Начало / Uncategorized / Да станеш дете на свети Йоан Рилски

Да станеш дете на свети Йоан Рилски

Началото на август е. Денят е първи от месеца, горещините са в своя пик. Температурата надхвърля 35 градуса, а група хора с раници на гърба тръгва от столичния задух към Рилската пустиня. Наричат я така не защото няма дървета, а заради липсата на хора. 

Ентусиастите, които тръгват към пустинята, не са от туристически клуб, нито планинари, решили да избягат от градската жега. Тези хора вървят към един светец – покровителя на България – св. Йоан Рилски. Всяка година повече от 200 души тръгват на поход, който сами са нарекли „Рилския чудотворец“. В пътуването се включват хора с различни професии, поприща и занимания. Най-малкият участник тази година е двегодишно момченце, а най-възрастният е надхвърлил седемдесетте. 

Какво ги кара да извървят повече от 100 км в лятната жега? Какво чувство носи този поход?

За да разбера отговорите на въпросите, които напират в мен, се срещам с Кирил Георгиев, който участва в похода за пети път. Питам го защо го прави. „Намирам духовен смисъл. Самият поход ми помага особено много, защото той се провежда в началото на Богородичния пост, а и извървявайки трудния планински маршрут, човек може да остане сам със себе си и да помисли не само за тялото, но и за душата си споделя той. Казва, че се чувства най-добре, когато пътешествениците достигнат своята заветна цел – Рилския манастир. Походът се провежда в рамките на шест дни, като за Преображение Господне хората вече са в древната обител. За Кирил най-хубавото време е самото влизане в манастира. Споделя, че тогава човек осъзнава, че с него се е случило нещо различно, нещо духовно. 
20733017_10210616519351295_717267794_n„Когато стигнеш в манастира, ти вече си никой. Ти си на свети Йоан. Христов си“, казва Кирил, а очите му блестят от радост. Споделя още, че по време на похода човек осъзнава своята греховност и недостойнство пред подвига на този дивен човек – свети Йоан. Но в същото време, „покланяйки се пред светинята, усещаш и виждаш, че Бог е милостив въпреки нашите душевни терзания и немощи“.
Питам го как обикновено преминава походът. „Всеки един от нас знае, че му предстоят няколко дни, в които ще се срещне с непознати хора, и такива, които вече познава от миналата година. Всеки осъзнава и това, че по пътя неминуемо ще има изпитания и трудности, които ще са не само телесни, но и духовни. Често пъти се появява болка в краката, гърба, но желанието и устремът да посетиш Рилския манастир и да се поклониш пред мощите на светеца, което е крайната цел, ти дава надежда и смисъл да превъзмогнеш състоянието си“, откровен е Кирил. Не е ли това един ежегоден църковен сървайвър, го питам. „Не бих казал, че е точно сървайвър“, отговаря убедително той.

„На първо място, това не е просто разходка в планината, а е наистина изпитание за тялото. Но не на последно място е и за душата, защото се случва човек да се смири, да замълчи или да подаде ръка на нуждаещ се по време на похода“. 

Всяка година по време на поклонническия път се чете акатистът към св. Йоан Рилски, написан от св. Серафим Софийски. Този година организаторите обаче решиха да четат акатиста към Рилския светец, чийто автор е убитият митрополит Борис Неврокопски. Четенето на този акатист не е случайно, тъй като предстои канонизация и на Неврокопския митрополит Борис.  „Интересното за акатиста е, че той е в кръстосана рима“, казва Кирил. Този вид жанр за църковната богослужебна литература е рядък, затова и делото на митрополит Борис може да бъде сравнено с православен шедьовър. „Определено ни направи впечатление разликата, защото в този акатист прозира любовта, която митрополит Борис е питаел към св. Йоан Рилски. Още по-интересното обаче беше, че четем творчество на един бъдещ светец към един светец, който вече от хилядолетие е такъв“, казва още Кирил. Маршрутът на поклонническия път преминава през три от най-красивите български планини – Витоша, Верила и Рила. През петте дни на прехода до манастира участниците изминават пеша повече от 100 км, като нощуват на палаткови лагери в района на различни населени места. На петия ден от пътуването групата достига Рилската света обител, където се покланя пред мощите на св. Йоан Рилски, а на следващия ден взима участие в Литургията по случай Преображение Господне – един от най-големите християнски празници през лятото.

20604392_1740453325982094_866617246206747420_n

„Гледката от върха на Рила е спираща дъха. В нея човек вижда Божествената красота, с която е дарена страната ни. И гледайки творението, човек по-лесно може да разсъждава и размишлява за Твореца. Интересното тук е, че всяка година се отслужва водосвет на езерото „Бъбрека“ и по този начин бива благословена цялата рилска планина“, казва замечтано Кирил. Той си спомня, че при един от походите, около езерото имало туристи. Те станали свидетели на водосвета и с учудване проследили целия ритуал, в който свещеник благославя езеро. Мнозина от туристите след това поискали благословение от свещеника.

„По време на похода, когато посещаваме населени места, хората ни посрещат с голяма радост и гостоприемство“.

За тях това е празник казва още Кирил. В местната църква хората се събират и участват в служба към Св. Богородица, а след това местните ги гощават с топъл и вкусен боб, разказва Кирил. Питам го дали ще продължи да участва и занапред. Без колебания отговаря положително, като иска да знам, че походът не е просто екскурзия, а духовно преживяване, което всеки православен човек трябва да изпита. И наистина може би е прав. Защото само когато е подложен на изпитание, човек разбира колко е силна връзката му със Спасителя. 

Автор: Ангел Карадаков

Снимки: Радослав Зарков

За Ангел Карадаков

Виж още

20170806-3

Причина, която ти пречи при изповедта е, че съдиш свещениците!

Eдната причина, която ти пречи при изповедта е, че съдиш свещениците! Недоволен си от свещеника, а ...