Начало / Uncategorized / Доц. Ивайло Найденов: “ Това не е обикновено име, а вероизповед”

Доц. Ивайло Найденов: “ Това не е обикновено име, а вероизповед”

Доц. д-р Ивайло Найденов е преподавател по Старозаветна библеистика и Библейски еврейски език в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Член е на Съюза на учените в България, на Обединението на библеистите „Библейски колегиум”, на Комисията за най-новия превод на Библията на български език и на Института „Библия – култура – диалог”. Автор е на монографиите „Библейският Йона” и „Лозата и виното в Стария Завет (културно-историческо и екзегетическо изследване)”, както и на множество публикации. Съставител е на сборниците „Библията и морето” и „Из историята на старозаветния библейски канон”.

Обърнахме се към него, за да ни разкаже малко за св. пророк Илия и неговия образ в Стария Завет.

С доц. Ивайло Найденов разговаря Николина Александрова

  1. Доц. Найденов, разкажете ни малко повече за прор. Илия. Повечето хора знаят,че той е един от двамата възнесли се, без да вкусят смърт?

maxresdefaultЕдна колоритна личност, с която ни среща старозаветната история, отразена в книгите Трета и Четвърта царства. Пророк Илия е от Аароновия род, роден в Тишбе/Тезвия  в Галаад близо до река Явок  (да не се бърка с гр. Тесвия, Галатия, както е  според Траянополский епископ Иларион в: Пространен православен месецослов) и живял  в Северното царство през втората половина на IX в. пр. Хр. по време на царуването на цар Ахав.

Библейският разказ свидетелства, че Илия е взет жив във върхушка на небесата, т.е не е починал. След Енох Илия е наистина вторият (хронологически), който не е вкусил смърт. И това се знае и помни през вековете. Когато на кръста Спасителят се обръща към Отца си с думите „Ели, ели.. “  (арамейски – „Боже Мой, Боже Мой….“) юдеите, свидетели си казват помежду си: „Той вика Илия“.

Идеята за живия Илия се появява и в кн. Откровение гл.11, където пророкът се явява свидетел в последните времена.

  1. Пророк Илия, възнасяйки се оставя горната си дреха на своя ученик св. пророк Елисей, по-късно този момент става важен за подвижниците, кажете ни защо, какво всъщност оставя пророкът?

1208 YPP_4877

Кожухът на Илия (типичната груба връхна дреха за старозаветните пророци) е даден на Елисей. Това не е обикновен кожух. С него Илия разделя водите на реката и Елисей е свидетел. Като цяло пътуването на Илия и Елисей е едно прощално, обучаващо пътуване на учител и ученик до две значими за старозаветната история места – Ветил и Ерихон. На прощаване Илия пита ученика си, какво би желал. Отговорът е категоричен: „…духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене…“ (4 Цар. 2:9). В света на старозаветните метафори и образи дрехата носи служението, благодатта. В този смисъл предавайки  дрехата Илия предава на Елисей своя дух и ученикът бърза да провери, дали това се е случило. И наистина,  с кожуха Елисей разделя реката, което кара пророците свидетели да възкликнат: „… Илиевият дух слезе върху Елисея“ (4 Цар. 2:15). В този план този разказ е интересен и търсен навсякъде в живота, където съществува идеята за приемство, за духовно наследство.  

  1.  В какво се състои старозаветното служение на пророците и какви са разликите с множеството хора в съвременния свят, които наричат себе си пророци, има ли съвременни пророци?

Старозаветните пророци са особена група харизматици (обдарени), избраници. В зависимост от  тяхното служение те се наричат по различен начин – цофе, хозе, нави… т.е. такива, които се грижат за чистотата на култа, такива, които са обдарени да виждат във времето, други, които вникват и анализират събития. Има и пророци-писатели. Старозаветните пророци се определят  като такива, засвидетелствайки своето избраничество, най-често с формулата „И бе слово Господне към….“.

 Ако пророчеството им не се сбъдне, те биват обявявани за лъже-пророци. С последното трябва много да внимават онези, които дръзват да се нарекат съвременни пророци.  Ако се окаже, че са лъже -…., то наказанието е убийство с камъни. Има опасност да се стигне до недостиг на камъни.

Съвременни пророци… Винаги съм се опитвал да си представя монашеското старчество като явление, което е близко до духа и ролята на старозаветното пророчество. За съжаление тук родният опи не е твърде богат.

  1. Имената в Стария Завет са значещи и винаги носят послание: описват страна от характера или служението на лицето, което го носи, като Авраам (баща на много народи), Емануил (с нас е Бог). Какво е значението на името Илия?

Името Илия (Елияху) не е просто теофорно, т.е. съдържащо частица от Божието име. То се състои от две теофорни срички, които са производни от двете Божии имена на еврейски език – Ел (Бог) и Ях (Яхве- Господ). В превод би звучало „Моят Бог е Господ“. Това не е обикновено име, а вероизповед, вероопределение, светоглед на един строг монотеизъм.

Целият живот и служение на пророк Илия са подпечатани с този верови символ: Моят Бог е Господ. За Илия няма други богове. Това е и заветът му – осъзната вярност към Господ, Който е единственият Бог.

  1. Защо според Вас образът на св. прор. Илия заема толкова важно място в България, неговият образ е силно застъпен и във фолклора, в народните вярвания?

Образът на пророк Илия заема важно място не просто в родната традиция. Илия е богоизбранник и това се утвърждава категорично в трите монотеистичн  (авраамитски) религии.

Поради темата за липсата на дъжд в цикъла библейски разкази за Илия паметта на пророка се чества в най-топлите дни през годината – 20 юли (2 август ст.ст.)  и във фолклора изпъква именно тази представа. Другата чудноватост, с която се свързва личността на Илия е вземането му на небесата с колесница. Иконографските композиции щедро интерпретират този разказ, който обаче е продукт на неканоничната литература. Недвусмислено каноничното библейско свидетелство казва: „ … Както вървяха и се разговаряха по пътя, изведнъж се яви огнена колесница, и огнени коне, и ги раздвоиха един от други, и Илия се понесе във вихрушка към небето“ (4 Цар. 2:11).

 В моите детски спомени е запечатан разказа на баба ми, която твърдеше, че гръмотевиците през лятото, особено около Илинден не са нищо друго, освен трещенето на колесницата на сърдития Илия по небесата.

Има и много други фолклорно и класически мотиви и сюжети свързани с интересния образ на Илия.  

А за особената почит на св. пророк Илия свидетелстват многото църкви, манастири, параклиси носещи неговото име.   

Снимка: youtube

Икона: Възнесението на пророк Илия. Кр. ХІХ в. Крипта при Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”

За Николина Александрова

Виж още

Изпълни се една година от кончината на протопсалт доц. Димитър Димитров

На 11 януари се изпълва една година от кончината на протопсалт доц. Димитър Димитров, дългогодишен ...