Начало / Uncategorized / Защото предишните грехове на светците не се скриват (Преп. Моисей Мурин)

Защото предишните грехове на светците не се скриват (Преп. Моисей Мурин)

В Египет живеел един разбойник на име Моисей, по род мурин (тоест етиопец, бел.ред.), с черно лице. Отначало той бил роб на един знатен човек, но тъй като извършил убийство, господарят му го прогонил. Тогава той се присъединил към разбойниците. А те, като видели, че притежава сила и има суров характер, го избрали за свой главатар. Това се разказва за свети Моисей, за да се види как се е изправил и как от толкова лош живот е достигнал до разкаяние и богоугождение, защото предишните грехове на светците не се скриват, за прослава на Божието милосърдие, което отделя честното от недостойното и от грешниците прави праведници.

Докато бил разбойник, Моисей с другарите си вършел множество грабежи, кръвопролития и други мерзки и беззаконни престъпления. Той се прославил с жестокостта си навред и всички се бояли от него. От разбойническите му дела трябва да споменем следното.

Моисей изпитвал омраза към един овчар, защото някога с кучета си му попречил да извърши злодеяние. Веднъж той видял, че овчарят пасе стадото си на другия бряг на Нил, и намислил да го убие. Реката била придошла и пълноводна. Моисей свалил дрехите си, вързал ги около главата си, взел меча в уста и тръгнал да преплува голямата река. А овчарят го видял отдалеч, оставил стадото и избягал. Когато стигнал отсрещния бряг и не видял овчаря, Моисей убил четири големи агнета, после ги свързал с въже и преплувал реката обратно. Той ги одрал и изял вкусното им месо, а кожите продал и с получените пари се опил с вино.

Дълго време Моисей прекарвал живота си в такива греховни дела. Но веднъж случайно се опомнил, тъй като Бог се смилил над него и го призовал към покаяние, защото Преблагият и човеколюбив Владика не търси гибелта на грешниците, а очаква да се обърнат към спасението.

Този грешник се умилил в сърцето си, разкаял се за злодеянията си, оставил разбойничеството и другарите си и отишъл в пустинен манастир, където се отдал на подчинение и послушание на игумена и братята, а най-вече – на Самия Бог. Моисей пролял много сълзи и денем и нощем се разкайвал за своите предишни грехове. Възложената работа и всички послушания той изпълнявал прилежно и бил славен монах. След известно време преподобният Моисей се оттеглил в отшелническа килия и живеел сам, размишлявайки за Бога и очиствайки с топло покаяние своите предишни беззакония.

Докато водел такъв покаян живот, в килията му го нападнали четирима разбойници, които не знаели, че той е Моисей. А той, въпреки че бил сам, ги надвил и ги вързал. Взел ги като снопове на раменете си, донесъл ги в манастира при църквата и казал на братята:

– Какво ще ме посъветвате да сторя с тях? Не трябва да обиждам никого, но те сами ме нападнаха и аз ги вързах.

Отците му заповядали да развърже разбойниците и да ги пусне на свобода.

– Не бива никого да убиваме – казали те.

Когато разбрали, че това е Моисей, бившият им главатар, разбойниците се учудили от тази промяна в живота му и прославили Бога, самите те изпитали страх Божий и след като се покаяли, станали добри монаси.

И не само тези четиримата, но и други разбойници, като чули, че Моисей се е покаял и станал монах, също оставили злодействата и всички греховни дела и станали добродетелни монаси.

И така свети Моисей пребивавал в трудовете на покаянието. Отначало го нападали с греховни помисли бесовете на блуда, като разпалвали похотта му и го увличали към предишния развратен живот. По-късно той самият разказвал на братята следното:“Претърпях толкова големи мъки, борейки се с плътското желание, че едва не наруших монашеския обет.“

Той отишъл в скита при авва Исидор презвитер и му разказал за своите страдания от плътската похот. Свети Исидор му казал:

– Не се смущавай, брате! Ти си още новоначален, едва започваш да се подвизаваш и затова бесовете ожесточено те нападат, като се надяват да открият в тебе предишния ти нрав. За да ги прогониш, съветвам те да спазваш ежедневен пост и въздържание и да не насищаш стомаха си. И кучето, свикнало да гризе костите, изхвърлени от месаря, не си отива, докато не се опразни мястото за търговия; но когато търговията приключи и вече няма кой да му хвърли нещо за ядене, си отива, изтощено от глад. Така и бесът на блуда се намира близо до човека, който се храни до пресищане. Но ако постоянно пребиваваш в пост и въздържание, умъртвявайки земните си членове и преграждайки с поста вратата на пресищането, което разпалва греховните въжделения, тогава бесът, сякаш изтощен от глад, ще си иде тъжен от тебе.

Години наред св. Моисей се подвизавал. След като приел презвитерския сан, преподобният Моисей се подвизавал още петнадесет години, до 75-годишна възраст. Той събрал около себе си седемдесет и пет ученици и умрял като мъченик. Това станало така.

Веднъж, докато бил с братята, той казал:

– Ето, варварите ще дойдат в скита, за да посекат монасите. Станете и бягайте оттук.

А братята запитали:

– Отче, а ти защо не бягаш?

Но той им отговорил:

– Вече много години очаквам върху мен да се изпълни словото на моя владика Господ Иисус Христос: „които се залавят за нож, от нож ще погинат“ (Мат. 26:52).

Братята възразили:

– И ние няма да бягаме, а ще умрем заедно с тебе!

Но той отговорил:

– Аз нямам нужда от това; а всеки нека направи така, както смята за най-добре.

Тогава братята напуснали мястото и само седем от тях останали с преподобния. След известно време старецът им казал:

– Варварите са вече близо!

Един от седемте монаси се уплашил, избягал от килията и се скрил. Варварите убили свети Моисей и шестиматаа му ученици. А спасилият се от смъртта монах от скришното си място видял небето да се разтваря и седем пресветли венци да се спускат от него.

След като варварите си отишли, той се върнал в килията и намерил телата на преподобния Моисей и учениците му, потънали в кръв. Като видял това, той заплакал горчиво, а после дошли и останалите монаси и със сълзи погребали мъртвите братя.

Така завършил животът на преподобния наш отец Моисей Мурин, който от разбойник станал монах и с искрено разкаяние угодил на Бога. За него като мъченик се отворил не само раят, но и цялото небе, и той се украсил с венеца на славата. По неговите молитви да настави и нас по истинния път на покаянието и да ни сподоби с Царството небесно човеколюбивият Владика Христос, нашият Бог, на Когото с Отца и Светия Дух чест и слава сега, и всякога, и в безконечни векове. Амин.

За Николина Александрова

Виж още

Ловчанска митрополия издаде нова книга – „Благодатни дарове и благодатни хора“

С благословението на Ловчанския митрополит Гавриил на българския книжен пазар излезе новата книга на Ловчанска ...