Веднъж се случило Христос и св. Петър да пътуват към едно село по време на голям празник. Отишли те в селото и чули, че много хора пеят.
Влезли те в къщата, в която се оказало, че хората пеят народни песни. Там Христос останал да послуша, а ап. Петър постоял малко и продължил по улицата. Обаче забелязал, че Христос останал да послуша повече от тези песни.
Върнал се апостолът и послушал и той от народната музика, тогава продължили по улицата. В съседна къща хората пеели духовни песни. Толкова хубаво пеели, че ап. Петър се заслушал и по едно време погледнал, че Христос не останал да слуша, а продължил по улицата. Изненадал се св. Петър, и когато достигнал Христа го попитал:
– Господи, защо ти толкова дълго слуша народната песен, а в къщата, в която хората пееха духовни песни не остана?
– Правилно питаш Петре, отговорил Христос. Заслушах се в къщата, в което пееха народни песни, защото там хората влагаха сърцето си в тях, а тук духовни песни пеят без никакво чувство на благоговение.