от Отилия Симерия.

  

За Ангел Карадаков

Виж още

2032728_Articolo

Йеруласимският патриарх Теофил се срещна с папа Франциск

Тази сутрин се състоя срещата между Йеруласимския патриарх Теофил III и римският папа Франциск. Посещението ...