Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Много от вярващите искат духовенството на Руската православна църква да освещана всичко, което е близко до сърцето им – апартаменти, къщи, автомобили, офиси. Нецърковните хора обаче често недоумяват: защо се отделя такова внимание на светските материални вещи?
В интернет е пълно с инскрукции и съвети как добре да се освети автомобил, например. „Преди да бъде осветен автомобилът, трябва да бъде закаран до храма. Трябва да бъдат отворени капакът, вратите и багажникът на колата, така че свещеникът да може да поръси цялата кола със светена вода. Свещеникът чете редица молитви, а след това поръсва колата със светена вода и поставя икона най-отпред в автомобила“, казва инскрукция от сайта на храм „Св. Николай Чудотворец“ в с. Сидоровское.
От храма уточняват, че след освещаването в автомобила не бива да се пуши, както и трябва да се спазва правилникът за движение.
Кое е добро и кое е лошо
„Освещаването – това е благословение, призоваване на Божията помощ и благодат, явление или елемент от материалния свят“, обяснява ръководителят на интернет-проекта „Вопросы батюшке“, йеромонах Макарий. По неговите думи освещаването е важно – корените му са в практиката и богословието. А чинът по „освещаване на автомобил“, преминавайки към всички превозни средства е дошъл при нас през последния век.
„Самолети, дом, работно място – материални вещи“. Домът обаче може да изгори, самолетът да падне, а автомобилът да попадне в авария. Затова ни е и грижа за материалните обекти, които ни заобикалят“, говори отецът.
Въпреки това свещеникът предупреждава и за суеверните мотиви за освещаването. „Това е свързано с магиите. Религията – става това, което Господ иска, а магията – с помощта на невидими сили, става това, което искам аз. Не бива са де допуска Небето да стане инстроент, не цел, а средство“, подчертава йеромонахът.
„Веднъж ме помолиха да благословя кръст и верига. Казах, че мога да осветя кръста, но не знам за какво да се освещава веригата. А за хората, заразени със суверие, това няма разлика. Те просто искат свещеникът да промърмори нещо, за поръси със светена вода и процесът да е готов. Това е много лошо“, смята отецът.
Освещаването на оръжия
Днес много свещеници (в Руската църква) са канени да освещават ракети преди излитането им, кораби, подводници. Популярно е и освещаването на оръжия. Когато духовенството освещава мечовете на воините, маршиуващи за Куликовската битка* или танкове по време на Втората световна война, никой не е възразявал. Въпреки това, дори и днес, биват благославяни оръжия в заводите. Никое от тези действия не изгежда странно. В бъдеще е възможно тези оръжия да бъдат продадени. Какво става, обаче ако след свещеническото благословение военното оборудване попадне в чужди ръце? И не е известно срещу кого ще бъде изправено.
„Видях в армията освещаването на оръжия от пушки до стратегическите носители, но ако бях поканен да благословя фабрика, бих коригирал молитвата, така че да благословя оръжията, които биха се използвали само за справедлива борба“, разказва йеромонах Макарий.
Той смяна, че е добре да не се освещават никакви заводи. Дори хартиените икони не се освещават в печатницата, а след като образите биват доставени в епархията.
Не и без скандали
Известни са случаи, в които духовници са освещавали ресторанти. Неколцина са се възмутили от това. „Разбира се, можете да погледнете на ресторант, като на публичен дом. Но това е съвсем легитимно място, където хората се трудят и получават заплата. Сам по себе си ресторантът не изпада от средите на нормалния човешки живот. И ако това е нормално, следователно Църквата и обществото трябва да го погледнат с добро“, казва представител на РПЦ.
Въпреки това пред 2010 г. избухна скандал, когато стана известно, че в Челябинск, свещеник осветил стрийбтиз клуб. Видеото от освещаването се появи в интернет. Неназован мъж в свещенически одежди се моли и ръси със светена вода помещенията и баровете. В същото време млади мъже и жени със забрадки (според информацията – персоналът на клуба), държат запалени църковни свещи. А „отецът“ им казва как да се прекръстят и поклонят, като подчертава: „От това как ще се помолите – зависи заплатата ви“. Тогава се съобщи също, че в заведението има казино и еротичен клуб. Главният изпълнителен директор мотивира решението си за освещаване с това, че е било „благодатно“. В Църквата нарекоха тази „благословия“ богохулство.
„Опитват се доброто дело да бъде извратено. Освещаването на публичен дом или стриптийз клуб – е безобразие с Чистата вода. Доброто дело може да се изврати. За това обикновено замесеният свещеник носи отговорност. На такъв обикновено се запращава служението и даже се лишава от сан. Уви във всяко семейство има черна овца“, казва още йеромонах Макарий.
Автор: Мария Шустрова (снимка на автора: m.kino-teatr.ru)
Източник: РИА Новости
*Куликовската битка се е състояла на 8 септември 1380 на Куликовото поле, близо до река Дон (днешна Тулска област). Обединените войски на повечето руски княжества, водени от Дмитрий Иванович (получил след битката прозвището Донски), велик княз на Москва и Владимир, разгромяват армията на Мамай, един от претендентите за трона на Златната орда.
След поражение на малък монголски отряд на брега на река Вожа през 1378, Мамай решава да накаже великия княз Дмитрий Иванович и събира голяма войска. Литовският велик княз Ягело, съюзник на монголите тръгва към тях на помощ. На 26 август тръгва и Дмитрий Иванович с брат си Владимир Андреевич и много други князе със 150-хилядна армия от Коломна, за да срещнат силите на Мамай. На 6 септември московската войска стига реките Дон и Непрядва. Мамай вече 3 седмици стои близо до Непрядва, чакайки Ягело. За да попречи на тяхното обединение, руският княз решава да започне битката.
В утрото на 8 септември на десния бряг на река Непрядва са разположени само 6 полка от руската войска. В 12 часа на Куликово поле се появили и монголите. Почти веднага започва битката, след единоборство между монголеца Челубей и руския монах-воин Александър Пересвет. Става 3 часа следобяд: монголите напредват, но Владимир и войводата Боброк Волнски остават в засада. Накрая на полето се появяват свежите руски сили; монголите започват да бягат, побягва и Мамай, който наблюдава сражението. Полк, стоящ дотогава в засада до река Красива Меча, тръгнал да преследва монголите. Владимир Андреевич започва да събира войската, почти половината от която са убити и ранени. Самият велик княз също е намерен ранен. Руските летописци силно са преувеличавали броя на загиналите воини, особено на монголите, увеличавайки ги до почти 1,5 млн. За по-близък до истината брой на падналите от двете страни трябва да се счита оклоло 200 хил. човека.
От 9 до 16 септември погребват убитите; до общия гроб тогава е издигната църква, която отдавна не съществува. Връщането на Дмитрий е тържествено. Олег Рязански го признава за старши; московският народ се радва на победата и измисля прозвищата „Донски“ за Дмитрий, и „Храбри“ за Владимир. Много хора считат тази победа за избавление от татаро-монголското иго, но скоро се убеждават, че монголите са все още силни и желаното освобождение може да не настъпи скоро. (Само две години по-късно Москва е превзета и разрушена от хан Тохтамъш).
Победата увеличава влиянието на московския княз и силата му в очите на народа, като това спомогнало за обединението на държавата.
