Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„Жетвата е голяма, а работниците малко“! Това казва Христос на апостолите, поглеждайки към тълпите народ. Според днешното евангелско четиво Христос ходил по всички градове и села, като поучавал в еврейските синагоги, проповядвал Евангелието на царството и изцерявал всяка болест и немощ в народа.
Тогава именно и поглежда, че по Него вървят стотици хора – жадни и гладни за благата вест за Царството Божие. Поглеждайки към народа Христос се обръща към апостолите и казва: „жетвата е голяма, а работниците малко, затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си“ (Мат. 9:37-38).
И наистина работниците на тази нива са малко. Днес още повече се забелязва този дефицит, поне в България. Но необходимо ли е голямо множество работници, за да се грижат за нивата? Не може ли тези, които са вече станали работници да полагат двойни усилия?
Защо изпитваме трудности по отношение на църковнослужителите?
На такива и други въпроси надали ще си отговорим точно сега, но е редно да си ги задаваме, защото задаването на въпросите е половината от отговора им.
Дали са необходимо голямо множество работници на Божията нива? Та, нали дванадесет рибари успяха да преобърнат цялата човешка история. Мнозина биха казали, че не в бройката, а в качеството трябва да се целим. Все пак защо Христос казва това на апостолите? Според тълкуванието от Св. Отци с тези си думи Христос укорява юдейските началници за това, че те като били пастири, проявявали в себе си свойствата на вълци, защото, не само че не изправяли народа, но и му пречели да стане по-добър.
За това имаме свидетелство в по-горните стихове от същата глава, защото народът се удивлявал и казвал: „Никога не е било такова нещо в Израиля!“, а пък еврейските свещеници казвали: „Изгонва бесове със силата на бесовския княз“. Говорейки за малкото работници Христос говори за апостолите, защото били само дванадесет. Той казва: „молете се господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си“, но никого не присъединява към числото на дванадесетте. Христос дава сила на апостолите си, по думите на св. Йоан Златоуст, но и посочва, че именно Той е господаря на жетвата, защото „ако е изпратил да жънат, разбира се, изпратил е да жънат не чуждото, но това, което Той е сеял чрез пророците. Не само с това ги ободрил, че нарекъл тяхното служение жетва, а главно с това, че им дарувал и сила за това служение“, казва още св. Йоан Златоуст в своето тълкувание на евангелието по Матей.
Но чувайки тези думи, аз поне, а предполагам и вие, винаги се сещаме и за сегашната ни ситуация, която не е особено цветуща.
У нас свещениците не достигат, малко са и монасите ни, а без хора, които да ни водят и да се молят за нас ще я караме зле.
Веднъж, когато бях още в семинарията на откриването на учебната година, митрополитът, който бе дошъл да ни поздрави каза, че Бог ще произведе и от камъните хора, ако няма кой да Го последва и да се посвети на служението на Църквата и на ближния. Тогава думите му ми се сториха странни, но с течение на времето започнах да ги разбирам.
Като младеж и съвсем неукрепнал във вярата си представях как Бог ще събере купчина камъни и от тях ще направи четиринадесетгодишни момчета, които да постъпят в семинарията и впоследствие ще станат свещеници. Сега обаче думите на този владика ми се струват по иначе. А именно – Бог ще направи от коравите сърца по-верни и от най-верните му следовници, защото Той го може. Може така да стори, че утре стотици хора да Го последват и то без да се нарушава въобще свободната воля на човека.
И си мисля и още нещо, че за да не бъдат жетварите малко, то е необходимо да се положат усилия в основата на обществото – семейството.
От семейната среда всъщност идват и свещениците, и монасите. Семейството възпитава в едно или друго нещо.
Ако положим усилия нашето семейство така да стане, че да ражда не само икономически мигранти, ами и хора, които са готови да отдадат душата си за ближния, тогава чини ми се и жетварите ще са много, както впрочем продължава да бъде жетвата.
Автор: Ангел Карадаков
