Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Веднъж един монах пристигнал в Александрия и влязъл в странноприемницата, за да се нахрани. Той седял на масата, а в това време до него се приближила една жена и паднала в нозете му с думите:
– Отче, спасете ме! Вземете ме със себе си и ме отведете в манастир, иначе дяволът отново ще ме завледее. Само като Ви видях, вътрешният ми глас ми каза, че при Вас ще намеря спасение. Спасете ме!
Монахът се оказал в сложно положение. Как да постъпи? Да вземе жената със себе си и да я отведе в манастира. Но какво ще кажат хората, когато ги видят заедно? И той започнал да размишлява: тази ранена гълъбица една се е изтръгнала от ноктите на ястреба, и ако й откажа, то ястребът отново ще се нахвърли върху нея и ще я разкъса. монахът предпочел да изпълни Божията воля: той взел жената със себе си, намерил подходящ манастир и я настанил в него. Впоследствие тя станала добра монахиня и даже вършела чудеса.
Но слухът за това, че монахът върви през града, придружаван от улична жена бил пуснат. Той стигнал и до патриарх Йоан. Патриархът също е човек – повярвал на клеветите и заповядал на дякона си да намери монаха и да го доведе в патриаршията. Затворили го в тъмница и даже го били с камшик по заповед на патирарха. Монахът не протестирал – ето какъв добър монах бил той! През нощта патирархът го видял насън.
– Харесва ли ти, Светейши Владико? – го попитал монахът, който открил пред патриарха гърба си, по който личали следи от ударите.
Патриархът се събидули и звикал дякона.
– По-скоро ми доведи монаха.
– Отче, покажи ми гърба си – казал той, когато монахът дошъл.
Монахът заради послушанието свалил дрехата си. Когато тя паднала, свети Йоан видял, че монахът е евнух; той не съгрешавал не само поради светостта на живота си, но и по природа не можел да извърши нищо лошо.
– Прости ми, чедо, за това, което направих.
– Светейши Владико, макар ти да си светейши, не преставаш да бъдеш човек и като човек сгреши. Нищо страшно не се е случило. Моли се за мен.
