Начало / Коментари / 10 факти от Библията, които църквата се опитва да скрие от нас?!

10 факти от Библията, които църквата се опитва да скрие от нас?!

Преди време попаднах на една статия в интернет, очевадно авторът ѝ принадлежи към различна от Православието деноминация. В това няма нищо лошо, разбита се всеки е свободен да изповядва вярата си. Възмутиха ме обаче, не само съдържанието, но и заглавието на статията, а и името на сайта, който я е публикувал. Първо администраторите на сайт, който носи името на нашата държава би трябва да помнят от часовете по история, че Православието ни е съхранило през онези векове, които се явяват „тъмни“ в нашата история. Тези хора се предполага, че трябва да са наясно с това, че в България живеят хора, принадлежащи към различни християнски деноминации или изповядващи различна религия (ако говорим за католици и мюсюлмани-те живеят тук от векове). Ето защо не смятам за редно да използваш името на държавата, за да обслужваш интересите на дадена деноминация. Още повече като нападаш другите. Когато поставиш в заглавието думата „Църква“, всеки българин се сеща за Православната църква.

Малко ми омръзна да чета безумни измислени статии от що годе разбиращи материята, за да обслужват нечии интереси, обяснявайки на хората, които не разбират. Ще Ви дам един пример: преди време една позната ми изпрати статия за Евангелие на Варнава, с коментар: „Нещо да ми кажеш???“. В тази статия се плюеше Църквата, която скрила това евангелие, което било много ценно. Няма нищо лошо да се твърди подобно нещо, стига да беше вярно! Евангелие на Варнава е писано векове след земното служение на Иисус Христос, за каква достоверност може да става въпрос. И това не го твърдя аз, а фиолози, историци и философи, принадлежащи към различни деноминации и религии, от православни, католици, протестанти та даже и мюсюлмани.

Та да се върнем на статията. Първата неточност в текста е още в заглавието – Църквата не крие нищо от нас, единственото точно нещо във въпросната статия е, че не четем и то не само Библията…

Предложеният текст предлага 10 факта, които са скрити или изопачени от Църквата. Нека да ги разгледаме един по един:

1.“ Никъде не е написано, че Адам и Ева са изяли точно ябълка. В третата глава на Битие се посочва само, че това е плодно дръвче. Но не че това е ябълково дърво!“

 Така е, не се казва подобно нещо. В Библейският текст се говори за дърво за познание на доброто и злото. Според някои равини става въпрос за смокиня. Образът, който познаваме ние е дело на зографите или на живописците (в Католическата църква), за да се онагледи сцената. Няма никакво значение какъв е плодът, важното тук е непослушанието.

2.“ Иисус е имал братя. Това не са твърдения на учени – атеисти, а цитати от Евангелието, които посочват този факт! В Евангелието на Йоан има цели 7 споменавания за някакви братя на Исус. Съборът в Константинопол през 553 г. приема догмата за непорочността на Дева Мария, но това никъде не се споменава в Евангелието. Защото в онези дни да нямат деца изобщо или да имат само едно дете, е било изключение от правилото.“

Преди да твърдим нещо трябва да знаем какво е неговото значение и какъв е историческият контекст и контекстът, в който нещо е изречено. Нека погледнем как се употребява думата „брат“ в Стария и Новия завет.

В Св. Писание думата „брат“ е използвана с няколко различни значения. Най-често обозначава най-близък родственик по кръв -. децата на един баща (Мат. 10:2; Лук. 6:14) или братовчед и близък роднина (Бит. 13:8, 14:16; Йоан 7:3; Деян. 1:14).

На други места думата „брат“ обозначава и по-отдалечено родство, а също хора, които произхождат от един и същи род/народ или земя (Бит. 13:8; Естир 10:3; Деян 8:25; Мат. 5:23, 7:3). Хора, свързани помежду си са също наречени така (2Цар 1:26: „Жалея за тебе, брате Ионатане; ти ми беше много драг; твоята любов за мене беше по-горе от женска любов“).

„Братя“ Св. Писание нарича представителите на Божия народ, считайки всички за родственици (Деян. 9:30, 11:29).

В Новия Завет думата братя обозначава тясно духовно общение, Господ е наричал братя Своите ученици (Мат. 12:49; 23:8).

Понякога думата „братя“ се употребява и символично (Иов 30.29; Пр. 18:9).

Св. Писание споменава на много места „братята и сестрите“ на Иисус, напр. в Мат. 12:46; 13:55; Марк 3:31; 6:3; Лук 8:19; Йоан 2:12; 7:5; Деян 1:14; 12:17; Иуд 1; 1Кор 9:5; Гал 1:19.

Като братя на Иисус се указват Яаков, Иосия, Симон и Иуда (Марк 6:3, Мат. 13:55), но това са деца на св. Йосиф Обручник от първия му брак.

Други смятат, че са деца на родна сестра на Божията майка – жената на Клеоп, наричан още Алфей (Иоан 19:25) и по такъв начин – братовчеди на Господа по майчина линия (Марк. 6:3, Мат. 13:55).

Христовите братя не вярвали в Него по време на земния Му живот (Йоан. 7:5), но чудото на Възкресението им отворило очите . Най-старият от тях – Яков, брат Господен, станал първият презвитер и един от стълбовете на Йерусалимската църква, дълбоко почитан учител на много християни.

  1. „Не съществуват 7 смъртни гряха“.

Опити за класификация на особено пагубните за човешката душа страсти се правят често,  първоначално за нуждите на монашеството. Основава се на изброените от Христос пороци, които „излизат от сърцето“ (Мат. 12:45, 15:19; Марк. 7:21) и на греховете, изброени от ап. Павел в Посланието към Римляните (1:29-31). Към „смъртните грехове“ най-често се причисляват гордостта, сребролюбието, блудството, завистта, чревоугодието, леността и гневът. Впоследствие папа Григорий Велики превърнал учението за „седемте смъртни гряха“ в част от католическата догматиката.

Според Православната вяра всяко нарушение на Божия закон е грях, и всеки неизповядан грях може да обрече човешката душа на смърт.

  1. „Никой не е посочвал, че влъхвите са били трима.“

Според преданието, един от влъхвите бил от Персия, другият бил арабин, а третият бил от Етиопия. Наричали ги Каспар, Мелхиор, и Валтасар. Мощите на влъхвите били открити в ІІІ век и сега се намират в Кьолнския събор.

За новородения Христос те донесли злато, ладан[1] и смирна. И отново, не е важен броят на влъхвите, а даровете им. За новородения Христос те донесли злато, ладан и смирна. И така, злато – за Царя, ладан – за Бога, смирна – за Човека.

  1. Чистилище не съществува В Библията никъде не се споменава за такова място. Католическата доктрина за чистилището за първи път е въведена през 1274 г. на Лионския Събор“.- Да това е така!

6.“ В Библията не се кръщават деца, само възрастни“.

Някои казват, че не бива да се кръщават децата, защото, преди да се кръсти, човек трябва да се научи на вярата Христова, както е казал Спасителят: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал“ (Мат. 28:19).

Преди всичко трябва да се отбележи, че тук Христос не говори за децата, а за възрастните, защото не можем да научим малките деца на вярата. След това Христос не е казал „по-напред научете, а после вече кръщавайте“, а е казал „научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал“. Думите „като кръщавате“, „и като ги учите“, поставени след думата „научете“, както това е известно и на добре грамотните ученици, посочват едновременността на означаваните от тях действия, т. е. Христос казва, че Апостолите трябва едновременно да учат и кръщават дори възрастните, без да чакат кръщаваните подробно да изучат цялото учение Христово. Стотникът Корнилий и тъмничният стражар не успели да научат всичко, което Христос заповядал на Апостолите (за заучаването на това от презвитерите на Ефеската църква ап. Павел употребил цели три години, като ги учел денем и нощем непрестанно) (Деян. 20:31), а били кръстени (Деян. 10:44-47; 16:3-33).

  1. „В еврейската традиция разчупването на хляб и пиене на вино е прието да се прави преди дълъг път и с очакване за завръщане. Иисус разчупва хляба, като символично показва, че той си тръгва, но скоро ще възкръсне, превръщайки хляба и виното в символи на тялото и кръвта. По-късно църквата превръща този акт в традиция, но това не е нищо повече от ритуал, несвързан със спасяването на душата.“

Св. Евхаристия е най-великото чудо, извършвано на земята; необяснимо тайнство, при което вярващите приемат Иисуса Христа под вид на хляб и вино, след като те по време на тайнството са претворени в истински тяло и кръв Христови. На Тайната вечеря Христос казал за хляба и виното „Това е моето тяло“, „Това е моята кръв“ и „Правете това за мой спомен“ (Лук. 22:19-20), („И когато ядяха, Христос взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците си, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове“, Мат. 26:26-28). В Евхаристията по тайнствен начин ставаме съпричастници на Христовото тяло и кръв, които ни предават Неговия живот и сила.

Извършването на Евхаристията е било основен момент от живота на Църквата от самото начало. Ранните християни наричали Евхаристията „лекарство на безсмъртието“, защото знаели за голямата благодат, която получавали чрез нея.

  1. „Иисус не е роден нито на 25 декември, нито на 7 на януари. Никъде в Евангелията не се посочва точната дата на раждането му. Но ние откриваме, че в този деня овчарите са пасли овцете си, което е малко вероятно да се случи през зимата.“

Проблемът с определянето не просто на датата, но дори и на годината, през която се ражда Спасителят Иисус Христос, идва от факта, че авторите на Новия Завет не ползват действащия тогава в империята римски календар. Те отчитат годините по някои значими и известни за епохата им събития като началото на възстановяването на Йерусалимския храм при Ирод Велики, второто преброяване на населението, извършено при император Август, началото на управлението на император Тиберий.

Днес светът е приел за даденост изчисленията на родения в Малка Скития монах Дионисий Малки (според някои хипотези, роден в Дуросторум, дн. Силистра), който през 525 г. въвежда ерата от „Рождество Христово – Anno Domini (Nostri Iesu Christi). Дионисий Малки при подготовката на своите Пасхални таблици приема, че Христос се е родил през 754 г. от основаването на Рим. Въвеждането на летоброенето от Рождество Христово обаче не е възприето веднага. Ще бъдат необходими няколко столетия, за да може тази „ера” да се наложи дори в църковните среди.

За зимата и пашата в Израел ще оставя на познанията Ви по география.

  1. „Апостолитe във филмите обикновено ги показват като мъже на възраст 30-40 години“.

-Моля, черпим информация за вярата и познанията си от филми?! Не беше ли  „10 факти от Библията, които църквата се опитва да скрие от нас“? Дори няма да си правя труда да отговарям, много е несериозно!

  1. „Няма посредници между Бога и човека освен Иисус, и това е ясно написано в Новия Завет.“

А още по-ясно е написано; „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7).

[1] Ладан е скъпа ароматична смола от едно особено дърво, която в древността поднасяли в знак на особено благоволение. Със смирна, това скъпо благовонно масло помазвали умрелите.

За Николина Александрова

Виж още

Бог обича смирените

„Моли се на Ангела пазител! Той много помага и се моли на Бог за теб!“. ...