Малцина са тези, които не са чували за дядо Добри и неговото дело. Наричат дядо Добри аскет, отшелник, безсребреник, ангел, Божий странник, пътник от миналото, просяк, дори светец…
Той е роден на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Баща му загива в Първата световна война и майка му отглежда сама децата си. Детството и ученическите си години дядо Добри не помни. Решава да се ожени през 1940 г., в време, в което България участва във Втората световна война. При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух. Има четири деца, две от които надживява.
През годините дядо Добри се посвещава изцяло на Бога. Именно тази посока в живота и примерът, който дава впоследствие с щедростта и аскетизма си, карат мнозина да го наричат «Светецът от Байлово».Той може би е един от най-големите дарители за реставрирането и поддържането на много български храмове.
На многая лета!