Начало / Uncategorized / Разделението, раздорът и любовта

Разделението, раздорът и любовта

„Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл“, казва апостол Павел в днешното апостолско четиво.

От този и по-долните цитати става ясно, че разделението, раздора и неединомислието не са неестествени и за ранната християнска църква, когато апостолите били още сред вярващите. Апостолът моли, не наставлява и не заповядва, а моли всички от църквата в Коринт да говорят едно и също, да няма помежду им разцепления, но напротив – всички да бъдат съединени от една и съща мисъл. 

В Патерика се разказва следната история. 

Имало двама братя по дух: дякон Евагрий и свещеник Тит. Те имали помежду си велика и нелицемерна любов, всички околни се удивлявали на тяхното единодушие и безмерна любов. Ненавиждащият доброто дявол, който винаги ходи,… като рикащ лъв и търси кого да погълне (1 Пет. 5:8), възбудил помежду им вражда и такава ненавист вложил в тях, че те започнали да се отдалечават един от друг, не искали да се видят в лице. Много от братята ги молили да се помирят, но те не слушали нито дума от братските съвети. Когато свещеник Тит отивал с кадилницата дякон Евагрий бягал с тамяна; когато Евагрий не бягал, Тит не го кадял с тамян. И така пребивавали те много дни в греховния мрак. Дори и преди да приемат Светите тайна Христови Тит не поискал прошка, а Евагрий не спрял да се гневи. 

Веднъж обаче Тит силно се разболял и бидейки в предсмъртно състояние поискал от дякон Евагрий молба: 

„Прости ми, заради Бога, брате мой, за това, че ти се гневях“.

Евагрий обаче отвърнал с жестоки думи и проклятие. Старците от манастира, виждайки, че Тит ще умре нсила накарали Евагрий да се помири със своя брат. Виждайки го, болният паднал на колене и отново казал: „Прости и благослови, отче мой!“, но немилостивият и лош дякон отказал да прости и в присъствието на всички казал: „Никога няма да се простя с него, нито в този, нито в бъдещия век“. Казвайки тези думи Евагрий паднал в ръцете на старците и починал. И не могли отците нито ръцете му да приберат, нито устата му да затворят. Болният Тит в същия час станал и бил така че все едно не бил болен въобще. Всички се ужасили на внезапната смърт на единия и бързото оздравяване на другия. С много плач бил погребан Евагрий. Устата и очите ми останали открити, а ръцете разтворени. Тогава старците попитали Тит: „Какво означава всичко това?“ А той отговорил: „Видях ангели, които отстъпваха от мен и плачеха за душата ми, и бесовете, които се радваха на гнева ми. Тогава започнах да се моля за моя брат  да ми прости. Когато вие го приведохте към мен, видях немилостив ангел, държащ пламенно копие, и когато Евагрий не ми прости, ангелът го удари и той падна мъртъв. На мен ангелът пък ми подаде ръка и ми каза: „Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете“ (Лук. 6:37). 

Според думите Спасителя светът ни ще овехтее, когато изчезне и оскъдее любовта помежду ни. Според отците на църквата последните времена хората ще се отчуждят един от друг, дори най-близките ще станат съвсем чужди. Брат ще предава брат си, приятел, приятеля си… Баща синът и майка дъщерята. Всичко ще стане наопаки и любовта не ще се завърне в човешките сърца.

Тогава думите на древния Диоген: „Търся човек“, ще придобият съвсем различен смисъл, защото хората сами ще престанат да бъдат човеци. По думите на един от отците на църквата в последните времена хората

„ще са готови да заподозрат всички във всичко; няма да считат никого достоен за помощ и съжаление, състрадание и любов. Ща спрат да общуват, ще се затворят в своите обиди и коварство, ще кроят планове за сладка мъст, ще плетат безкрайни долни интриги, ще сеят драконови зъби на чуждата нива, забравяйки, че Земята е една за всички и каквото посееш, това и ще пожънеш“.

А в апостолското четиво от днес апостол Павел казва на хората да бъдат единомилени сиреч да бъдат единодушни, единодействени, да бъдат в съгласие помежду си. Единомислен не означава обаче да споделяш мисълта на другия и да я приемаш, но означава още така да сториш, че да можеш да живееш в сговор, солидарност и единство. Да се научиш да се сплотяваш и най-вече да се научиш да обичаш, защото и единомислието, и единодействието, солидарността, търпимостта и сговора идват, когато в нас се загнезди и вкорени любовта. 

Ако успеем да не осъждаме ближните си, да не се усъмняваме в тях и в тяхната честност спрямо нас. Ако се научим да не бъдем толкова мнителни и да не се страхуваме от интригите, които могат да не плетат. Ако се научим така да обичаме, че само да даваме и никога да не изискваме в замяна, то тогава и ние ще започнем да прощаваме. Ще успеем да простим на обидилия ни, на пренебрегналия ни, на забравилия ни. Ще се издигнем от пепелта на злобата и ще бъдем в чистотата на любовта. Простим ли – ще заобичаме и то истински. И не е вярна мисълта, че щом си простил на някого всичко това означавало, че с този човек всичко е приключило. 

Не е приключило, а тепърва всичко започва отново. Отначало. Щом простиш ти изтриваш всичко, като че все едно си писал на пясък. Простиш ли листа на сърцето ти отново става бял и в отношенията ти с този човек започва ново начало. Всичко е както преди, но и е различно, защото е ново. Само този, който не е прощавал така не знае за какво говоря. 

Простим ли, ще заобичаме, а заобичаме ли, ще живеем в единомислие, единодействие и сговор или казано иначе ще живеем според закона Христов. Този, който се е обрекъл да следва Христос в живота си може да очаква тежки дни. Да… ще бъде преследван, ще бъде тормозен, ще бъде унижаван, пренебрегван и то не от чужди хора, а от близките си, защото както казва Христос: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. И врагове на човека са неговите домашни.“ (Мат. 10:34-36). Нашите домашни са нашите врагове, приятелите ни също. Най-близките ни са тези, които могат да ни навредят, но могат и да ни помогнат да се спасим. Както казва една народна мъдрост: „В тях е и ножа и хляба“. Но само ако сме изпълнили живота си с Христос, само ако сме станали истински християни, тогава и не бихме усетили враждата, а напротив интригите, ще се превърнат в подвизи, обидите в благословии, злото в любов и омразата в прошка. 

Това е пътят от нас зависи дали ще се решим да тръгнем по него и да станем такива, за каквито сме и призвани – сънаследници на Небесното Царство. 

Автор: Ангел Карадаков

Снимка: pixabay.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Православната митрополия в Бейрут моли за подкрепа за възстановяването след взривовете в Ливан

Митрополията на Бейрут на Антиохийската патриаршия моли за помощ за възстановяване след смъртоносните взривове в ...