Доц. д-р Ивайло Найденов е преподавател по Старозаветна библеистика и Библейски еврейски език в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Член е на Съюза на учените в България, на Обединението на библеистите „Библейски колегиум”, на Комисията за най-новия превод на Библията на български език и на Института „Библия – култура – диалог”. Автор е на монографиите „Библейският Йона” и „Лозата и виното в Стария Завет (културно-историческо и екзегетическо изследване)”, както и на множество публикации. Съставител е на сборниците „Библията и морето” и „Из историята на старозаветния библейски канон”.
Обърнахме се към него, за да ни разкаже малко за св. пророк Илия и неговия образ в Стария Завет.
С доц. Ивайло Найденов разговаря Николина Александрова
- Доц. Найденов, разкажете ни малко повече за прор. Илия. Повечето хора знаят,че той е един от двамата възнесли се, без да вкусят смърт?
Една колоритна личност, с която ни среща старозаветната история, отразена в книгите Трета и Четвърта царства. Пророк Илия е от Аароновия род, роден в Тишбе/Тезвия в Галаад близо до река Явок (да не се бърка с гр. Тесвия, Галатия, както е според Траянополский епископ Иларион в: Пространен православен месецослов) и живял в Северното царство през втората половина на IX в. пр. Хр. по време на царуването на цар Ахав.
Библейският разказ свидетелства, че Илия е взет жив във върхушка на небесата, т.е не е починал. След Енох Илия е наистина вторият (хронологически), който не е вкусил смърт. И това се знае и помни през вековете. Когато на кръста Спасителят се обръща към Отца си с думите „Ели, ели.. “ (арамейски – „Боже Мой, Боже Мой….“) юдеите, свидетели си казват помежду си: „Той вика Илия“.
Идеята за живия Илия се появява и в кн. Откровение гл.11, където пророкът се явява свидетел в последните времена.
- Пророк Илия, възнасяйки се оставя горната си дреха на своя ученик св. пророк Елисей, по-късно този момент става важен за подвижниците, кажете ни защо, какво всъщност оставя пророкът?
Кожухът на Илия (типичната груба връхна дреха за старозаветните пророци) е даден на Елисей. Това не е обикновен кожух. С него Илия разделя водите на реката и Елисей е свидетел. Като цяло пътуването на Илия и Елисей е едно прощално, обучаващо пътуване на учител и ученик до две значими за старозаветната история места – Ветил и Ерихон. На прощаване Илия пита ученика си, какво би желал. Отговорът е категоричен: „…духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене…“ (4 Цар. 2:9). В света на старозаветните метафори и образи дрехата носи служението, благодатта. В този смисъл предавайки дрехата Илия предава на Елисей своя дух и ученикът бърза да провери, дали това се е случило. И наистина, с кожуха Елисей разделя реката, което кара пророците свидетели да възкликнат: „… Илиевият дух слезе върху Елисея“ (4 Цар. 2:15). В този план този разказ е интересен и търсен навсякъде в живота, където съществува идеята за приемство, за духовно наследство.
- В какво се състои старозаветното служение на пророците и какви са разликите с множеството хора в съвременния свят, които наричат себе си пророци, има ли съвременни пророци?
Старозаветните пророци са особена група харизматици (обдарени), избраници. В зависимост от тяхното служение те се наричат по различен начин – цофе, хозе, нави… т.е. такива, които се грижат за чистотата на култа, такива, които са обдарени да виждат във времето, други, които вникват и анализират събития. Има и пророци-писатели. Старозаветните пророци се определят като такива, засвидетелствайки своето избраничество, най-често с формулата „И бе слово Господне към….“.
Ако пророчеството им не се сбъдне, те биват обявявани за лъже-пророци. С последното трябва много да внимават онези, които дръзват да се нарекат съвременни пророци. Ако се окаже, че са лъже -…., то наказанието е убийство с камъни. Има опасност да се стигне до недостиг на камъни.
Съвременни пророци… Винаги съм се опитвал да си представя монашеското старчество като явление, което е близко до духа и ролята на старозаветното пророчество. За съжаление тук родният опи не е твърде богат.
- Имената в Стария Завет са значещи и винаги носят послание: описват страна от характера или служението на лицето, което го носи, като Авраам (баща на много народи), Емануил (с нас е Бог). Какво е значението на името Илия?
Името Илия (Елияху) не е просто теофорно, т.е. съдържащо частица от Божието име. То се състои от две теофорни срички, които са производни от двете Божии имена на еврейски език – Ел (Бог) и Ях (Яхве- Господ). В превод би звучало „Моят Бог е Господ“. Това не е обикновено име, а вероизповед, вероопределение, светоглед на един строг монотеизъм.
Целият живот и служение на пророк Илия са подпечатани с този верови символ: Моят Бог е Господ. За Илия няма други богове. Това е и заветът му – осъзната вярност към Господ, Който е единственият Бог.
- Защо според Вас образът на св. прор. Илия заема толкова важно място в България, неговият образ е силно застъпен и във фолклора, в народните вярвания?
Образът на пророк Илия заема важно място не просто в родната традиция. Илия е богоизбранник и това се утвърждава категорично в трите монотеистичн (авраамитски) религии.
Поради темата за липсата на дъжд в цикъла библейски разкази за Илия паметта на пророка се чества в най-топлите дни през годината – 20 юли (2 август ст.ст.) и във фолклора изпъква именно тази представа. Другата чудноватост, с която се свързва личността на Илия е вземането му на небесата с колесница. Иконографските композиции щедро интерпретират този разказ, който обаче е продукт на неканоничната литература. Недвусмислено каноничното библейско свидетелство казва: „ … Както вървяха и се разговаряха по пътя, изведнъж се яви огнена колесница, и огнени коне, и ги раздвоиха един от други, и Илия се понесе във вихрушка към небето“ (4 Цар. 2:11).
В моите детски спомени е запечатан разказа на баба ми, която твърдеше, че гръмотевиците през лятото, особено около Илинден не са нищо друго, освен трещенето на колесницата на сърдития Илия по небесата.
Има и много други фолклорно и класически мотиви и сюжети свързани с интересния образ на Илия.
А за особената почит на св. пророк Илия свидетелстват многото църкви, манастири, параклиси носещи неговото име.
Снимка: youtube
Икона: Възнесението на пророк Илия. Кр. ХІХ в. Крипта при Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”