Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Възрожденската църква „Св. Никола“ се намира недалеч от центъра на село Тополница. Средствата за строежа и украсата на църквата са били набавени чрез дарения на тополничани и от различни занаятчийски еснафи от Дупница. Датата на издигането на храма (1856 г.) е вградена в източния дял на северната стена. Това е единственото свидетелство за строежа на храма (летописната книга е загубена). Строител на храма най-вероятно е майстор Миленко от село Блатешница, Радомирско.
Стенописите покриват цялото вътрешно пространство на храма в Тополница, изображенията са подредени в надлъжни пояси, следващи логичната иконографска програма. Зографите, изписали църквата са Милош Яковлев с Марко Минов.
По зенита на свода от изток на запад са изобразени Бог-Отец, Св. Богородица, Христос Вседържител, св. Йоан Кръстител (Предтеча) и патрона на храма св. Никола.
В надолтарната сводова композиция в кръгъл медальон е изобразен Бог Савааот. Четири херувима обграждат изображението. От двете страни са старозаветните сцени: “Жертвоприношението на Каин и Авел”, “Каин убива Авел”, “Бог–Отец се явява на Авраам и Сара”, “Ноевият ковчег” “Неопалимата къпина”. Тези сцени са прикрити от иконостаса и са невидими за миряните в храма.
По традиция в този период са изписани образите на редица български светци. На западната стена са разположени Св. Васа Солунска, наречена тук Софийска, Св. Георги Софийски, Св. цар Алаксандър Невски и св. цар Йоан Шишман. От двете страни на главния вход са разположени архангелите Гавраил и Михаил, чиято апотропейна функция като пазители на църковния вход е известна от Средновековието.
В триъгълното пано между архангела Михаил и стълбата, която води към емпория има допоясно изображение на белобрад мъж, но надписът е в лошо състояние и не може да бъде разчетен. Предполага се, че изображението е на праведния Йов.
Изображението, което прави впечатление е на св. Йоан Шишман, цар болгарский.
На четири от колоните са изобразени царе, особено почитани в православния свят. За съжаление и тук времето е оказало своето влияние и на две от изображенията, които са много лошо запазени, надписите не се четат добре. Това затруднява идентификацията на персонажите свети преподобен цар Йоан и свети преподобен цар Филарет. Сведения за подобни светици – царе обаче не са открити.
Образите и имената на другите двама монарси са добре запазени. Ликът на св. цар Стефан Дечански, съвпада изцяло с модела от “Стематографията” на Христофор Жефарович. Образът на св. цар Петър е един от рядко срещаните в стенописната украса.
Източник: Димитров, Вл. Храмът „Св. Никола“ в село Тополница, Дупнишко (архитектурно-конструктивна характеристика. – В: Изкуствознание и културология II, С., 2002, 283-290; Димитров, Вл. Иконографски особености на стенописите в храма „Св. Никола“ в село Тополница, Дупнишко. – В: Изкуствоведски четения 2006, С., 2006, 366-381, ил. 428-429.
