Монашеското братство на Бигорския манастир публикува на своя сайт становището си за договора за приятелство между Р. България и Р. Македония.
„Oтхвърляйки всякаква партийна и политическа принадлежност“, монасите припомнят, че лесният достъп до „нецензурирани исторически източници“ позволява да са се погледне дълбоко в историческия бит. Те посочват като „пример за историческа симбиоза македонския и българския народ. Тая вродена вековна близост се проявява в много значителни моменти от обществения живот, език, фолклор, култура, събития, дейци … В края на краищата, да не забравяме и, че нашите два народа имат една цивилизационна люлка, общ кръщелен купел – а именно, мисията на светите братя Кирил и Методий и особено на техните свещени учениците, покръстването по време на Светия Равноапостолен цар Борис-Михаил и началото на общата грамотност. Това ни дава право, или по-скоро задължение да ценим това духовно родство и близост, без, разбира се, да се отричаме и опозоряваме помежду си в нашите културни особености. Всъщност и брат с брата се различава и семейство със семейство и град с град и реч с реч … Но не можем да позволим различията да се превърнат в основен фактор в нашите взаимоотношения и причина за омраза и раздор. Напротив, много повече са нещата, които ни обединяват… Въз основа на това, ние смятаме, че Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, чийто начален стадий трябва да намерите още в началото на независимата и самостоятелна Македонска държава, е естествена последица.
По наше мнение, договорът е в духа на европейското право, без неясни политически фрази, без обиди, подценяване или превъзходство на едната или другата страна.“
Монашеското братство припомнимня, че „Р. България е първата страна, която призна Р. Македония и оказа дипломатическо влияние над Русия за същото. Също така, тя е страната, която значително помогна в Македония да не се стигне до финансови крах, когато през 1994 г. бе въведено търговско ембарго. Допълнително, особено важен факт е, че в договора общата история се явява не като ябълка на раздора, а като мост „свързващ двете държави и техните народи“.
Посланието на монасите завършва с думите от псалма на светия цар и пророк Давид за благословената братска любов:
Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!
То е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му;
като роса ермонска, която пада на планините Сионски, защото там Господ изрече благоволение и живот навеки. (Псалм 132).
Монасите и монахините, заедно с техния старец, архимандрит Партений,
от свещения Бигорски манастир.“
Може да видите пълния текст: Тук