Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Митрополит Вишгородски Павел отговаря на въпроси за Богородичния пост
– Ваше Високопреосвещенство, ние ви благодарим за тази среща, основната тема на разговора ни ще Богородичния пост. Владико, бихте ли ни казали за произхода на този пост и на неговото значение за християнския живот?
– Богородичният пост е познат още от ранните векове на християнството, това е пост на тъга и мъка. Когато Божията Майка остава с учениците след Възкресението, те се радвали на непрекъснатата благодат, тя учела, наставлявала, общувала с тях, и както пише светият патриарх Тарасий и други светци, всеки който е искал да види лика на Божията майка, защото от нея идвала такава благодат и сила, че хората наистина усещали и това е било толкова лесно и приятно за душата.
Когато, по думите на Христос Спасителя, Женихът е взет, след това започва и постът, въздържанието, различни скърби и страдания. И така, това се е случило с Божията Майка. Архангел Гавриил й донесъл новината за Нейното отиване в Царството, при Нейния Син. И Божията Майка се готви за това събитие. Въпреки, че тя знае всичко, все пак, казват отците, като всеки човек, и тя се притеснява в Своята душа.
И когато Господ е искал да вземе душата на майка си в Своите ръце, и ето имало шум от улицата (това били апостолите), тя преминава в ръцете на Своя Син и Бог.
Разбира се, радостта на Майката е мъка за хората, защото апостолите и всички жители по това време в Йерусалим останали без Молитвеница, Ходатайница пред Човешкия Син, много са загубили своята благодетелка, но като отидете в Царството остава между нас и с нас. Ето защо, този пост заема своето начало след Успение Богородично. Ние преживяваме най-голямата трагедия за нас, но ние знаем, че
„В рождеството си съхранила девството
и в успението не си оставила света, Богородице,
представила си се пред Живота, Майка станала на Живота
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души. „
(Тропар на Успение Богородично).
Този пост е тъжен, и все пак радостен. Тъй като ние сме получили Утешение.
– Две седмици продължава Богородичния пост – кратко време, но това време е много полезно за душата на всеки християнин. Времето, когато да направим пауза, обръщане и да се погрижим за духовното. Но как да постят хората, които са болни, които страдат от умствени и телесни болести. Как те да прекарат тези дни на поста?
– И човекът, който наистина е болен, както казвате, толкова повече трябва той да се опитва, защото той знае, че постът е едно от двете крила на спасението – пост и молитва, които да помогнат на човек да се лекува. Много религиозни хора, особено възрастните хора (виждам от майка си и други жени от моето родно село), които стоят на гладно, без снизхождение. Те дори стигат до загуба на съзнание, но за тях нарушаването на поста е равносилно на държавна измяна, е по-добре да се изтърпят някои болки и страдание.
Поради това, който може да пости, той трябва да пости, такъв човек ще достигне изцеление. Да, има и изключения. За бременни жени, кърмещи майки има икономия от Църквата, тоест, тази милост на човека. Но вие можете да бъдете избирателни: например, да се хранят с риба, не да ядат месо и мляко. Днес има достатъчно витамини, които укрепват силите на човека. Но постът не може да бъде само едно крило.
И птица с отрязано крило не е в състояние да се издигне. Само да не се яде месо през поста, без молитва не е възможно да се говори. В молитвата няма ограничения, няма граници. Няма време, няма застой, ние трябва да се молим непрестанно.
Постоянно: на легло, в някои кът, на път. Господ винаги дава възможност да се молим: „Господи, помилуй“, можете да прочетете молитви, псалми, да запаметите молитва или Иисусовата молитва. Това ще ви насърчи.
Разбира се, има моменти, когато по здравословни причини с благословение се облекчава поста. Например, пациент преди или след операция. Аз самият съм бил така преди две години, Господ е дал това изпитание по време на Великия пост. Искам да кажа, че по време на болестта си и да не искате да ядете. Но ако ви задължи лекар, принуждавате тялото да може да се бори с болестта, трябва да се следват препоръките на лекарите.
Ето защо е необходимо да се вземе благословия от свещеника за облекчаване на поста. Без добра причина свещеникът никога не би позволил да нарушите поста. Самият Христос каза: “ Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост“ (Матей 17:21).
Ако нямате сила е възможно да се стигне до изповед и да кажете на свещеника: „Отче, прости ми, не можех, защото имам добра причина.“ И свещеникът да се моли и да благослови. Непременно трябва да отидете при свещеника. Но тези, които могат да постят, не трябва да се притеснявате, че постът ще навреди на здравето им. Никой не е умрял от пост.
И днес, разбира се, жалко е, че най-вече младите хора, както и по-възрастните се опитват да запазят красотата на тялото си. Те се натоварват с мисълта: „Това каза лекар, врачката каза, ясновидката каза, че не може или не трябва да се яде нещо.“
Яжте всичко, което можете. Просто не „яжте“ хората и не пие човешка кръв. И когато постите в сряда и петък, в специалните дни на Църквата, ако имате доверие в Божията помощ, Бог ще ви помогне.
– Колко често трябва да се изповядваме и да получаваме причастие?
– Аз не съм привърженик на честото приемане на Свето причастие.
Ние трябва да помним, че ние не ядем хляб и не пием вино, когато ядем тялото и пием кръвта на Спасителя Христос.
И когато човек взема причастие всеки ден, той губи смисъла на причастието. Той се плъзга надолу. Вие помните, когато сте взели причастие за първи път. Помниш ли, когато чете Евангелието за първи път, ще помниш, когато душата ти докосне благодатта в молитва.
А човек, който иска трябва да погледне в душата си, да преосмисли живота си, той трябва да пости в продължение на три дни, ако трябва и малко повече. Той трябва да влезе в съответствие с всичко. Да се помири със семейството си първо, с приятели и врагове.
Аз съветвам духовните си чеда винаги да вземат Св. причастие всяка трета неделя. Или който и да е ден от седмицата. Също така по време на Великия пост, да вземат на Благовещение, на Лазаровден, Велики четвъртък.
Човек трябва да получи причастие по време на рождения си ден, в деня на смъртта на баща си и майка си. Поръчайте панихида и им благодарете за тяхната всеотдайност, те са посветили живота си за нас, техните деца.
Мнозина цитират примера на Йоан Кронщадски. Но той е аскет, и ние наистина ли сме заслужили? Преподобна Мария Египетска е взела причастие един път за 53 години и придоби Царството небесно. Аз не призовавам за същото! Настоявам на факта, че трябва да се подготвим за причастието!
– Владико, в края на нашия разговор, какво бихте искал да пожелаете на читателите?
– Трябва да се опитваме да живеем в любов помежду си, проповядването да привлича хора към Източника на живота, към Христос. Не по делата ни, ние не можем да направим нищо, но с Божията благодат.
Ако обичате Църквата, Църквата ще ви обича. Вие ще имате благословията на това свято място, където се молите. Хората идват в храма, те забравят за всички земни неща. Враждебност, лъжи, измама и лицемерие. Това означава, че Бог ни събира.
Много хора днес обичат да се смеят на Църквата. Смеем се над Църквата, смеем се на себе си и отиваме в погибел. Ние трябва да помним, че ние също не сме ангели, а земни хора. Всеки свещеник има деца, собствено семейство, свои тревоги. Светът ни залива с агресия и жестокост.
Ние трябва да бъдем снизходителни, нека да си спомним, че грешните човеци и тях ги е родила майка, те също са родители. Те имат нужда от нашите молитви и Господ в Неговата милост ще им даде една и съща радост и утеха.
Митрополит Вишгородски Павел
Беседова архимандрит Иларион (Мокрицкий)
Источник: Lavra.ua
