Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Св. Григорий Палама завършва проповедта си към гражданите на Солун на Петдесетница с предупреждение. Изглежда, че по това време „варварска“ сръбска армия заплашва град Солун.
И според свети Григорий, избавлението от Бога ще дойде само, ако хората се смирят. Хората трябва да се покаят за греховете си. Особено четири с имена: блудство, прелюбодейство, хомосексуализъм и агресивна хомосексуалност (последнита два гръцки термина нямат точен превод, но се отнасят до две ситуации, в които се говори за хомосексуална неморалност, колкото и първите два се отнасят до две ситуации, в които може да се говори за хетеросексуална неморалност).
Две неща в това предупреждение ми се струват важни за църквата в Северна Америка днес. Първата е, че св. Григорий не прави значителна разлика между хомосексуална и хетеросексуална неморалност.
Едното не е по-отвратително от другото. Единият (грях) от тях не е повече „естествен“ от другите, поне не и за християните.
За християнина, това което е естествено не се определя от биологията-така, сякаш имаме прилика с конете, което определя какво е естественото поведение за нас. За християнина това, което е в съответствие с естественото се определя от образа на Бога, Иисус Христос по Образ и Подобие, на Когото сме били създадени. Да се отклоним от този Образ е нещо неестествено.
В древната гръцка култура хомосексуалността не носи културно табу, което се разви в Северна Америка през последните няколко стотин години. За св. Григорий не е имало културологична причина, поради която той групира тези четири вида грях. Дори в рамките на една проповед, в деня на Петдесетница, св. Григорий гласно е увещавал народа на Солун да се покае за тези конкретни форми на разврат. Това не е било скрито или ако е било, св. Григорий не е можел да го остави там.
Той гласно призовава хора да се покаят от сексуалните грехове.
Без самодоволство и без арогантност, без самоизтъкване и със смирено състрадание, свети Григорий не позволил блудствата да останат скрити или неназовани.
Вторият аспект на това предупреждение, ми се струва значителен – това, че свети Григорий посочва връзка -покаянието от блудство е избавление от нашествие.
Повече от няколко пъти съм чувал от млади мъже или жени в изповед, за тяхното сексуално поведение:
„Това не е голяма работа“.
Изглежда ние почти напълно сме заблудени от нашата култура, от нашите медии, от лицето ни, забити през цялото време в технологиите, които ни дават възможност да причиняваме неприятни биологични последици. Забравили сме образа на Бога. Забравили сме Бог, Който обича Неговата невяста вярно. Забравили сме, изглежда, Чии деца сме, пред Чий образ искаме да пораснем.
Може би това е и работата на варварите, терористите, атеистите и други подобни, за да ни напомнят, че нашето поведение всъщност е „голяма работа“.
Има много видове мъченичеството. Може би мъченичеството на нашето време и култура е да не се пролива кръв публично. Може би мъченичеството на нашето време е да се устои на Бога в целомъдрие и вярност, дори когато всички останали, изглежда не го правят.
Страданието на един за контрола му над страстите е също толкова реално, колкото и страданието да издържиш на римската арена. Да бъдеш разкъсан от диви зверове, може да е за предпочитане за някой, отколкото самотно да се бориш с изгарящото желание, заради Христос. Това е мъченичество, не само пред тълпи от подиграващи се езичници, но и пред тълпи, в които небесните ни насърчават да понесем страдания, заради Христос, и ни насърчават да не се отречем от Него в разгара на нашата лична скръб.
И какво за варварите на вратата? Бог поруган не бива. Каквото е скрито ще бъде разкрито. Въпреки това, работата ми (и работата на всеки християнин), не е да разкрие това, което другите могат да са скрили в мрака.
Житото и плевелите растат заедно в Божията нива, не можем да ги разделяме.
Нашата работа е да донесем светлина в нашия собствен мрак. Мога само да се покая. Само Божията благост, според Посланието на свети апостол Павел до римляните, може да доведе другите към покаяние. Нека Бог да ни даде такава доброта.
Автор: Свещеник Майкъл Гилис
Превод: Николина Александрова
Източник: pravmir.ru
